Да бъде или да не бъде: Какво да правим с АЕЦ "Белене"

Цените на тока сега са високи, затова трябва да построим нова АЕЦ, която да дава евтина енергия.

Ако все пак България реши да има нова ядрена мощност, то тя би могла да бъде въведена в експлоатация най-рано след 10 години, когато пазарната ситуация ще е корено различна.

На пръв поглед доводът с високите цени през последните месеци изглежда релевантен - при такива нива енергията от нова АЕЦ несъмнено би била конкурентна. Но истината е, че всички прогнози за енергийните пазари сочат драстично понижаване на цените в следващите години, което ще бъде движено от новите ВЕИ мощности, които вече се реализират. Освен това дори днес правителството и Народното събрание да решат, че започват да строят нова ядрена мощност с държавни пари (което е най-бързият вариант, без да се налага провеждането на процедури за избор на инвеститор), то централата може да бъде завършена най-рано през 2033-2034 г., но по-реалистично е това да стане няколко години след това.

Дори самото лицензиране на площадката и проекта (какъвто все още няма, тъй като зависи от това кой инвеститор ще го прави) е далеч от финал. Така че от тази гледна точка амбицията за нова АЕЦ винаги трябва да се разглежда не спрямо днешните реалности, а в хоризонт след поне15 години.

Вече са инвестирани милиарди - в Белене има готова площадка, инфраструктура и два реактора, и не може да се откажем.

Реално вложените средства в проекта досега до голяма степен са обезценени, а нужните нови инвестиции са огромни.

От започването на работата по площадките на АЕЦ "Белене" през 1985 г. до 2016 г. България е изхарчила грубо около 4.5 млрд. лв., а самата стойност на наличните активи към момента е около 3 млрд. лв. За завършването на проекта обаче ще са нужни още много милиарди. От сметките в икономическия анализ, който ГЕРБ изготви през 2017 г., общата сума на проекта бе изчислена на около 10 млрд. евро - при средна сума на капиталовите разходи 4700 евро за кВтч (използваните в доклада данни са по цени от 2015 г.). Към 2021 г. обаче капиталови разходи в нови ядрени мощности вече се оценяват на 10 хил. евро за кВт. Което означава, че инвестицията в АЕЦ "Белене" би доближила 20 млрд. евро. А причината за това е рязкото поскъпване на суровините, транспорта и труда като цяло.

За сравнение - представените преди дни енергийни сценарии за бъдещето на България на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) показват, че за половината от тази сума (при това осигурена основно от частни компании) България ще може изцяло да реновира енергийния си микс - да построи 7.5 гигавата фотоволтаици, 1.5 гигавата вятърни централи и да закупи системи за съхранение на енергия, комплекс за производство на водород чрез електролиза, горивни клетки и даже да построи паро-газова централа.

Но освен самото построяване на централата днес е много по-скъпо и обслужването й. Спрямо 2017 г. уранът сега едвойно по-скъп. А и използването на произведените вече от "Росатом" ядрени реактори, с които България разполага, предполагат продължаване на зависимостта на страната от Русия за доставките гориво.

Друг разход, който трябва да се има предвид и би струвал около милиард лева, е присъединяването на централата към електропреносната мрежа. Към момента зоната около "Белене" не е подготвена за такива мощности.

България има нужда от нова АЕЦ, за да може да запази баланса в енергийната си система.

Поне до 2050 г. тази роля ще изпълнява АЕЦ "Козлодуй". Какви ще са реалностите в сектора тогава е трудно да се прогнозира.

В настоящия момент България няма абсолютна никаква нужда от нова ядрена мощност. Наличието на такава сега би означавало пълно спиране на всички ТЕЦ и проблеми при балансирането на система през нощта, както и във всички останали сезони извън зимата. Причината е, че дори през зимния февруари товарът за страната е средно 4-5 гигавата, а само АЕЦ "Козлодуй" генерира 2.1 гигавата. Отделно са ТЕЦ-овете, топлофикациите, ВЕЦ, както и соларните и вятърните централи. При една нова АЕЦ с мощност 2 гВт, каквито са плановете за "Белене", това означава, че или трябва да се спират мощности, или да се намери вариант за износ. Първото изглежда невъзможно, тъй като е въпрос на пазар кой да работи и кой не (според цената на тока), а освен това в следващите години ще се появяват нови няколко гигавата соларни и вятърни мощности, които ще предложат конкурентни цени в дългосрочен план. Колкото до това дали енергията може да се изнася навън, има два фактора. Единият е, че всички съседни страни реализират проекти засобствени нови мощности(предимно ВЕИ) и едва ли ще имат голяма нужда от нашата енергия след няколко години. Вторият е свързан пак с цената - с масовото навлизане на нови ВЕИ мощности в Европа стойността на енергията ще падне значително и ядрения ток просто няма да е конкурентен. Причина за последното са огромните инвестиции в АЕЦ и скъпото съхранение на радиоактивните отпадъци, което продължава десетки години след спирането на самата централа.

В дългосрочен план все пак стои въпросът с какво и как България ще замести блоковете на АЕЦ "Козлодуй". Те ще бъдат изведени от употреба до 2050 г., когато изтича срокът им на експлоатация. Заедно с неизбежното спиране на въглищните централи и все по-малкия шанс за изграждането на паро-газови мощности балансирането на системата може да се окаже трудно и нуждата от АЕЦ да бъде оправдана. Но предвид навлизането на технологиите за съхранение на енергия като батериите и водорода (електролизьори и горивни клетки) е трудно да се прогнозира отсега кое ще е по-правилното решение.

По тази причина изглежда много по-релевантно решението за развитие на нови ядрени мощности в България да бъде взето поне след десетилетие, когато има по-голяма яснота за развитието на технологиите и нуждите от енергия в региона.

България трябва да построи АЕЦ "Белене", за да може да продава електроенергия на други страни и по този начин да реализира печалба.

Намеренията са едно, но реализацията им - съвсем друго.

В икономическия анализ, който управляващите от ГЕРБ направиха през 2017 г., се твърдеше, че в страната и региона ще бъдат нужни поне 2000 мВт нови базови мощности. Тогава обаче това беше по-скоро политически трик, с който правителството на Бойко Борисов се опита да мотивира решението си за размразяване на проекта.

С пълна сигурност може да се каже, че АЕЦ "Белене" би била готова най-рано в средата на следващото десетилетие. Дотогава в региона са планирани десетки хиляди мегавати нови ВЕИ мощности, както и базови такива - в Унгария и Турция. Което коренно ще промени ситуацията. Въпросът обаче колко ще струва електроенергията и конкурентно ли ще бъде производството на една нова АЕЦ.

Още икономическият анализ на ГЕРБ от 2017 г. показа, че в разгледани различни сценарии за реализиране на проекта той не би бил финансово рентабилен без гаранции от държавата или договор с инвеститора за изкупуване на енергията по преференциална цена в дългосрочен план. Всъщност това е и основната причина досега проектът да не започне да се реализира - никой частен инвеститор не вижда икономически потенциал и не иска да инвестира собствени средства в него. Точно обратно става сега с новите ВЕИ - без каквато и да е подкрепа от държавата инвеститорите се надпреварват в реализацията на такива проекти.

За да се изчисли все пак доколко АЕЦ "Белене" може да работи на пазарен принцип, би могло да се вземат данните от икономическия анализ от 2017 г., според който при тогавашните параметри на инвестицията цената на произведената енергия би следвало да бъде около 180 лв./мВтч за целия период на експлоатация (поне 60 години). Спрямо настоящите цени (350 - 400 лв./мВтч) това изглежда повече от конкурентно. Но няма как да се правят такива директни сравнения. Първо инвестицията в нова АЕЦ и обслужването й днес са поне два пъти по-скъпи от преди 5 години, което предполага и поне двойно по-висока цена за тока. И второ - всички прогнози са, че след няколко години цените на тока ще се понижат под натиска на новите ВЕИ. Има дори притеснения, че в определени дни може да се стигне доотрицателни тарифи, които могат да бъдат избегнати само с навлизането на електролизьори за производство на водород от евтиния зелен ток.

България има кадри в ядрената енергетика и трябва да ги използва.

И сега има проблем с намирането на специалисти за АЕЦ "Козлодуй".

Въпросът с кадрите е наистина важен, но по-скоро от гледна точка на АЕЦ "Козлодуй", а не за бъдещо развитие на ядрената енергетика. Тази седмица вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев заяви пред bTV, че и сега има проблеми с намирането на кадри за АЕЦ "Козлодуй". Това всъщност е тенденция, която се задълбочава от години - все по-малко хора учат ядрена енергетика, до 2025 г. предстои пенсионирането на над 780 специалисти, което е 22% от персонала на централата.

Зелена ли енергията от АЕЦ?

Производството на ток от ядрени централи се приема за нискоемисионно, но плановете на ЕС са да включи и замърсяването от добива и преработката на уран, както и за охлаждането.

Един от основните мотиви за възобновеното говорене по линия на ядрената енергетика е, че тя не отделя въглероден диоксид и съответно е правилният избор за заместване на въглищните мощности. На пръв поглед това е така - АЕЦ отделя минимални количества CO2 на мегаватчас - около 25-30 кг. За сравнение - газовите ТЕЦ изхвърлят по 300 - 500 кг/мВтч, а въглищните - около 1000 кг/мВтч. Това обаче скоро може да се промени, защото плановете на ЕС са да включи в производството на ток от АЕЦ и замърсяването от съпътстващите дейности. Така стойността на въглеродните емисии може да се повиши на 70 - 80 кг/мВтч, което заедно с повишаващата се цена на квотите ще усложни икономическата обосновка на нови ядрени централи.