Енергията: Газ до дупка за инфлацията

И докато газът беше рекордьорът на 2021 г., за 2022 очакванията са в тази роля да влезе петролът. А това може да означава допълнителна инфлация за цялата икономика.

Защо сметките за ток растат като краставици

Индустрията има нужда от сигурни доставки на ток и газ, с достъпни цени, които да позволяват производството на конкурентоспособни продукти и привличането на нови инвестиции. Най-видимото доказателство, че през последните месеци това не е така, са цените на краставиците - килограмът в супермаркетите вече гони 8 лв. Основната причина за това - отоплението на оранжериите.

В България и в Европа от началото на 2021 г. цената на тока се покачва стремглаво, а с това и цените на всеки продукт, който се произвежда с електроенергия.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

През януари миналата година средната цена на тока в България беше 99.5 лв./мВтч, през юли стигна 179.2 лв./мВтч, а през декември - рекордните 429.9 лв./мВтч. През януари тази година имаше леко понижение до 375.28 лв. за мегаватчас, но от февруари стойностите отново вървят нагоре и доближават 400 лв. Тъй като битовите потребители в страната получават енергията на регулирана цена (в момента действа и мораториум за промяната ѝ), цялата тежест от това покачване пада върху бизнеса. И въпреки механизмите за компенсация, които държавата въведе, разходите пак са поне два пъти по-големи от миналогодишните.

Причините за поскъпването на тока са няколко. На първо място, това е по-голямото потребление на енергия след края на локдауните заради коронавируса и възстановяването на икономиката. И по-конкретно - през 2020 г. имаше спад с над 100 тераватчаса в консумацията на ток в ЕС, което е двойно повече от годишното потребление на цяла България. През 2021 г. този спад беше възстановен почти напълно, а конкретно за България данните показват, че през миналата година е било надминато потреблението от предпандемичната 2019 г. Увеличената консумация в Европа създава проблем, тъй като много мощности и служители бяха съкратени през 2020 г. и сега трудно се възстановяват.

Другата основна причина за поскъпването на тока е природният газ. Редица въглищни ТЕЦ бяха затворени в последните години в ЕС, особено в страни като Германия. Сега, при внезапната нужда от повече енергия, това производство е заместено с газ, чиито цени се увеличиха рекордно през последните месеци.

Актуалните прогнози са, че електроенергията ще остане на тези високи нива и най-вероятно очакваният спад през пролетта няма да е съществен. Ако се съди по фючърсите за българския ток, които се търгуват на платформата EEX, цените на тока ще се запазят около 370 лв. за мегаватчас. Което означава, че електричеството, макар и скъпо, постепенно ще престане да е генератор за инфлация на годишна база.

Токът вероятно ще остане с високи цени през цялата година Фотограф : Надежда Чипева

Завъртането на газовото кранче

Европейският газов пазар преживя истински турбулентна 2021 г., с много бързо повишаващи се цени и сериозна криза в доставките, които най-вероятно ще се задържат и през 2022 г.

До известна степен ръстът на цените може да се обясни с по-голямото глобално потребление през 2021 г. - само търсенето в Европа се е покачило с 5% на годишна база - което създава дефицити в предлагането заради липсата на инвестиции в разширяването на капацитетите в сектора през последните години.

Но значително по-силен регионален ефект имат спецификите на европейската газова политика и зависимостта ѝ от руски газ. В случая въпреки повишеното търсене "Газпром" не увеличи доставките, а изпълняваше само минималните количества в договорите си с отделните държави. Това в комбинация с предпочитащите по-скъпите азиатски пазари LNG танкери доведе до невъзможност за запълване на газовите хранилища в Европа преди зимата - в момента, месец преди края на зимата, те са на критичен минимум от 32.6%. Което пък рефлектира с рекордни стойности над 180 евро/мВтч през декември на котировките на нидерландския индекс TTF, с който е свързан и българският договор за доставки на руски газ. За сравнение - година по-рано цената беше 16 евро/мВтч.

През януари, а и през февруари цените на газа се поуспокоиха до нива 70 - 90 евро/мВтч, като причината за това е най-вече политическото решение на САЩ да насочат повече LNG танкери към Европа, както и гаранциите, че Русия няма да спре доставките дори при конфликт в Украйна.

Българската икономика като цяло е само косвено зависима от цената на природния газ - основни потребители са топлофикациите (които могат да ползват резервно гориво като мазут) и няколко големи химически завода. Газифицираните домакинства в цялата страна са около 120 хил. и повечето от тях имат възможност да ползват като алтернатива електроенергия, чиято регулирана цена не се е променила.

Въпреки това България остава фундаментално зависима от руските доставки и съответно много уязвима. Въпреки че има договор за алтернативни доставки от Азербайджан в обем 1 млрд. куб.м на година - една трета от годишното потребление - страната все още не се може да се възползва от него. Министърът на енергетиката Александър Николов заяви, че това количество със сигурност няма да бъде усвоено през 2022 г., но ако интерконекторът с Гърция все пак бъде завършен до юли, страната ще може да получи някакви по-значими количества в последното тримесечие на годината. Разбира се, няма гаранция, че тогава цената на азерския газ ще е все още по-ниска от руския (тя се формира по петролно индексирана формула), но наличието на алтернатива ще може да се ползва като коз в предстоящите преговори с "Газпром" - 10-годишният договор с руската компания изтича в края на тази година.

Като цяло цените на природния газ, изглежда, ще останат на сегашните нива и през следващите месеци. Поне това показват фючърсите към средата на февруари. Прогнозите все пак остават под доста въпросителни заради конфликта в Украйна, който може силно да удари газовия пазар на континента.

Поскъпване на квотен принцип

Третият елемент в енергийната инфлация са квотите за въглеродни емисии в ЕС - заради комбинация от Зеления преход и активното участие на спекуланти на пазара им. През 2021 г. цената им се повиши с 300%, което в комбинация с увеличеното производство на ток от въглища и природен газ допълнително повиши стойността на електроенергията. За 1 мВтч електричество от въглищна ТЕЦ се плащат квоти за около 1 тон CO2, които от 37 евро миналия февруари вече струват близо 100 евро.

Това създава един омагьосан кръг, в който заради увеличеното производство инсталациите имат нужда от повече квоти, които в резултат на това поскъпват още.

Цените на CO2 емисиите се очаква да се задържат на тези високи нива през цялата 2022 г., но има прогнози, че ще се понижат до около 70 евро/тон в резултат на реализацията на много и мащабни ВЕИ проекти, които могат да заменят част от емисионните централи в енергийното производство.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Следващият двигател на цените: петролът

Повишение с близо 20% само за първия месец на годината и осем поредни седмици на ръст. Така изглежда възходът на петрола сорт брент, който надмина 95 долара за барел преди дни. Психологическото ниво от 100 долара е все по-близо и може да бъде достигнато скоро. Другите фактори за рекордните от 2014 г. цени на толкова важната за икономиката суровина са прекъсванията в доставките и това, че ковид ограниченията отпадат на все повече места.

Комплексът от тези фактори може да превърне петрола в център на вниманието, след като миналата година то беше насочено към природния газ. Няколко инвестиционни банки прогнозират цени от 100 долара за барел тази година, като има предвиждания и за котировки до 125 - 150 долара при ескалация на напрежението между Русия и Украйна. Търсенето се очаква да изпревари предлагането главно поради ограничения капацитет на ОПЕК. Така дори без нови скокове при газа и тока високите цени на петрола могат да се превърнат в основна причина за инфлацията през 2022 г.

През миналата седмица Организацията на страните - износителки на петрол, и нейните партньори, водени от Русия, известна като ОПЕК+, се договориха да се придържат към умерено увеличение на производството, въпреки че и сега не успяват да изпълнят поставените цели и въпреки натиска от водещите потребители за по-бързо увеличаване на производството.

В момента запасите от петролни продукти на САЩ са с около 40 млн. барела по-малко от средното за последните 5 години. А Международната енергийна агенция продължава да понижава прогнозите си за петролните запаси на страните от ОИСР.

Но не всички анализатори очакват постоянен възход на петрола. Citi Research обяви, че според стратезите й на петролния пазар ще се създаде излишък още през следващото тримесечие, което ще спре поскъпването.

"В краткосрочен план не бива да се изключва скок към 100 долара, но рисковете за понижение са много, включително забавяне на търсенето заради коронавируса, опасения за икономическия растеж и корекции на финансовите пазари, докато централните банки се борят с инфлацията", смята Бьорнар Тонхауген, ръководител на Rystad Energy за петролните пазари.

Недостатъчното предлагане доведе пазара до ситуация, при която договорите за краткосрочна доставка са на по-висока цена от тези за по-напред в бъдещето. Това отразява високото търсене в краткосрочен план, което стимулира търговците да освобождават петрол от хранилищата, за да го продадат на по-висока цена. Затова и цените на фючърсите през втората половина на годината са на по-ниска цена в сравнение с тези до март-април.

Но видимият за потребителите ефект към момента е рекордно високи цени на бензина и дизела, които е малко вероятно да се понижат бързо и чувствително дори при спад в котировките на петрола.