"Чернобил" 2.0 - Ядрените реактори на Украйна в зоната на войната
Освен на фронтовете военните действия се водят и близо до ядрени мощности, което създава определени рискове
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
С продължаващото разгръщане на конфликта в Украйна възникват и нови проблеми. Някои от тях - като "Чернобил", се смятаха за отдавна заровени в миналото на Съветския съюз. Но сега отново са във фокуса на обществено внимание и предизвикват страхове. Атомната електроцентрала в близост до изоставения град Припят се намира точно до границата на Украйна с Беларус и е само на 2 часа път с кола от столицата Киев. Тя буквално беше на пътя на руските войски, които атакуваха града от север и в интернет се появиха снимки на понтон за преминаване на военна техника именно около "Чернобил".
Злополучната ядрена централа не функционира от 22 години - производството на ток в останалите след аварията здрави блокове спря напълно през 2000 г. Но въпреки това в момента там продължават дейностите по извеждане от експлоатация на мощностите. По план те трябва да продължат до 2065 г. Много по-критично в настоящия момент обаче е състоянието на стоманобетонния саркофаг върху авариралия през 1986 г. блок, който предизвиква една от най-големите ядрени аварии в историята.
Последните данни са, че АЕЦ-ът вече е под контрола на руските части. От едната страна се съобщава, че всичко там е спокойно, докато от Киев заявиха, че има сериозна опасност от воденето на военни действия в 32-километровия радиус около централата. Дори президентът Володимир Зеленски посочи за важността именно тази зона да не бъде обект на военни действия заради опасността от пожари около ядрените отпадъци, които неминуемо могат да повишат радиациония фон.
Чешки източници, цитирани от американския Bloomberg, заявяват, че подобна опасност не е особено голяма и по-скоро това е част от информационната война.
За разлика от "Чернобил" обаче, много по-сериозен изглежда проблемът, че се водят военни действия около почти всички работещи ядрени мощности в Украйна. Държавата разполага с 15 реактора (54 гигавата), които са разпределени в 4 атомни централи. Най-голямата от тях е АЕЦ "Запорожка", която е и най-голямата в Европа. Тя се намира на 250 км от фронтовата линия и близо до отделения вече от руските части Донбаски регион.
Дори руските атаки да се премерени така, че да не засягат директно ядрените централи, голям риск представляват евентуалните щети върху съпътстващата инфраструктурата. Ако се наруши електроподаването и водоснабдяването на централите, може да възникне технологичен колапс и авария, подобна на тази във Фукушима. Обстановката би се усложнила допълнително и ако украинските инженери нямат достъп до реакторите или просто решат да не ходят на работа при риска от бомбардировки и други военни действия.
Друг казус е, че 12 от 15-те реактора е трябвало да бъдат изведени от употреба през 2020 г., но срокът им е бил удължен с 10 години. Това е допустимо да стане само след минаването на задължителни технически проверки, както например се случи в АЕЦ "Козлодуй" преди няколко години. В Украйна обаче няма категорични данни, че тези тестове за сигурност са извършени в цялост и в съответствие с днешните стандарти за сигурност. Още повече че всички ядрени мощности на Украйна са от съветско време и би следвало експлоатационната им годност да се удължава само от конструкторите - руски фирми като "Росатом", както се случи в България.
Между 2010 и 2015 г. в Украйна е имало няколко инцидента с ядрени мощности, които са предизвикали спиране на реактори, като например техническия проблем с АЕЦ "Запорожка" през 2014 г.
2 коментара
Имате малка грешка във втория параграф от статията с годината, в която се е случила аварията в Чернобил - трябва да е 1986, а не 1896.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.