Бърза писта за нови ВЕИ може да елиминира енергийна зависимост

За да е възможно постигането на тези цели, от АПСТЕ предлагат три ключови мерки. Първата от тях е приемането на приоритетен статут за инвестициите във възобновяеми енергийни източници и третирането им като проекти от национално значение. Втората е опростяването на административния режим за нови проекти за производство на електроенергия от ВЕИ. Според асоциацията съществуващите процедурите за издаване на разрешителни са твърде дълги, ненужно сложни и възпрепятстват ускореното внедряване на слънчева и вятърна енергия в енергийния микс на България.

Като последна точка от АПСТЕ определят създаването на стимули за привличане на инвестиции в производство на технологии, компоненти и интегрирани решения за слънчевата и вятърната индустрия, както и за производството на системи за съхранение на енергия в България.

Предложение за опростяване на административните режими направи и председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Според него разрешителният режим при изграждането на ВЕИ трябва да се замени с уведомителен режим. Това би ускорило реализацията на такива проекти с поне 3 месеца, като инвеститорите ще могат директно да започнат дейностите без да чакат одобрение от администрацията и ЕРП. Това ще позволи бързо включване на стотици мегавати собствени източници на енергия и ще намали нуждата от вносни ресурси.

Бъдеще за офшорен вятър

На заседанието на парламентарната енергийна комисия на 9 март управляващите и опозицията се обединиха, че е нужна подкрепа за създаване на законодателство за ускоряване развитието на офшорния потенциал на страната, както и гарантирането на инвестиции чрез сключване на договори за разлика при продажбата на произвежданата електроенергия, които да гарантират приходи от проектите. Сега България няма регламенти за такива инвестиции, въпреки че в региона има голям интерес - Румъния например ще прави голям вятърен парк в Черно море.

Според доклада на Центъра за изследване на демокрацията, който бе представен на заседание на комисията в парламента, България има потенциал за 116 гВт енергия, от които едва 26 гВт са реализуеми на този етап. Мария Трифонова, гл. ас. от Катедра "Икономика и управление по отрасли" към СУ, посочи 4 отделни зони, където е възможно развитието на офшорен вятър. Това са регионът на Шабла, който е в близост до Румъния с потенциал от 3-4 гВт мощности и капацитет от 45-48% и средни разходи 60-80 евро за мВтч. Други потенциални райони са край Варна, Обзор и Резово - в близост до турската граница.

Важна предпоставка за изграждането на вятърни ферми по крайбрежието обаче е разрешаването на въпроса с околната среда. По българското Черноморие минава ключовия миграционен път Виа Понтика, който включва морски и въздушни миграции на разнородни биологични видове. А през 2017 г. България бе осъдена от Европейския съд за неизпълнение на задължението да защити "Натура 2000" в района на Калиакра. Зам.-министър председателят и министър по околната среда и водите, Борислав Сандов заяви, че офшорният потенциал е бил умишлено потискан заради биоразнообразието на района. Той обеща активно и приоритетно съдействие от страна на екоминистерството в идентифициране на безопасни зони за развитие на офшорния вятър.

Междувременно от Българската вятърна енергийна асоциация призоваха за ясна държавна политика, която да се фокусира върху устойчиви геополитически, икономически и бизнес модели. При имплементирането на спешни законодателни и нормативни промени те очакват да се получи ускорено развитие, изграждане и интегриране на вятърни и слънчеви централи в електроенергийната система на България.

"Оставаме конструктивен партньор на отговорните институции в работата по разработване на необходимите политики и стратегии, които да направят възможен прехода към чиста и независима енергетика като значим елемент за националната сигурност", казват още от организацията.