Цената на отказа от руския газ

А в действителност това, че България спря да разчита на руския газ, е грандиозно събитие за икономиката и политиката. То размества толкова силно пластовете, колкото и понякога изборите не успяват. Също така събитията поставиха София в светлината на европейските, а и световните прожектори, при това от хубавата страна. На 5 май тук ще се проведе първата среща на регионалните министри на енергетиката, включително тези на Турция и Азербайджан, като целта е да се подготви общо решение за газовите доставки. Очаква се още преди края на месеца да има договорености, които да гарантират газа за региона поне за година напред (повече за това вижте в интервюто с вицепремиера Асен Василев).

Разбира се, в създалата се ситуация наистина има и доста спорни моменти и затова по-долу даваме обяснения на най-често задаваните въпроси и съмнения.

Сами ли си спряхме газа?

"Никой не ни е спирал кранчето. България си го спря сама, правейки се на ястреб", заяви преди дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, докато критикуваше правителството на Кирил Петков за начина, по който се справя с осигуряването на алтернативни доставки.

До голяма степен в думите на Борисов има доза истина, но тя е по-скоро в това, че правителството не клекна пред условията на руския президент Владимир Путин и за първи път България отстоя позицията си. Разглеждано по този начин, може да се каже, че българското правителство съзнателно е допуснало да се спрат доставките на руски газ. Показателно за това е готовността на страната да реагира и да не допусне прекъсване на снабдяването към крайните клиенти. С други думи, още от февруари се е работило върху сценарий, в който руският газ спира.

А въпреки множеството спекулации през последните дни, че други страни - членки на ЕС, включително Германия и Австрия, са се съгласили да плащат по новата руска схема с рублите, все още това не се потвърждава. На първо място защото самите плащания предстоят следващите дни на май. Но също така лидерите на въпросните държави категорично опровергаха твърденията и обявиха, че няма да приемат да плащат в рубли за газа. А ЕК излезе с допълнително разяснение, според което използването на две сметки в Газпромбанк - валутна и в рубли, също е нарушение на санкциите срещу Русия.

Имало ли е конкурс за алтернативните доставки?

Без съмнение държавният доставчик "Булгаргаз" е имал предварителни разговори за осигуряване на алтернативни количества газ, в случай че доставките от "Газпром" спрат. Иначе няма как да се обясни мигновената реакция на 27 април. Важният въпрос тук е как са избрани алтернативните доставчици и при какви условия.

В България действат две лицензирани газови борси, но на нито една от тях няма обявен търг "купува" от страна на "Булгаргаз". Самото дружество обяснява, че на 26 април, след като се е получило писмото за спиране от "Газпром експорт", е изпратено писмено искане до 12 търговеца на природен газ, осъществяващи дейност на българския и регионални газови пазари, "за предоставяне на оферти, които да включват конкретни условия за доставка на количества природен газ до края на м. април и за м. май 2022 г.".

Част от поканените компании са информирали, че въобще няма да могат да предоставят предложения в посочения кратък срок (вероятно 24 часа). В крайна сметка са класирани седем оферти от три доставчика при критерий "най-ниска доставна цена". Официално не се казва кои са фирмите, но поне две от тях станаха публично известни - "МЕТ енерджи България" и гръцката DEPA.

Извън това "Булгаргаз" казва, че е направило и няколко сделки за купуване на допълнителни количества от борсовия пазар в страната.

Доколко това е било прозрачна процедура, може да се спори. Но при всички случаи е обичайна практика за "Булгаргаз" - още през 2019 г. именно по този начин бяха купени значителни количества газ, различен от руския. Такива искания за доставки постъпват и в самото "Булгаргаз" от различни търговци в България и региона.

Можело ли е "Булгаргаз" само да договори внос на газ?

Една от основните критики към "Булгаргаз" е, че не е предприело адекватни действия да подсигури предварително доставките при спиране на руския газ, а е разчитало на посредници. На практика нищо не е пречило държавната компания да резервира съответните капацитети на LNG терминала Ревитуса в Гърция и на входните точки по границата още в началото на април.

Енергийният министър Александър Николов и директорът на "Булгаргаз" са категорични, че няма нередности при осигуряването на алтернативни доставки на газ. Фотограф : Цветелина Белутова

Министърът на енергетиката Александър Николов обясни, че "Булгаргаз" не е резервирало предварително капацитет, за да не прави излишни разходи, без да се налага. Логиката тук е, че в началото на април не е имало яснота дали "Газпром" ще спре доставките, за да се платят няколко милиона за резервиране на капацитет или дори 100 млн. евро за чартирането на LNG танкер. Ако държавната компания беше направила тези разходи, те задължително щяха да влязат в регулираната цена на газа за българските потребители, дори да бяхме продължили да получаваме руски газ. От друга страна сега щяхме физически да получаваме алтернативен на русия газ (виж по-долу).

Колкото до въпроса защо за държавната компания е рисково да резервира капацитет от LNG танкер, а за частната "МЕТ енерджи" - не, отговорът е сравнително ясен. Ако "Газпром" не беше спрял доставките, "Булгаргаз" трудно щеше да успее да реализира допълнителните количества газ, тъй като няма голям търговски опит на външните пазари, а и лицензи за всички страни в региона. Това също така щеше да повиши значително регулираната цена на газа за вътрешния пазар. Докато за МЕТ ситуацията е различна - компанията търгува в цяла Югоизточна Европа и ако "Булгаргаз" не купи съответните количества, те могат да бъдат пласирани дори в Австрия или Германия, но най-лесно - в Италия.

Компанията всъщност е резервирала капацитети за LNG в Гърция за всеки месец до края на тази година. Докато заявките на правителството са още от юни да започне да се справя само със ситуацията, особено след като бъде задвижен регионалният център за покупки на ЕС в София. Това обаче вече става трудно осъществимо точно защото МЕТ е заело свободния капацитет на Ревитуса и "Булгаргаз" трудно може да си осигурi достъп до LNG от там.

Има ли конфликт на интереси?

Людмил Йоцов беше назначен за директор на държавния газов доставчик "Булгаргаз" в началото на февруари тази година. Дотогава той бе в ръководството на "МЕТ енерджи трейдинг България", което е част от швейцарската група MET, която през последните години развива както газов бизнес в страната, така и ВЕИ проекти и търговия с електроенергия. Именно затова решението му като директор на "Булгаргаз" да се договори за алтернативните доставки точно с МЕТ повдига съмнения за конфликт на интереси.

Обяснението, че само тази компания е можела да реагира толкова бързо с толкова големи количества, би имало повече тежест, ако ставаше дума за борсов търг. Но в случая и цената, и комисионата, която "Булгаргаз" ще плаща, са тайна. Според депутата от ГЕРБ Делян Добрев комисионата ще е в размер на няколко милиона евро само за един месец. Източници на "Капитал" пък посочват, че МЕТ е поискала три пъти по-висока комисиона от стандартното, което предлагат други търговци. Но хора от правителството твърдят, че общата цена на доставката (заедно с комисионата) е в рамките на борсовите котировки.

Рано или късно тези данни ще станат публични и ще се разбере дали е имало нещо нередно в избора.

По-скъп ли ще е газът?

Към момента няма официална информация на какви точно цени "Булгаргаз" ще получи алтернативните доставки. Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев говори за нива около 100 евро/мВтч, което е значително повече от действаща през април регулирана тарифа 75 евро/мВтч. За сравнение - средната стойност на нидерландския индекс TTF за април е 103 евро/мВтч, а за първите 4 дни на май - 100 евро/мВтч. Погледнато така означава, че само за месец ще бъдат платени поне 50 млн. евро повече - 2 млн. мВтч газа при 25 евро/мВтч по-висока цена.

"Булгаргаз" обяви, че дори България да бе приела искането на руската страна за използване на механизъм за плащане на доставките на природен газ, различен от този, уговорен с договора, цената най-вероятно би търпяла непредвидими промени предвид липсата на яснота за обменния курс и липсата на възможност на българската страна да осъществява контрол в процеса на превалутиране.

Решението на Комисията за енергийно и водно регулиране за новата цена се очаква на 10 май, като последно "Булгаргаз" поиска 35% увеличение (малко над 100 евро/мВтч). Вицепремиерът Асен Василев обаче обяви, че поскъпването може да не е толкова голямо. По информация на "Капитал" това може да се случи, ако бъде успешно договорено увеличение на доставките от Азербайджан, чиято цена е значително по-ниска.

Според енергийния министър Николов цената на газа нямаше да е по-ниска, ако бяхме резервирали капацитети по-рано. По думите му при подписване на анекса към договора с "Газпром" е имало риск от повишаване на цената на газа с минимум 11%.

При всички случаи цената на газа няма да е по-висока от пазарната за Европа. Просто ако "Булгаргаз" иска повече пари, клиентите биха могли да си купят количества през борсата.

В средносрочен план пък се очаква България да стане част от общите европейски покупки на газ, което не само да гарантира сигурност, но и да осигури конкурента цена. Заявките са, че ЕС ще договори нужните количества за заместване на руския газ поне за година напред, така че да няма кризисна ситуация през зимата. Опциите са предимно в LNG, но също така ще се разчита на повече доставки от Северна Африка и Норвегия (повече за това вижте в текста "Газовите алтернативи на ЕС").

Руски газ ли купуваме през посредниците

Физически това, което получаваме от Гърция в момента, е руският газ, който би трябвало да транспортираме през нашата територия, но задържаме тук. Показателно е, че от началото на май има увеличение на доставките на руси газ за Гърция през България, което именно може да се обясни с това, че той остава за ползване тук. Чисто търговски обаче гърците си получават виртуално руския газ от нас, правят си микс от различните източници, като използват за вътрешното си потребление най-евтините доставки, след което пак виртуално ни продават свободните количества. Това става на цена, която покрива всичките разходи за гръцкия оператор и му носи печалба. В случая - малко под 100 евро/мВтч. По информация на "Капитал" гърците получават руския газ на нива от около 85 евро/мВтч.

"Частично количествата, които не се консумират в Гърция, остават в България. Това са излишъци и съвсем нормално е, ако цената им е конкурентна, "Булгаргаз" да се възползва от тях", обясни ситуацията енергийният министър Александър Николов. Купуването на гръцките излишъци всъщност беше честа практика за българските търговци на газ през последните години.

Ако "Булгаргаз" беше резервирала сама капацитети за внос на втечнен газ през Гърция още през февруари, сега тези въртележки с руския газ нямаше да се случват, а директно щяхме да внасям алтернативни количества. И нямаше да се плаща комисионна на посредниците.

Например за втечнения газ, който ще получим от МЕТ след 18 май, с голяма доза сигурност може да се твърди, че той е американски. Със сигурност обаче не е руски. Основанията са няколко, но най-важното от тях, е че резервираният LNG танкер - Methane Lydon Volney - ще зареди товара си на терминала Point Fortin в Тринидад и Тобаго, чиито основни акционери са Shell и BP. А сред доставчиците на LNG са компании като BP Amoco Trinidad (LNG) BV, British Gas Trinidad LNG Limited, Repsol LNG Port Spain BV,

Cabot Trinidad LNG Limited, PetroCanada.

По план танкерът трябва да е в Гърция на 18 май и да осигури част от газовите доставки за България за поне две-три седмици.