Кръгом към газовия Мордор

Отговорът в случая е без особено значение. Важни са последствията от решението да се завържем отново към руския газ. А те са много и сериозни. България отново ще се позиционира като ненадежден партньор, който бързо си мени геополитическата позиция, ще разколебае алтернативните доставчици на газ да правят бизнес тук, а Москва ще си върне контрола над София и ще обяви първата си спечелена битка в икономическата война с Европа. Възможно е в този обрат страната да наруши санкциите на ЕС и да се прости с някои от еврофондовете, тъй като директно правителството ще иска от "Газпром" възобновяване на доставките, а не частна компания, както е например в Германия.

Ще платим и висока цена, много по-голяма от тази при спирането на руския газ. От една страна, доставките на "Газпром" ще са много по-скъпи от договорения и отказан втечнен газ (заради разнопосочните мнения по този въпрос вижте обяснението по-долу), а от друга, руският гигант получава коз, с който може да осъди България за милиарди заради невзетия през изминалите месеци газ, който самият "Газпром" отказа да достави.

Резултатът от всичко това е, че България отново ще пропусне възможност за ускорено развитие и ще продължи да стои на дъното в ЕС по качество на живот.

Как се стигна дотук

Това, че служебният кабинет на Гълъб Донев ще работи за връщането към "Газпром", прозираше още в първите му действия. Заради което имаше и протести пред президентството. За да успокои ситуацията, служебният енергиен министър Росен Христов заяви, че това е крайна възможност и приоритетно ще се работи за осигуряването на алтернативи. Но впоследствие това се оказа просто театър.

След като се разбра, че твърдението за липсата на газ и опасността да стоим на тъмно и студено е лъжа, се оказа, че газ има - договорени са седем танкера от САЩ, но пък нямало как да ги доставим дотук. Когато и тази версия рухна - повечето танкери трябваше да дойдат догодина, за когато слотовете на LNG терминалите тепърва ще се продават, беше обявено, че "Булгаргаз" ще направи нов търг за доставки. За изненада на временното правителство на него се получиха куп оферти за доставки, затова то подхвана нов рефрен - алтернативният втечнен газ бил много скъп и затова не го искаме.

В кампанията за връщането на руския газ се включиха политици, анализатори и представители на бизнеса - с едни и същи твърдения как руският газ е най-евтин и без него не можем да се оправим. В "хора" немедлено се включи и руският посланик Елеонора Митрофанова, която обяви, че при "политическа воля" от страна на България няма проблем доставките да бъдат възстановени.

А на финала на сцената бяха поканени работодатели и синдикати, които публично да заявят, че не искат какъв да е газ, а евтин и по тръба. Така се стигна до решението да се молим на Кремъл.

"Вече е неизбежно да започнем преговори с "Газпром" за възобновяването на доставките по договора", заяви служебният министър Росен Христов след заседание на т.нар. кризисен щаб на 22 август. "Не си правете илюзията, че това ще стане с един имейл до руснаците и че ще получим най-ниска цена. Ситуацията с "Газпром" не е розова. Не очаквам лесни и бързи преговори. Ще бъдат много трудни заради всичко, направено до момента", продължи той, допълвайки, че предишното правителство е направило всичко възможно договорът с "Газпром" да не може да функционира, като е изгонило дипломатите и прекратило комуникацията.

"Трябва да компенсираме всички действия на предишното правителство с руснаците, за да постигнем успех", поясни Христов, с което на практика потвърди, че договорът с "Газпром" не е търговски, а политически въпрос, а това означава, че към договорената цена на газа трябва да се сметнат и политическите ефекти от такова решение - и във вътрешен, и във външен план.

От всичко дотук стана ясно, че още преди края на август ще започнат преговори с "Газпром", така че доставките да могат да се възобновят от началото на октомври, като плащането трябва да стане авансово, през септември, при условието на Кремъл - за втора сметка в рубли. Щял да се търси и вариант да бъдат взети всички пропуснати количества през изминалите месеци, като се продължи договорът и в първите месеци на 2023 г. (той изтича на 31 декември т.г.).

Кризисният щаб, изглежда, беше създаден само за да върне "Газпром" на българския пазар Източник: Министерски съвет

Лъжата с цената на руския газ

Основната теза, която се чу на брифинга на т.нар. кризисен щаб, бе, че бизнесът и синдикатите не искат просто газ (какъвто всички вече са наясно, че има достатъчно), а точно определен - доставен по тръба и на цена до 250 лв./мВтч.

Според председателя на АИКБ Васил Велев България губи по 180 млн. лв. на месец от това, че не получава газ по договора с "Газпром". По думите му той може да бъде доставян на цена от 200 лв. на мВтч според формулата му. Това, че руският газ е най-евтин, бе и основна теза на Ваня Григорова от КТ "Подкрепа".

"Имайки това задание от бизнеса и синдикатите, в следващата седмица или най-късно до края на месеца ще предложим решение, базирано на техните искания. За да няма компенсации, трябва да взимаме най-евтиния газ", обобщи ситуацията председателят на щаба и вицепремиер Христо Алексиев. Той дори заплаши с вдигане на данъците, ако не се намери евтин газ, очевидно визирайки като такъв единствено руския.

"При днешни изчисления цената на "Газпром" е драстично по-ниска от пазарната и ако искаме да направим микс на нива от 250 лв./мВтч ,без руски газ няма как да стане", откликна на тези искания и енергийният министър Росен Христов.

Преглед на оригинала

Реално обаче евтиният руски газ е по-скоро мит. Според договора с "Газпром" цената му расте заедно с борсовите котировки, тъй като формулата включва 70% TTF (цената на газовата борса в Нидерландия) и 30% петролен компонент. Затова тя се променя всеки месец и приказките за 250 лв./мВтч от юли вече са крайно неактуални.

Цената на природния газ на европейските борси в последната седмица нарасна с над 40% и в сряда TTF беше вече над 290 евро на мВтч. Средно от началото на август пък стойността е 214 евро/мВтч. Това означава, че при евентуално възстановяване на руските доставки само тази компонента в цената би била 148 евро/мВтч.

Отделно е петролната част, която също се повиши след началото на войната (средно за последните 6 месеца суровият петрол е 108 долара) и в момента би допринесла около 32 евро/мВтч.

Така евентуалната цена на руския газ по договора с "Газпром" би била около 180 евро/мВтч, или 352 лева. Ако равнищата от последни дни се запазят до края на месеца, цената ще стигне 200 евро/мВтч.

И тук идва най-важният момент. При договарянето на втечнения газ през юли от правителството на Кирил Петков цената при подписването на договор за доставка би била актуалната към онзи момент, или около 175 долара/мВтч, както стана ясно от писмо на директора на "Булгаргаз" Людмил Йоцов до Министерството на енергетиката, което беше публикувано и в медиите. Тогава това наистина беше повече от цената при доставки по договора с "Газпром" - 125 евро/мВтч (въпросните 250 лв./мВтч), но както се вижда, днес вече е по-малко, защото руският газ е поскъпнал значително. Тази разлика ще става по-голяма с всеки следващ месец, тъй като TTF продължава да поскъпва точно заради политиката на "Газпром" (виж текста на стр. 14).

При средно 1 млн. мВтч внос на втечнен газ на месец разликата от 25 долара (сега има паритет между американския долар и еврото) прави около 50 млн. лв. по-малко разходи на месец (при сегашните борсови цени на газа). А не както се твърди от кризисния щаб, синдикатите и някои представители на бизнеса - 180 млн. лв. повече.

Какви са рисковете от завоя към "Газпром"

Освен че бихме плащаме по-скъпо за руския газ, отколкото щяха да струват договорените преди повече от месец танкери, връщането към "Газпром" крие много повече финансови рискове.

Ако сега България започне да плаща на "Газпром", реално ще загуби всички козове при евентуален арбитраж с руската компания за спрените доставки и клаузата take or pay (взимаш или плащаш). Просто няма как държавата да защити поведението си, в което първоначално заявява, че плащането в рубли нарушава договора, а впоследствие започва да го прави. При средно 2 млн. мВтч газ на месец (колкото обичайно получаваме от "Газпром") грубо това може да струва най-малко 400 млн. лв. за всеки месец (средната цена на доставките за периода май - август е 100 евро/мВтч според данни от "Булгаргаз"). Или 1.6 млрд. лв., които ще трябва да се платят на "Газпром" за невзетия през май, юни, юли и август газ. Ако руснаците ни осъдят да платим по текущи цени, сумата може да набъбне двойно. С публичните си твърдения, че не "Газпром" е спрял доставките, а правителството на Кирил Петков е нарушило договора, представители на служебния кабинет и политици като лидера на ГЕРБ Бойко Борисов на практика подпомагат руската страна в случай на арбитраж.

Това до голяма степен повтаря казуса с АЕЦ "Белене", където заради подписани в последния момент анекси се наложи да платим на руснаците над 1.2 млрд. лева за реактори, които не използваме.

Освен това съществува и валутен риск при плащането с рубли, който много бързо може да повиши рязко цената на руския газ. С поскъпването на рублата, чийто курс на практика се определя произволно от руската власт, ще трябва да плащаме повече долари/евро за едно и също количество.

А и няма никаква гаранция, че ако пак се върнем към руснаците, те няма да ни спрат доставките точно в средата на зимата, когато вече ще бъде невъзможно да се намерят алтернативи.

Връщането към "Газпром" ще има и дългосрочни последици, тъй като ще затрудни осигуряването на многогодишен договор за доставка на втечнен газ или друга алтернатива - по-големи доставки от Азербайджан, внос от Турция и т.н.

Политическата цена също ще е висока - завиването на България към Русия може да спъне отпускането на евросредства по плана за възстановяване и оперативните програми до края на тази година. Със сигурност би блокирало плащания по RePowerEU, които са предназначени именно за отказа от руския газ. Но най-вече ще покаже, че на София не може да се разчита.

По време на брифинга на кризисния щаб в началото на седмицата бяха направени и намеци, че дори може да се търсят преговори за нов дългосрочен договор за тръбен газ. Служебният кабинет принципно има правомощията да сключи такъв с "Газпром", но това би предизвикало сериозен политически скандал, тъй като ще определи политиката на България за години напред. Още повече че ЕС вече заяви, че нови дългосрочни договори не трябва да бъдат сключвани с "Газпром", тъй като това не кореспондира с дългосрочната стратегия за енергийна независимост на общността.

Най-големият риск обаче е България да остане напълно без газ през зимата. След като служебното правителство зачеркна втечнения газ и обяви, че няма да търси други подобни алтернативи, а ще насочи усилия към възобновяване на тръбните доставки от Русия, при ново спиране от страна на "Газпром" България ще изпадне в наистина критична ситуация.

*Мордор е земя на злото в измисления свят на Средната земя от фентъзи епоса "Властелинът на пръстените" на Дж. Р. Р. Толкин