Трудният пренос на руския газ дава силен лост на Европа

Динамиката на природния газ се промени и за Китай: ВЕИ и дори водородът са все по-жизнеспособни негови алтернативи. Така че "Газпром" може в крайна сметка да се окаже заседнал с блокиран актив. Дори в най-оптимистичните прогнози капацитетът за износ на руски газ за Китай стига до 128 млрд. куб.м годишно до 2030 г. - значително по-малко от историческите продажби за Европа. Накратко, между сега и 2030 г. "Газпром" има малко възможности извън Европа.

Освен това разкритото предпочитание на Китай е да купува LNG от САЩ, а не газ от тръбопроводи от Русия. Китайските купувачи вече са договорили около една трета от приблизително 160 млрд. куб. м в следващата вълна на текущ или планиран капацитет на САЩ за износ на LNG.

Така извън непосредствената уязвимост за Европа се отваря и възможност да спре руския внос до 2030 г., ако не и по-рано. Способността да се справя без руски газ дава на Европа силен лост и тя трябва да задълбочи усилията си в тази посока.

Свиването на европейския газов пазар се очакваше и преди Русия да започне войната в Украйна. Последните цели на ЕС предвиждат до 2030 г. делът на ВЕИ в общото производството на електроенергия да нарасне до 63 на сто. Големите страни също настояват за ускорен спад в търсенето на газ и внедряване на термопомпи.

Това са силни интервенции, особено в комбинация със стратегическите задължителни съкращения на потреблението тази есен в случай на криза. Но има още начини за увеличаване на натиска върху "Газпром".

Заедно с ускорено развитие на терминалите за втечнен газ, които вече се изграждат, Европа и САЩ трябва да стимулират производството и внедряването на плаващи съоръжения за LNG с кратък цикъл и на модулни малки ядрени реактори.

Текущата котировка на акциите на "Газпром", изглежда, предполага, че доставките за Европа ще продължат. Засега високите цени компенсират спадащия износ. Но ако стане по-ясно, че най-важният експортен канал на "Газпром" може да се затвори завинаги, газовият гигант може да се окаже силно декапитализиран от инвеститорите, което ще го затрудни да субсидира руския вътрешен газов пазар и да допринася за руския БВП.

Владимир Путин разбира енергийните пазари и вероятно залага, че по-високите цени на енергията и икономическият страх ще укрепят близките до Кремъл популисти в Европа на избори, а оттам и позицията му в стратегическата конфронтация с конституционната демокрация. Може би си мисли, че "Газпром" ще трябва да спре само за една зима, преди да се завърне триумфално в Европа.

Но без достъп до западния опит и оборудване за втечнен газ и при топящия се лед под тръбите в сибирската тундра това е висок риск. И ако Европа успее в този първи кръг, "Газпром" и Путин ще загубят играта.