🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Таван на цените в енергетиката, промени в TTF и намаляване на потреблението

Европа обсъжда мерки за справяне с високите цени на тока и газа. Финалното предложение на ЕК се очаква следващата седмица

ЕК ще излезе с вариант на проектопредложение следващата седмица
ЕК ще излезе с вариант на проектопредложение следващата седмица
ЕК ще излезе с вариант на проектопредложение следващата седмица    ©  Reuters
ЕК ще излезе с вариант на проектопредложение следващата седмица    ©  Reuters
Темата накратко
  • Натискът от Западна и Централна Европа към ЕК за намеса на енергийните пазари е не само заради рекордните цени, но и заради реалните опасения за битовото отопление през зимата и съществуването на индустрията
  • Преди дни изтече предварителен документ, който включва няколко възможни мерки, които обаче предизвикат повече спорове, отколкото консенсус
  • Общото мнение на Съвета на Европейския съюз е красноречиво, а мерките ще се анализират и изглаждат още седмица

Европейският съюз ще поеме курс към антипазарни и непопулярни мерки за овладяване на кризата с енергийните цени. Това стана ясно в петък, 9 септември, след извънредната среща на енергийните министри на ЕС в Брюксел, на която се обсъждаха възможните мерки за намеса на пазарите.

Засега отново няма конкретика и се говори за таван на цените и ограничаване на потреблението, като очакванията са повече подробности да бъдат обявени следващата седмица. Преди дни изтече предварителен документ, който включва няколко възможни мерки, които обаче предизвикат повече спорове, отколкото консенсус.

Натискът за подобни ходове към страните от Западна и Централна Европа е не само заради рекордните цени, но и заради реалните опасения за битовото отопление през зимата и съществуването на индустрията. Вече няколко големи цинкови завода затвориха в Нидерландия, тъй като не могат да работят с цената на електроенергията.

Ситуацията обаче има няколко страни, тъй като в България енергийна криза на практика няма. Тук цената на тока за бита е регулирана, а за небитовата електроенергия има таван от 250 лв. на мВтч за базовата енергия. Тоест, няма значение дали цената на борсата е 1000 или 1500 лв. на мВтч. Причината за това е, че страната е нетен износител на ток за целия Балкански полуостров и е в топ 3 по този показател в Европа. А приходите от износа директно се използват за компенсации на българския бизнес. Разбира се при газа е друго - той е внос и цената му не се компенсира, което изправя пред трудности някои предприятия и най-вече топлофикациите.

Общото мнение на Съвета на Европейския съюз обаче е красноречиво - трябва да има промени в пазара, които да тушират ефекта от скъпия ток и газ и по този начин да се постигне баланс между тези, които печелят много и тези, които изнемогват. Освен това беше обявено, че ЕС ще търси повече възможности за търгуване на електроенергия с Украйна, която има сериозен потенциал за износ на ниски цени.

На база на обсъжданията на енергийните министри в петък, ЕК ще представи финалното си предложение през идната седмица.

Борбата за зимата

Мерките, които ще бъдат най-вероятно одобрени, бяха съобщени от Кадри Симсон, енергиен комисар на ЕК. Тя заяви, че конкретният начин, по който те ще бъдат въведени на пазара и в държавите-членки, ще бъде обявен следващата седмица след допълнителни консултации за последствията им.

Става дума за:

  • намаляване на потреблението на електроенергия в пиковите часове (през деня);
  • таван на цените на газовите централи;
  • ограничаване на печалбите на въглищните, ядрените и ВЕИ централите;
  • промяна в начина на работа и ролята на нидерландската борса TTF, която е бенчмарк за целия европейски пазар;
  • таван на цената на руския тръбен газ.

"Няма смисъл да се ограничават приходите от нисковъглеродни източници, без да засягаме изкопаемите горива. Приходите на компаниите за изкопаеми горива нараснаха през последните месеци и затова ще предложим солидарна такса върху печалбите им. Приходите от тази мярка ще бъдат насочени към подпомагане на уязвими потребители и компании или ще трябва да бъдат инвестирани във възобновяеми енергийни източници.", каза енергийният комисар Кадри Симсон по време на пресконференцията след срещата.

Налагането на таван на цените и допълнителни данъци без разграничение на енергийно ефективните технологии и зелените инвестиции обаче би затруднило дългосрочните цели за зеления преход.

Експерти изразяват притеснения, че посочените варианти не биха били подходящи или най-малкото са спорни, тъй като могат да доведат до увеличаване на търсенето на електроенергия и газ и обратно на целите - биха довели до риск за сигурността на електроснабдяване в ЕС.

Какъв е търсеният ефект?

Желанието на Брюксел е да се атакува пиковото потребление на индустрията, когато са най-високи цени на тока. Най-вероятно ще бъде наложено да се намали потреблението в този период от деня с 5%. Но как точно ще стане това не е ясно. Вероятно ще се предложат механизми за насърчаване на предприятията, които предприемат тази мярка.

Една от най-спорните промени е в облагането на свръхпечалбите. От ЕС искат да счупят пазарния механизъм и да се наложи таван за продажбата на ток на газовите, ВЕИ и въглищните инсталации и по този начин да не се стига до огромна волатилност на пазара на ток. Тук именно българските енергийни дружества биха пострадали сериозно, защото постъпленията от износът им буквално ще секнат.

Едно от намеренията, съгласувано изцяло с ЕК, е да се приеме таван на цената на руския тръбен газ. Русия обаче заяви, че при подобен ход просто ще спре да доставя газ към Европа.

Газовата борса

Сериозна промяна се планира и за най-големият и ликвиден газов индекс - TTF. Нидерландският хъб е основна референция за газовите цени в Европа и през нея минават 90% от газовите сделки. Проблемът обаче е, че тя е изцяло под инструментариума на Русия и буквално движенията на цената зависят от това колко газ има в руските тръби. Парадоксът е, че в момента няма руски газ, а цената все пак пада. В други моменти пък тя скача драстично.

Един от аргументите за промяна на TTF е и, че Русия вече не е и не трябва да играе ролята на market maker на газовата борса в Европа. Всъщност с дял на европейския газов пазар вече от едва 9% Москва реално би трябвало да играе периферна роля и да няма директно влияние.

Търговията с емисии

"Няма едно решение, което да намали значително цените на енергията и да гарантира сигурността на доставките ни. Трябва да продължим работата и решимостта си на всички фронтове: диверсификацията на доставките, намаляването на търсенето и инвестициите във възобновяеми енергийни източници са от съществено значение за нашия план за REPowerEU", казва още енергийният еврокомисар Кадри Симсон.

Като част от пакета RepowerEU и по линия за целите на Зелената сделка, на първото си заседание през септември, комисията по околна среда в ЕП одобри предложението за комисията да освободят въглеродни квоти на стойност 20 млрд. евро от т.нар. Резерв за стабилност на пазара. Това ще увеличи предлагането и би трябвало да намали цените на емисиите, които междувременно спаднаха от върха от 99 евро/тон до 66 евро. Това ще позволи на ТЕЦ-овете да намалят разходите си и оттам цените на произвежданата електроенергия.

Запазват се обаче общата амбиция от 61% намаление на емисиите до 2030 г. в секторите, обхванати от СТЕ на ЕС, както и еднократно намаляване на общия таван на емисиите със 117 милиона квоти ("пребазиране") и с увеличаване на годишния процент на намаление на тавана с 4.2% годишно ("коефициент на линейно намаление").

"Екологичният и енергиен преход ще изисква приноса на всички сектори и всички държави-членки по справедлив и приобщаващ начин", казва френският енергиен министър Агнес Пание.

"Целта на приходите от въглеродни квоти е да намалят, за съжаление само с малко, цените на енергията, но и да предоставят средства за така нужната ни енергийна трансформация.", казва евродепутатът Радан Кънев при обсъждането на предложението в комисията по околна среда в ЕП, а финалното гласуване в пленарна зала се очаква през октомври.