Максфийлд Вайс: Бизнесът показва, че енергийната трансформация е възможна

Инфлацията не е извинение за забавяне на зеления преход, казва още ръководителят на CDP в Европа

Максфийлд Вайс, изпълнителен директор на CDP Europe
Максфийлд Вайс, изпълнителен директор на CDP Europe
Максфийлд Вайс, изпълнителен директор на CDP Europe    ©  Надежда Чипева
Максфийлд Вайс, изпълнителен директор на CDP Europe    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Максфийлд Вайс ръководи всички дейности на CDP в Европа, за да стимулира разкриването на информация за околната среда, разбирането и действията на компаниите, финансовите институции и местните правителства. Преди тази си роля той заема длъжността директор "Корпоративна ангажираност" в CDP Европа. Извън CDP Максфийлд ръководи програмата за екологична отговорност на веригата за доставки в Hewlett Packard Enterprise (HPE), създавайки първата в света програма за управление на веригата за доставки, основана на науката за климата. Бил е и анализатор на международната регулаторна политика за Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA). Максфийлд е завършил Колумбийския университет с магистърска степен по публична администрация в областта на науките и политиката за околната среда и бакалавърска степен по опазване на ресурсите, както и по общество и околна среда от Калифорнийския университет в Бъркли.

Максфийлд Вайс беше сред лекторите на Net Zero Economy форума, който "Капитал" организира на 18 октомври. Видео от събитието може да видите тук.

Може ли да говорим за устойчивост, особено в сегашната ситуация на инфлация, когато производителите в Европа, трябва да спазват по-строги екологични норми, докато тези извън ЕС, като Турция, Китай и др., нямат чак толкова строги ESG цели?

Връзката между бизнеса и националните политики е това, което движи прехода към въглеродна неутралност. Според мен правителствата могат и трябва да направят много повече, за да подкрепят бизнеса като си поставят ясни цели, обезсърчават замърсителите и подкрепят иновациите.

Днес бизнесът е много по-смел по отношение на цели и задачи и е много по-деен от правителствата. Той реално показа колко е възможна трансформацията. Но това, от което се нуждаем, е правителствата да съгласуват и увеличат амбициите, което явно не се случва. Такива действия от страна на правителствата ще дадат на бизнеса повече яснота и увереност, за да прави инвестициите, които са необходими.

Повечето бизнеси сами по себе си приветстват промяната. Например някои фирми поставят свои собствени вътрешни цени на въглеродните емисии и доброволно прилагат тези схеми в бизнес практиките си по пътя към въглеродната неутралност. Повече от 340 компании са част от глобалната инициативата за възобновяема енергия RE100, която стимулира и обединява бизнесите да работят със 100% възобновяема енергия.

Същото е и от гледна точка на залесяването - бизнес лидерите на този фронт поддържат милиони хектари устойчиво сертифицирано горско стопанство.

Въобще в общ интерес е да се въведе законодателство за обществените поръчки, което да е обвързана с нискоемисионни продукти и услуги.

Сегашната енергийна криза, която води до главозамайваща инфлация, не бива да отвлече вниманието от климатичната криза. Не може да се използва като извинение за забавяне на зеления преход. Не можем да използваме инфлацията като извинение за това. Това, което виждаме сега са световни промени, но това, от което се нуждаем, са правителства, които използват енергийната криза. Сега е момент, в който можем да наложим идеята и да преминем към ВЕИ. Това е напълно необходимо - спестяването на енергия и използването на възобновяеми енергийния източници ще спре изменението на климата. Но се нуждаем от 1 трилион евро инвестиции всяка година, за да направим това.

Трябва да си даваме сметка, че измененията в климата могат също да предизвикат инфлация - когато имаме екстремни метеорологични явления, които видяхме да се случват през лятото като горещи вълни, наводнения и т.н. Търсенето от страна на икономика - било то веригата за доставки или работниците, това също повишава цените.

Затова преминаването към ВЕИ да бъде осъществено възможно най-бързо, за да не се разчита на икономиката на изкопаемите горива.

Въпреки това не смятате ли, че настоящата ситуация се използва като извинение от политиците? Като възможност да се направи крачка назад.

Независимо дали е извинение или политически страх от въздействието на инфлацията върху обществото и хората, каквото и да е то, винаги има колебание да се върнем назад и да продължим както обикновено. Но това е, което не бива да правим. Не можем да гледаме със страх към инфлацията и да я оставим да движи нашите решения за бъдещето.

Войната в Украйна и ковид пандемията предизвикаха криза във веригата за доставки, което пък доведе до презапасяване с ресурси от места, където суровините и продуктите не се изготвят според завишените европейски стандарти. Това краткосрочно действие не застрашава ли в дългосрочен план производствената индустрия в ЕС, както и залагането на ВЕИ като основен енергиен източник?

Абсолютно. Ако не се придвижим към въглеродна неутралност чрез краткосрочни научно обосновани цели сега, то толкова по-стръмна ще бъде кривата в дългосрочен план и толкова по-трудно ще е, толкова по-скъп ще бъде преходът после. Сегашния план на ЕС е да достигне 40% енергия от ВЕИ до 2030 г., за да прекъсне зависимостта от газ и петрол в икономиката и да смекчи въздействието на инфлацията. Може би трябва да са 45% до 2030 г.

Как компаниите могат да влияят на политическите решения?

Сега имаме 1400 организации, които споделят информация с нас и са предпоставка за частния сектор да покаже на правителствата, че преходът е възможен. Можете да видите това в САЩ, когато Обама подписа Парижкото споразумение и след това Тръмп оттегли страната от него, американските компании проведоха кампания "Все още сме вътре", за да демонстрират, че и без правителството могат да вървят в тази посока. Калифорния се включи доста агресивно, като каза - при липса на действия на правителството щатът ще изпълни своята роля и ще води разговора напред. Затова смятам, че има нужда от компании и в България, които да бъдат прозрачни и да покажат какво правят. В момента броят отчитащи се пред CDP компании в страната е много малък. А това ще бъде показно за правителствата, за да могат да приемат схемата и да почувстват доверието. Ясно е, че действията на корпоративните и местните власти могат да покажат какво е възможно и да стимулират действията на правителството за създаване на стратегия на национално ниво.

Как всъщност компаниите движат Net Zero целите?

Имаме около 1423 компании и финансови институции в Европа и по света, които са заявили своите Net Zero амбиции. От тях тези, които имат ясни цели, базирани на научен подход - глобалният стандарт за оценяване на стратегиите за намаляване на ефекта върху климата - са 455. С така заложени планове целите са постижими и не мисля, че това е само преминаваща тенденция. Това е част от един дълъг процес, който е промяна към декарбонизацията на икономиките.

Стремежът към въглеродна неутралност е наистина забележим в големи компании, виждаме го и в големи компании тук като "Тетра пак" и "Шнайдер електрик", които ефективно управляват и измерват своите емисии от обхват 1 и 2 и идентифицират приоритетни области, където техните емисии могат да бъдат намалени. Те са възприели подхода на пълната верига на стойността. Тези компании инвестират в смекчаване на своя климатичен отпечатък извън техните вериги за стойността, постигайки пътя към въглеродна неутралност като правят дълбоки съкращения на емисиите. Нужни са 90-95% намаления да бъдат постигнати до 2050 г. в това направление.

Как насърчавате това желание на компаниите да излязат напред и да се обърнат към Вас?

Пораснахме доста драстично по отношение на споделянето на информация от страна на компании със CDP. Ние правим това от името на силните играчи - някои от най-големите инвеститори в света като Blackrock, Mundi, EUIB, BMW и т.н. работят със CDP. Компаниите, които работят с нас имат достъп до 130 трилиона долара активи и те казват на компаниите на изброените пазари, че искат тази информация да бъде разкрит. Някои от най-големите компании в света като Microsoft, BMW, L'Oreal и т.н. изискват от своите доставчици да разкриват информация чрез рамката на CDP, така че да могат да оценят рисковете и възможностите в своите вериги за стойност и вериги за доставки, както и каскадното въздействие. Натискът на големите играчи наистина е в основата на това, което сега е най-голямата база данни. CDP пита - ние го правим от името на тези инвеститори и корпоративни купувачи, които се нуждаят от тази информация, за да вземат решения за инвестиции и обществени поръчки въз основа на нея.

Ако разбирам това правилно, колкото по-голяма е мрежата от компании, която се отчита на CDP, толкова по-голяма е възможността за привличане на инвестиции?

Със сигурност. Ние искаме да поставим тази информация в основата на капиталовите пазари, да сравним корпорациите с техните конкуренти, с техните доставчици. Виждаме нарастващ интерес и инвестиционен натиск върху компаниите, но сега има натиск и върху финансовите компании. За банка това изискването е към техния кредитен портфейл, разглежда се какви са техните практики за вземане и отпускане на заеми, така че от тази гледна точка те искат да гарантират, че техният собствен обхват 3 реално помага за климатичните цели. Така че те се уверяват, че тези, в които са ангажирани и инвестират, действат за намаляване на емисиите. Че тези компании поставят конкретни научно обосновани цели за намаляване на влиянието си върху климата, или финансовите институции ще отменят избора си и ще се насочат към нови възможности.

Каква възможност виждате пред индустриалния сектор в България?

Мисля, че възможността е преди всичко да разгледаме прозрачността, с която започваме. Проста предпоставка - какво се измерва, какво се управлява. Преди да можем да започнем да говорим за научно обосновани цели и въглеродно неутрални стратегии, компаниите трябва да разполагат с данните. Инвеститорите трябва да разполагат с данните, правителството трябва да разполага с данните. Така че на първо място имаме нужда компаниите в България да бъдат прозрачни.

Също така се нуждаем българското правителство наистина да засили ангажимента си в областта на климата и да гарантира. Трябва да можем да оценим компаниите, които вървят към тази посока сега или ще бъдат в близко бъдеще. Прозрачността е фактор номер едно и след като това бъде направено, те могат да погледнат отвъд своите четири стени и да разгледат веригите за доставки и веригата на стойността нагоре и надолу и да разполагат с необходимата информация. Вече не е достатъчно само да имате цел, трябва да имате план, за да ги постигнете. И това започва с прозрачност и това е, което бихме искали да видим тук в България.

Интервюто взе Антон Чепилски