Зелените политики на ЕС в отговор на войната в Украйна

За съжаление усилията и в трите области пряко или косвено допринасят за скока на цените на енергията в Европа. И до серия от спешни мерки за намеса на енергийния пазар от страна на Брюксел. В същото време проблемите със сушата и запушения износ на украинско зърно застрашават сериозно продоволствената сигурност и увеличават скептицизма на селскостопанските производители към зелените ангажименти.

Индустрията също се задъхва и въглеродните квоти губят значението си, ако се спазват само частично и в ограничени региони (т.нар. изтичане на водород), a ревизираната Директива за търговията с емисии на ЕС още повече нажежава напрежението пред правителства и бизнес.

Нужни са и значителни инвестиции в нова енергийна инфраструктура, социална подкрепа за затруднените домакинства и предприятия, както и политически и дипломатически капитал.

Има обаче немалък шанс политиката на ЕС в областта на климата, която вече се е превърнала и в политика за сигурност на континента и е продукт на дълги преговори за намиране на консенсус относно въглеродния неутралитет до 2050 г., да получи и косвени стимули за ускорено развитие от настоящата война в Украйна. Серия от законодателни инициативи, част от пакета "Готови 55", са стъпка в тази посока. ЕС дава и знаци, че планира да повиши целта си за справяне с глобалното затопляне съгласно Парижкото споразумение за климата (която вероятно ще бъде с няколко процентни пункта по-висока от 55% до 2030 г. намаление на емисиите на парникови газове), въпреки че е малко вероятно подобрението да се случи навреме за тазгодишната среща на върха на ООН за климата в Египет.

• По-големите ферми може да се приравнят към заводите с CO2 квоти
• Зелената сделка и бъдещето на суровините и материалите
• Как големият бизнес може да поведе битката с изменението на климата

Тъмно време, но и нов шанс за енергетиката

Войната в Украйна донесе може би най-големия трус от десетилетия за енергийната сигурност на Европа - от една страна, газовата криза, от друга, галопиращите цени на електроенергията вследствие на нея. Бързи, още по-малко финансово изгодни решения няма, а според експерти Старият континент ще бъде в хватката на енергийна несигурност и високата инфлация поне до 2024 г.

В същото време обаче тази рязка промяна може да се определи и като необходимия геополитически тласък, от който съюзът се нуждаеше, за да ускори прехода си от зависимост от изкопаемите горива към локална независимост и чиста енергия. ЕС има възможност сега да съсредоточи усилията си върху климатичните предизвикателства в средносрочен план и да приеме за неизбежно това, което иначе би имало плашеща политическа цена.

Този преход, разбира се, няма да се случи за една нощ и няма да намали цените на енергията достатъчно бързо. На този фон някои държави направиха неприятна крачка назад - Австрия, Германия, Гърция, Холандия, Полша и Чехия например наскоро удължиха живота на своите въглищни електроцентрали.

Темата за шистовия газ също се върна на дневен ред в политическите дискурси в много държави членки. Други изместват дългосрочния си фокус обратно към т.нар. гориво за прехода - Германия проучва възможността за изграждане на терминали за внос на втечнен природен газ (LNG), които средносрочно да заменят руските газопроводи. Франция и Испания подновиха преговорите за изграждането на газопровода Миди - Каталония, а България и Гърция пуснаха в експлоатация газовата връзка между тях. Правителствата на ЕС като цяло се надпреварват да задълбочат отношенията си с доставчици на газ, различни от Русия, вариращи от Алжир до Катар.

Други се завръщат към атомната енергия - Франция вече планира 14 нови атомни електроцентрали до 2050 г. Американският доставчик на технологии за ядрена енергия Westinghouse ще построи първия реактор в Полша до 2033 г., "Първоначалната капиталова инвестиция е голяма, но след като атомната електроцентрала заработи, разходите за производство на електроенергия са относително ниски", коментира миналата седмица полският премиер Матеуш Моравецки.

Всичко това може да изглежда като отстъпление от зелените цени, но е твърде рано да се видят пълните последици от войната в Украйна върху енергийния пейзаж на ЕС. Някои анализатори гледат на момента като на лост за повишено развитие на възобновяемите ресурси в Европа.

От едната страна е разочарованието от решението на ЕК да включи ядрената енергия и газа в т.нар. таксономия (устойчиви инвестиции) като част от стремежа да достигне нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г., но пък планът REPowerEU поставя за цел "бързо намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива чрез ускоряване на чистия преход и обединяване на усилията за постигане на по-устойчива енергийна система". Като за целта REPowerEU ще осигури огромна финансова подкрепа на държавите.

През май Брюксел повиши предложените цели на ЕС за разширяване на възобновяемата енергия и увеличаване на спестяванията на енергия, за да се опита да сложи край на зависимостта на страните от руските горива след нахлуването на Москва в Украйна. Но според евродепутата Радан Кънев приетите мерки са прибързани, опасни и вероятно няма да постигнат целта си - намаляване на сметките. Приетият регламент за "свръхпечалбите в енергетиката" предвижда данъчно изземване на всички приходи на енергийните производители (без тези на газ) над "пределна цена" от 180 евро/мегаватчас. Този данък донякъде представлява субсидиране на най-неустойчивата технология за производство на електричество - газа, за сметка на производителите и държавите, които не са тръгнали по този опасен път. "Той тежко изкривява пазарната мотивация и на бизнеса, и на правителствата и нарушава бизнес планирането на другите енергийни отрасли - АЕЦ, ВЕИ и особено въглищните централи и мините (които отчаяно се нуждаят от ресурси за трансформация)", добавя евродепутатът.

Възможно е мащабните инвестиции във възобновяема енергия, както и намалената бюрокрация на ниво ЕС, но също и призивите за бойкот на енергийните компании, работещи в Русия, да насърчат хората да преминат от традиционните си доставчици на енергия към такива от възобновяеми източници, но пътят няма да е нито толкова бърз, нито толкова лесен, колкото ни се иска. Все пак в много държави кризата с високите цени на енергията вече води и до свръхинтерес и бум на инсталации на фотоволтаици от страна на самите домакинства - като дългосрочно изгодна инвестиция.

Положителните ефекти от ускоряването на ВЕИ инвестициите се нуждаят от време, а дотогава някои държави правят крачка назад към въглищата или по-дългосрочно обвързване с алтернативни газови доставки.

Зеленият преход на земеделието и индустрията по време на война

Войната в Украйна имаше много силен отзвук и в земеделския сектор. Русия и Украйна са огромни износители на зърно в световен мащаб и блокираният след инвазията експорт от украинските пристанища събуди европейските, а и световните страхове от продоволствена криза. Това изстреля цените на основните храни, търгувани на борсите, до шеметни нива, а за поскъпването помогнаха и други фактори, произтичащи от войната - скъпите горива, недостигът и поскъпването на торовете и т.н.

На този фон ЕС трябваше да подсигури собствената си хранителна сигурност и Брюксел облекчи, поне временно, затегнатите правила за по-екологично европейско земеделие, които като цяло ограничават производителността. Така например ЕК позволи на фермерите да засаждат култури в площи, които принципно трябва да останат незасети с екологични цели, и да продължат да взимат субсидии за това. Рискът е, че това решение на ЕК води като цяло до незначителни финансови ползи, но може да доведе до значителни екологични щети и да затрудни производството в средносрочен план (заради изтощаване на площи например).

Земеделието е един от големите "замърсители" в световен мащаб. Смята се, че около 1/3 от всички излишни емисии идват от този сектор. Затова и голяма част от усилията на ЕС за въглеродна неутралност са насочени към него. Един от ключовите документи е стратегията "От фермата до трапезата", която е в основата на реформите в Общата селскостопанска политика за справедлива, здравословна и екологично чиста хранителна система. Макар целите в нея на този етап да са препоръчителни, през 2022 г. с ЕК започна да обвързва част от тях с плащанията.

Някои от изискванията й ще бъдат силно предизвикателни за идните години. Така например тя предвижда намаляване наполовина на химическите пестициди и антибиотиците в животновъдството, както и 20% по-малко торове. Една четвърт от земеделската земя пък трябва да се обработва по биологичен или агроекологичен начин, а поне 10% от земята трябва да е с непроизводствени характеристики. Всички тези изисквания ще направят земеделието по-устойчиво, а храната - по-чиста, но същевременно ще ограничат и производителността от единица площ.

ЕК направи отстъпки от някои агроекологични практики в земеделието, за да подсигури високи реколти и да намали риска пред продоволствената сигурност. Тези отстъпки обаче може да имат сериозни негативни ефекти в средносрочен план.

Големи сътресения има и в индустрията - глобалните вериги за доставки, особено промишлените, бяха прекъснати от войната и свързаните с нея санкции, а преди това пък бяха изключително затруднени от пандемията.

Украйна, Русия и Беларус доставят голяма част от ключовите световни суровини като неон, никел, алуминий и паладий и ключови стоки като продукти, получени от желязо. Скокът на цените на енергията и недостъпните транспортни маршрути допълнително влошиха смущенията в индустрията. Сега много компании преместват производствата си и търсят нови доставчици, а ЕС в същото време трябва да се стреми да стимулира производства с ниски въглеродни емисии, иновациите и ефективността на материалите и да подкрепя развиващите се страни в изграждането на техни собствени зелени индустрии.

Да търсиш спешно нови партньори и доставчици на ключови суровини, като в същото време държиш да са не какви да е, а отговорни и устойчиви производители, не е никак лесна работа. Парадоксът е, че редките елементи, от които зависи производството на "чисти" технологии - като батерии за електрически коли или компоненти за ВЕИ инфраструктура, всъщност най-често се добиват по много вреден за природата и хората и много мръсен начин в страни от развиващия се свят.

ЕС се доближава все повече до прилагането на механизъм за коригиране на въглеродния отпечатък на границите (механизмът CBAM, който на практика въвежда нещо като въглероден данък при вноса на продукти и материали с висок въглероден отпечатък). Той обаче трябва да е съобразен освен със зелените цели, също и с настоящата ситуация. "Войната в Украйна изисква по-кооперативен метод за повишаване на климатичните амбиции в трети страни", пише Карстен Нойхоф, ръководител на отдела за изследване на климата в Германския институт за икономически изследвания и професор по икономика в Техническия университет в Берлин.

Какво още се обсъжда или очаква през 2023 г.

Отново във връзка с въглеродния отпечатък ЕС затяга стандартите за емисии на CO2 за автомобили и микробуси. Предложеният регламент има за цел да увеличи целите за намаляване на емисиите на въглероден диоксид (CO2) за нови автомобили и ванове. Мярката, която е част от пакета Fit for 55, трябва да е от полза за гражданите, потребителите и конкурентоспособността на автомобилната индустрия в ЕС. Преди да влезе в сила, мярката предстои да бъде формално одобрена от Европейския парламент и съвета.

Автор : Капитал Източник: Капитал Преглед на оригинала

Сградите са отговорни за над една трета от емисиите на парникови газове в ЕС. Намаляването на тези емисии - или чрез по-голяма енергийна ефективност, или чрез намалено потребление на енергия - е от решаващо значение за постигане на климатична неутралност до 2050 г., смята Европейската комисия и в тази връзка предлага нулеви емисии от публичните сгради от 2028 г., за частните от 2030 и задължителен енергиен сертификат от 2030 г. Регламентът е в законодателна процедура в момента.

Същото се отнася и за регламента на ЕК да се освободят въглеродни квоти на стойност 20 милиарда евро от т.нар. Резерв за стабилност на пазара. Целта е по този начин да се осигури намаляване на цената на квотите и съответно на енергията и ще се осигурят значителни средства за финансиране на алтернативни източници на газ, трансформация към алтернативни горива и компенсации.

Съюзът трябва да подобри готовността си, за да устои по-добре на бъдещата нестабилност на цените, да осигури достъпни сметки за електроенергия и да предвиди дълбоката промишлена трансформация, необходима за един декарбонизиран и до голяма степен електрифициран континент до 2050 г. В тази връзка ЕК ще предложи цялостна реформа на енергийния пазар през 2023 г., включително отделяне на ефекта от цените на газа от цените на електроенергията. Ще се създаде нова Европейска водородна банка, която да инвестира 3 млрд. евро на пазара на водород в ЕС, за да гарантира, че предлагането отговаря на търсенето.

През 2023 г. ЕК предвижда конкретни действия за намаляване на отпадъците в околната среда с акцент върху хранителните и текстилните отпадъци, тема, идентифицирана от Урсула фон дер Лайен по време на конференцията за бъдещето на Европа през май. Около 20% от цялата храна, произведена в ЕС, се губи, изчерпвайки природните ресурси, подкопавайки екосистемите и допринасяйки за емисиите на парникови газове. "За да се справим с това, ще предприемем мерки, включително цели за намаляване на хранителните отпадъци. Тъй като в ЕС се изхвърлят около 11 килограма текстил на човек годишно, ние също ще действаме за подобряване на рециклирането на текстил и ще гарантираме, че производителите носят по-голяма отговорност за третирането на отпадъците", се казва в работната програма на комисията за 2023 г.

Още ЕС ще преразгледа законите за хуманно отношение към животните, за да разшири обхвата им, така че да обхванат целия жизнен цикъл, както и ще представи ново законодателство за геномни техники като целева мутагенеза или цисгенеза. Той ще поддържа високо ниво на защита на здравето на хората и животните и околната среда и ще допринесе за по-устойчива хранителна система чрез иновативни растителни продукти.