Неизползваните възможности на алтернативните горива

Положителните ефекти от използването на алтернативното гориво са в няколко посоки. От една страна, се намаляват въглеродните емисии, тъй като RDF-ът има доста по-нисък емисионен фактор от въглищата например, а за големите производствени предприятия това е съществена част от разходите. От друга страна, превръщането на боклуците в RDF ограничава депонирането, с което се намалява неконтролираното замърсяване на почвите и водите и отделянето на парникови газове (метан) от самите депа. А енергията от отпадъците се оползотворява, което от своя страна намалява използването на изкопаеми горива.

Идеята обаче има и своите критици, като основните притеснения са свързани с вредните вещества, които се отделят при изгарянето на RDF (като диоксини), и с отпадъците, които остават. Както с всички промишлени инсталации, ключът е в това да се използват съвременни технологии, както и да има прозрачност и контрол.

Производството на енергия от отпадъци всъщност е един от най-строго регулираните сектори в Европа. Благодарение на това, че модерните съоръжения са оборудвани със системи за очистване на димните газове, по данни на Конфедерацията на европейските съоръжения за производство на енергия от отпадъци (CEWEP), която обединява около 410 оператори от 23 държави, на сектора се дължат по-малко от 0.2% от общите индустриални емисии на диоксини.

Пепелта, която остава на дъното на котела след изгарянето, на практика представлява инертен материал, който може да се използва за строителство на пътища или за засипване на сметища. В нея често се съдържат и остатъчни черни и цветни метали, които пък се отделят за рециклиране.

Специално третиране изисква единствено летливата пепел в димните газове, която инсталациите улавят. В нея на практика са концентрирани всички вредни вещества (олово, кадмий, живак и др.), които по принцип се съдържат в отпадъците. Тъй като са събрани на едно място обаче, преработката им в специални инсталации от лицензирани компании е значително по-лесна, отколкото ако тежките метали се озоват на депата.

В Европа и у нас

По данни на CEWEP в Европа има около 500 инсталации за производство на енергия от отпадъци, в които се третират общо 96 млн. тона RDF годишно. Най-напреднала в това отношение е Германия, където се преработват над 26 млн. тона отпадъци в общо 96 инсталации. Следват я страни като Франция, Обединеното кралство, Нидерландия и др. Много от съоръженията са разположени в самите градове и се използват за производство на електричество и топлинна енергия за жителите (Виена, Париж, Копенхаген), а други са предназначени за индустриални цели и захранват с енергия производствени предприятия. В държави като Германия, Нидерландия, Австрия, Белгия, Дания, Швеция и Финландия под 4% от общинските отпадъци стигат до депо.

Ситуацията в България е доста по-различна. По данни на НСИ за 2020 г. в страната са образувани общо 2.8 млн. тона битови отпадъци, което включва отпадъците от домакинства, административни сгради, търговски обекти, училища и други обществени места. От тях за рециклиране са отишли едва 5% (144 хил. тона). Директно депонирани са около 30% (814 хил. тона), а останалите 65% (близо 1.9 млн. тона) са предадени за т.нар. предварително третиране. Не е ясно обаче каква част от тях са депонирани след третиране.

Според CEWEP към 2018 г. 61% от общинските отпадъци в България са отивали на сметищата, 31% са предавани за рециклиране или компостиране и едва 7% са използвани за производство на енергия. За сравнение - в ЕС до депо са стигали 24% от отпадъците, 48% са рециклирани или компостирани, а 27% са оползотворявани в инсталации за производство на ток и пара.

В същото време България се е ангажирала до 2035 г. да намали депонирането на отпадъци до 10% от общото количество и да рециклира 55% от боклука, а останалите 35% да се третират термично в подобни инсталации.

Самото производство на RDF в страната обаче все още е доста ограничено. Освен софийския завод, който дори не работи на пълния си капацитет, другите подобни инсталации са доста малки. Изграждането на съоръжения за третиране на отпадъците по принцип е задача на общините, които обаче имат нужда и от държавна подкрепа, включително финансова, за да могат да го направят. Стои и въпросът с липсата на стандарти и норми, които да гарантират необходимото качество на алтернативните горива.

Големите проекти в страната

Най-старият проект в страната за изграждане на високоефективна инсталация за комбинирано производство на енергия (ток и пара) с оползотворяване на RDF е този на Столичната община, но той все още не се е случил. Инсинераторът на практика е третата фаза от по-голяма програма за интегрирана система от съоръжения за третиране на битови отпадъци, която включва и работещия вече завод за сортиране на боклук и производство на RDF. Проектът е на стойност 157 млн. евро без ДДС, от които 90.8 млн. евро са безвъзмездна финансова помощ. Плановете са инсталацията да бъде построена на площадката на "Топлофикация София" във "Военна рампа" близо до централната гара. Тя ще обработва 180 хил. тона RDF годишно и ще произвежда достатъчно топлинна енергия за 40 хил. домакинства и електроенергия за 30 хил. домакинства. Проектът обаче първоначално стана обект на протести на екологични организации, а обявената в началото на 2021 г. поръчка за строителство зацикли в съдебни обжалвания от кандидатите.

В същото време разследване на "Капитал" преди време показа, че заводът, който преработва отпадъците на София и произвежда RDF, на практика работи на една трета от капацитета си - последните години отчетените количества не надвишават 61 хил. тона. Останалото се депонира като боклук и е двойно повече от предвиденото.

Традиционни потребители на горивото са циментовите заводи. Преди две години обаче общината сключи договор за оползотворяване на RDF-а с топлоцентрали на Христо Ковачки - ТЕЦ "Бобов дол" и "Топлофикация Сливен", като се предвиждаше те да горят по 70 хил. тона годишно. От общината обаче уточниха за "Капитал", че договорът е прекратен заради наложените санкции на ТЕЦ-овете, като по него са оползотворени само 4762 тона през 2020 г. В момента горивото се използва от циментовия завод "Холсим" (80 хил. тона годишно) и предстои да бъде обявена процедура за допълнителни количества заради заявени намерения от "Холсим" и "Девня цимент", казаха от Столична община.*

Инвестиционно предложение за изграждане на най-голямата такава индустриална инсталация в страната наскоро подаде "Девня енерджи" - дъщерно дружество на "Солвей Соди", създадено специално да развива проекти, свързани с декарбонизацията на завода в Девня. Компанията планира да произвежда прегрята пара за производството на калцинирана сода чрез оползотворяване на алтернативни горива от неопасни отпадъци и биомаса. Инсталацията ще замени един от съществуващите котли, с което ще се преустанови използването на изкопаеми горива (петрококс и въглища) от него и така емисиите въглероден диоксид ще намалеят с 300 хил. тона годишно.

Съоръжението ще има 210 мВт термична мощност, а ефективността му ще е над 80%. Това ще бъде и една от най-големите единични инвестиции в индустрията за последните 20 години, като проектът се оценява на 150 млн. до 200 млн. евро. Намеренията са строителството да започне догодина и да завърши до 2026 г. Инсталацията ще може да оползотворява до 450 хил. тона алтернативно гориво, което се получава след преработката на 800 хил. тона отпадъци и отделянето на материалите за рециклиране от тях. По оценки на компанията това ще даде решение за отпадъците на целия Североизточен район на страната.

Наскоро стана ясно, че друг голям проект, макар и прикрит като завод за каменна вата, планира и дружеството "Петрургия" на Румен Гайтански-Вълка край Павликени. Намерението му е да гори по 420 хил. тона RDF годишно - над два пъти повече, отколкото инсинераторът в София, като официално по този начин ще се осигуряват енергийните нужди на производствения цех. Проектът беше одобрен от експертен екологичен съвет в края на януари тази година, но заради силния отпор от местните жители и по настояване на тогавашния министър на околната среда Борислав Сандов регионалната екоинспекция във Велико Търново го върна за ново разглеждане. А това показва, че прозрачността е решаваща за подобни проекти.

*Добавено уточнение към 10:20 часа на 15 ноември.