Заявките за нови ВЕИ в България вече надхвърлят 33 000 мВт

Само за 2022 година броят на заявленията за изграждане на нови ВЕИ е 2377 с обща инсталирана мощност от 17 500 мВт, показва справка, изготвена от ЕСО за "Капитал". За сравнение - през 2021 г. в ЕСО са постъпили заявления от 115 инвеститора за присъединяване на нови ВЕИ централи с обща инсталирана мощност от 8465 MW.

Огромният интерес може да се обясни с високите борсови цени на тока и голяма несигурност на пазарите, особено след инвазията на Русия в Украйна. Зелената енергия е напълно независима от внос на суровини и многократно по-евтина, а дългосрочно дори и безплатна. Затова много фирми предпочитат да инвестират в собствени соларни системи.

Освен това има и облекчени условия за нови ВЕИ - за проектите, пуснати след 1 януари 2021 г., с изключение на малките покривни инсталации (които ползват преференциални цени), да бъдат освободени от задължителната 5%-на вноска от приходите за фонд "Сигурност на електроенергийната система".

Големи заявки, скромно изпълнение

И все пак - въпреки тези внушителни данни практиката показва, че до реално изпълнение стигат значително по-малко от заявените проекти. От ЕСО прогнозират, че в експлоатация през тази година ще бъдат въведени близо 500 мВт от заявените за изграждане нови ВЕИ-мощности, докато през 2022 г. са били пуснати над 200 мегавата нови ВЕИ.

• Инвестициите в покривни соларни системи могат да се отпушат
• От 100 хил. до 1 млн. лв. за фотоволтаици с батерии за бизнеса - ето как

Експертите не коментират на какво се дължи тази разлика между заявки и изпълнение, но причините са много - сложни и бавни административни процедури, липса на капацитет в мрежата за присъединяване на нови мощности, забавени доставки, недостатъчно техници за инсталиране на системите и т.н.

Но въпреки това дори и само 500 мВт нови ВЕИ мощности да бъдат пуснати през тази година, това пак ще има голям ефект за българската енергетика, тъй като ще представлява 35% ръст на соларния капацитет. Отделно още стотици мегавати ще работят за собствени нужди на фирмите, което формално ще намали общото потребление от мрежата.

Според директора на ЕСО Ангелин Цачев проектите могат да се реализират на изцяло пазарен принцип и без никаква държавна подкрепа, а прогнозите сочат, че инвестициите могат да се възвърнат за по-малко от 10 години. "На една част от проектите ще се търси последващ пазар и няма да се реализират скоро. Но това е съвсем нормално предвид плановете на ЕС за трансформация на енергетиката - хора, които имат съответните възможности, купуват терени, подготвят проекти и след това ги продават на други инвеститори", коментира той в интервю за "Капитал".

Слънце и вятър

Най-голям е инвеститорският интерес в Североизточна и Югоизточна България, но това не е изненада, тъй като се търсят повече слънчеви или ветровити терени с потенциал за по-голямо производство на електроенергия. Към края на м.г. за района на Североизточна България например са заявени за изграждане над 4000 MW вятърни и фотоволтаични централи, показва справката на ЕСО. В района на градовете Любимец и Свиленград пък инвестиционните проекти са за близо 1000 MW фотоволтаични централи, посочват още от ЕСО.