Проекти за внушителните 12 хил. мВт ВЕИ са подадени в ЕСО

Ефектите

При всички случаи това масово навлизане на ВЕИ ще доведе до понижение и стабилизиране на цените на тока - новите соларни централи могат да продават енергията си при цени до 150 лв./мВтч или два пъти под пазарните в момента. Освен това при част от проектите могат да се спестят и мрежовите такси, ако захранването е с директен кабел.

Разбира се, присъединяването на толкова много централи може да доведе и до проблеми със самата мрежа, както и с балансирането ѝ - през деня (повечето проекти са за солари) ще трябва да се ограничава производството на ТЕЦ.

Този голям интерес към новите ВЕИ може да се обясни както с по-добрите цени на енергията и независимостта от борсовите флуктуации, така и с облекчените условия за нови ВЕИ. Те предвиждат всички проекти, въведени в експлоатация след 1 януари 2021 г., с изключение на малките покривни инсталации (които ползват преференциални цени), да бъдат освободени от задължението да внасят 5% от приходите си във фонд "Сигурност на електроенергийната система". Което допълнително повишава ефективността им.

Какво реално работи

Заявките са едно, но изпълнението съвсем друго. Така през 2021 г. са въведени в експлоатация 100 нови ВЕИ-централи, но общата им мощност е само 25 мВт, отчитат още от ЕСО. Две от тях (в община Малко Търново и Пазарджик) с обща инсталирана мощност 16.5 мВт и са пряко присъединени към електропреносната мрежа. Останалите 98 фотоволтаични централи са малки и са присъединени към разпределителните мрежи.

За сравнение, през 2020 г. новите ВЕИ централи, въведени в експлоатация, са били 58 с обща инсталирана мощност 29.6 мВт. Очакванията са обаче през 2022 г. да има значително повече въведени в експлоатация мощности, тъй като изграждането на такива започна масово през миналата година, особено с ценовата криза в сектора.

От данните на ЕСО се вижда, че през 2021 г. са подписани 5 предварителни договора за ВЕИ-централи с обща мощност 10.8 мВт за собствени нужди на клиенти, както и два окончателни договори за присъединяване на ВЕИ-централи с обща мощност 15.63 мВт отново за собствени нужди. Парафирани са и предварителни договори с 12 инвеститора за пряко присъединяване към електропреносната мрежа на общо 797 мВт нови ВЕИ мощности. Подписан е и един окончателен договор за пряко присъединяване към електропреносната мрежа на централа с мощност от 28.5 мВт.

Решението на КЕВР за орязването на премиите за стари ВЕИ проекти може да доведе до сътресения в сектора и да накара разколебае потенциалните инвеститори в нови мощности. Фотограф : Цветелина Белутова

Стари проблеми и нови абсурди

Въпреки привидно добрите новини обаче за поредна година ЕСО не решава проблема с липсата на яснота по отношение на свободния капацитет на мрежата, който е особено важен за позиционирането на новите проекти. Става въпрос за информацията, която бързо и лесно би могла да ориентира инвеститорите къде биха могли да разположат проектите си, но която към момента продължава да не е публична въпреки острите критики на бранша.

Преценката се прави от ЕСО, откъдето изготвят становище за това дали има свободен капацитет на въпросното място, или фирмите трябва да потърсят друг терен и съответно да поискат нова оценка от дружеството. Това прави процедурата по-сложна, скъпа и проточена във времето и освен като бюрокрация и недоглеждане може да се тълкува и като явна липса на желание за по-активното развитие на сектора.

Все пак през лятото на м.г. ЕСО разработи и пусна електронна географска карта, която показва оперативните възможности за присъединяване на нови генериращи мощности, но според експерти тя не решава проблема, не дава яснота за свободния капацитет на системния оператор.

Проблемите на ВЕИ сектора обаче не засягат единствено новите мощности - от началото на годината с решение на енергийния регулатор премиите на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и повече се премахват. В резултат на това то се оспорва от редица инвеститори.

Мотивът на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) бе, че борсовите цени на тока са достатъчно високи и не се налага държавата да подпомага ВЕИ сектора допълнително. Решението на КЕВР засяга централите с дългосрочни договори, подписани преди 2013 г., които получават преференциални цени от държавата за възстановяване на инвестициите (които тогава бяха големи). От бранша реагираха остро и предупредиха, че това застрашава работата на възобновяемите източници и може да доведе до нови, по-високи цени на електроенергията.