Газовата година на България: Как страната се справи с най-тежката ситуация и какво предстои

Най-важната работа, която беше свършена бе да се даде старт или да се завършат проекти, които в последните години са били или в застой, или е нямало политическа вола да бъдат довършени. Следвайки този път, страната би могла да се позиционира като основен транзитьор и играч на пазара в следващите десетилетия.

Всички тези теми ще бъдат предмет на дискусия на предстоящата конференция на Капитал "Energy and Power Conference", която ще се проведе на 28 февруари.

Постоянно галопираща цена

Преди войната в Украйна 90% от газът в България идваше от "Газпром". За това бяха и притесненията, че страната няма да се справи, след като Кремъл реши да спре доставките за България.

През следващите месеци страната успя да си уреди на няколко пъти директно танкери с втечнен газ през гръцките или турските пристанища за регазифициране. Един от най-големите казуси е как се е случило това и дали цената не е била по-висока целенасочено. Истината е, че споровете дали е влизал руски газ, маскиран под друг етикет, са абсурдни, не защото е невъзможно, а защото е невъзможно да се докаже.

Един от най-съществените проблеми е, че България така и не успя да сключи дългосрочен договор за доставка с никоя голяма компания. Опити бяха правени от правителството на Кирил Петков да се уреждат поредица от танкери, но при смяната на властта, която попадна в ръцете на Румен Радев, въпросната сделка пропадна. В последствие новоназначените кадри на президента организираха няколко търга и подсигуриха поне ситуацията за 2023 г.

Изненадваща за мнозина е цената на природния газ към момента - тя върви около 50 евро на мВтч. Като прогнозите не показват котировките да се покачват въобще в обозримо бъдеще. Даже обратното, вертикалното покачване от последните месеци може да бъде последвано от сериозен спад на цената през това лято преди отново да започне да се покачва през следващата зима- първата, в която реално руски газ няма да участва в европейския микс.

Българският газ

Да имаш хранилище пълно на 15 февруари на 77%, в сравнение с 22% година по-рано със сигурност може да се счита за успех. Такава е ситуацията в българското хранилище в "Чирен".

В началото на миналата зима Русия хвана Европа неподготвена, като намаляваше постепенно подаването на газ в тръбопроводите, за да повиши цената и да държи на тръни европейската икономика. После дойде и войната в Украйна.

Европа реши да контрира това като напълни хранилищата си през лятото "до дупка" с всякакъв газ и да избегне евентуална нова зависимост от Газпром през зиматa. Рискът преди няколко месеца беше оправдан въпреки фактът, че огромното търсене подлуди пазарите и изстреля цената до невиждани нива.

През последните 10 години България все отлагаше или просто игнорираше разширението хранилището си в Чирен. Преди няколко седмици обаче най-накрая беше подписан договор за разширение на надземната част на хранилището и построяването на нова компресорна станция между държавния газов оператор "Булгартрансгаз" и "Главболгарстрой". Очаква се, в случай че се извършат и другите проекти по разширението, хранилището да бъде започне работа удвоен капацитет през 2025г. От половин до един милиард кубични метра капацитет. Проектът не е значим само за България, а и за Балканите като цяло, тъй като много от държавите наоколо въобще нямат собствено хранилище.

Истината е в тръбите

Хаосът в политиката и управлението на страната през последните две години на практика роди много повече резултати, отколкото предишните управляващи успяха да постигнат.

Зависимостта от "Газпром" беше прекъсната, държавната "Булгаргаз" стана истински търговец и започна да играе на регионалния пазар, започва разширението на газовото хранилище, прилагат се ударно мерки за енергийна ефективност, сключи се споразумение с Турция за достъп до инфраструктура

След дълги години и буквално неглижиране на проекта газовата връзка с Гърция също беше завършена и пусната в експлоатация през миналото лято. Нейното значение за страната е критично- България може да получава целите си количества по договора с AGSC (Azerbaijan gas supply company) на договоренната цена. Освен че дава възможност за внос на алтернативен от руския газ, интерконекторът предоставя варианти за директен достъп до Трансанадолския тръбопровод и неговото продължение Трансадриатическия тръбопровод.

Освен за България, тръбата дава възможност азерски газ да се транзитира към Румъния, Сърбия и като цяло навсякъде по трасетата на Запад. Не е случайно, че официалното откриване на проекта беше посетено от всички лидери на страните около нас.

В момента заетостта на връзката изглежда по следния начин: България внася 1 млрд. куб. м, други доставчици са запазили капацитет за 0.6 млрд. куб. м и свободни са 1.4 млрд. куб. м. Общият капацитет, който в момента е 3 млрд. куб. м, може да бъде вдигнат на 5 млрд. куб. м, което би отворило още повече възможност, както за собственото потребление на България, така и страната да транзитира и да печели от това.

Малко внимание се обръща на още един проект, който изглеждаше забравен във времето - газовата връзка със Сърбия. Тя е важна колкото за София и толкова за Белград, защото е риверсионна и газ може да върви в двете посоки. Първата копка беше направена съвсем скоро от българска страна, а от сръбска работата вече тече, което означава, че тръбата вероятно ще започне работа още в края на годината.

България би могла да купува директно от хърватския терминал на остров Кърк, а Сърбия ще може да намали огромната си зависимост от "Газпром", откъдето продължава да получава газ през Турски поток.

Капацитетът на газопровода е 1.8 млрд. куб. м, което е повече от половината от потреблението на България.

И терминалите

Ако трябва да се степенуват по значимост бъдещите инфраструктурни проекти, то терминалът за регазификация в Александруполис е сред най-важните. Това е така заради факта, че "Булгартрансгаз" има 20% дял в съоръжението, което се очаква да започне работа през следващата година.

Терминалът ще е вторият в Гърция след този в Ревитуса и ще е директна възможност за страната да урежда количества втечнен газ. По тази причина би било хубаво "Булгаргаз" да сключи дългосрочен договор.

Не трябва да се забравя и сделката на газовата компания "Овергаз", която предвижда да бъде запазен капацитет до 1 млрд. куб. м на новостроящ се терминал в Албания.

До момента доставките за България минаваха и през Турция, която разполага с 5 терминала.

Съвсем реална е възможността Турция да се превърне в регионална енергийна сила, като само два от терминалите ѝ имат капацитет за регазификация от 14.2 млрд. куб. м на година (4 пъти повече от българските нужди). Другите три са с по-малък капацитет, тъй като са плаващи - от типа FSRU (floating receiving terminal), но позволяват сериозна гъвкавост на газопреносната мрежа. Страната има и сериозно политическо влияние в Азербайджан, която много европейски лидери припознаха като газов партньор през последните месеци след началото на войната в Украйна.