Разликите между руския и азерския газ

Има ли Баку капацитет

Данните за търговията на страната през 2022 г. са следните: Азербайджан е продал общо 22.3 млрд. куб.м природен газ. Износът за Грузия и Турция възлиза на 10.9 млрд. куб.м, а за останалите страни в Европа - 11.4 млрд. куб.м. Най-голям клиент на азерите е Италия, а България получава 1 млрд. куб.м.

Каспийската държава добива около 45 млрд. куб.м природен газ на година, което представлява коло 10-15% от потреблението на страните от ЕС. Количеството, само по себе си, не е малко, но при всички случаи не е достатъчно, за да задоволява по-сериозен дял от търсенето в Европа. В същото време Азербайджан консумира значителни количества - 13.5 млрд. куб.м, което е 4 пъти повече от българското потребление.

Точно заради ограничения добив, голямото вътрешно потребление и нарастващия интерес на европейските страни към азерския газ се прокрадва и съмнение дали Баку не прекупува руски газ, който след това продава на Европа.

Специално за "Капитал" Илхам Шабан, газов и петролен директор в Caspian Barrel, обясни, че Азербайджан внася съвсем малки количества газ от миналата година. Става дума за 220 млн. куб.м руски газ и малко повече от 1 млрд. куб.м тюркменски газ. Количества, които са около 2.6% от собствения добив на страната и са по-скоро плод на суапове за вътрешното потребление, отколкото да имат отношение към външната търговия.

С кого има договор България

"Булгаргаз" няма договор с държавния газов оператор на Азербайджан SOCAR (изпълняващ също ролята на търговец) по доставката на азерските количества в размер на 1 млрд. куб.м на година, а с Azerbaijan gas supply company (AGSC).

AGSC е създадена през 2006 г. с цел извършване на продажба на количествата от новото тогава находище Шах Дениз. Дълги години норвежката Statoil, сега Equinor, е била търговски оператор на тази компания. От май 2015 г. SOCAR, която е 100% собственост на азерското правителство, е търговски оператор, но това не означава, че България има директно договор с държавната компания, а че тя е отговорна да транспортира газа по тръбите.

ASGC e компания с международно присъствие, на която трудно може да бъде приписана някаква политическа конюнктура. В нея дялове имат както азерски, турски и ирански компании, така и гиганта BP, както и руският "Лукойл". Практиката в цял свят, и особено когато става въпрос за мащабни находища като Шах Дениз, е, че много компании участват в процеса и почти задължително е присъствието на една от големите западни енергийни компании. Идентична беше ситуацията и в Русия, където преди началото на войната в Украйна почти всичките находища бяха обект на западно участие чрез техника, мениджмънт или ноу-хау.

Според Шабан именно BP има последния глас при всички по-важни решения в газовите находища на Азербайджан. "Към края на 2022 г. британската компания BP е основният играч в производството на газ, под чието управление са произведени 86.5% от азерския газ. Основните обеми на добив на газ в страната идват от два международни консорциума - Azeri-Chirag-Guneshli и Shah Deniz, като BP е основен фактор и при двете", казва той.

Заявките от други страни също не са малко, като според анализатора към момента те са в размер на 3.7 млрд. куб.м от страна на Унгария, Албания и Сърбия, които ще могат да идват както от сегашния добив, така и от новите находища в региона на Шах Дениз, които ще предоставят допълнителни 12-14 млрд. куб.м на година след 2028 г.

Считайки, че капацитетът по българо-гръцкият интерконектор може да се разшири, e възможно за в бъдеще България да бъде използвана за транзит на количества от Азербайджан на Запад.

Няма как без политика

Спекулациите, че европейските държави купуват оскъпен руски газ през Азербайджан не са само в България, а според Илхан Шабан те имат своето обяснение. "Тези слухове обикновено имат три източника: арменското лоби, за което всяко настъпление на Азербайджан в западна посока се смята за "смъртен удар" за техните интереси; страни с антитурска външна политика и самата "Газпром" - руската компания отдавна тайно се опитва да възпира за забавяне износа на азербайджански газ на Запад".

Еманципацията през годините на Баку от Русия се дължи именно на богатството на енергийни ресурси. Но това не означава, че например страната не е много по-близка в политическо отношение до Турция в днешно време.

Бившата съветска република вероятно има доста големи очаквания да продължи да развива търговия с Европа. Като според Шабан тя има ресурсите да може да е конкурентна на другите големи играчи.

"САЩ произвеждат гигантски количества нефт и газ, като в същото време са и вносител. От друга страна, в продължение на много години Русия, най-големият износител на газ в света, внасяше от 30 до 50 млрд. куб.м газ годишно от страните от Централна Азия. Но тогава в Европа не се е смятало, че Русия няма достатъчно собствен газ? Затова считам всички тези твърдения по тази линия за спекулативни. Те следват определени цели и не отговарят на реалната ситуация в момента", заяви още той.