🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Планина в ремонт: ПАВЕЦ "Чаира" все още не работи, но няколко други ВЕЦ-а се модернизират

Най-голямата водна "батерия" в региона ще започне работа най-рано от 2025 г.

Мащабният анализ за причината за аварията в ПАВЕЦ "Чаира" се очаква да е готов през лятото
Мащабният анализ за причината за аварията в ПАВЕЦ "Чаира" се очаква да е готов през лятото
Мащабният анализ за причината за аварията в ПАВЕЦ "Чаира" се очаква да е готов през лятото    ©  Антон Чепилски
Мащабният анализ за причината за аварията в ПАВЕЦ "Чаира" се очаква да е готов през лятото    ©  Антон Чепилски
Темата накратко
  • ПАВЕЦ "Чаира" ще може да заработи частично най-рано през 2025 г.
  • Рехабилитацията на "ВЕЦ Въча -1" обаче завърши успешно в края на април.
  • Ремонтите по ПАВЕЦ "Белмекен" и ВЕЦ "Сестримо" от каскадата продъжлават

Водноелектрическите централи са най-старата и разпространена форма на ВЕИ в света и може би затова ролята и важността им често се пропуска. Просто сме свикнали да ги има и да работят. Напоследък обаче около ВЕЦ-овете в България възникват проблеми - аварии, ремонти, говори се за липса на поддръжка, не се строят нови мощности и т.н. Това създава трудности за електроенергийната система и забавя трансформацията й, но, от друга страна, дава рядка възможност за посещение на такива обекти и изваждането им под светлината на прожекторите.

В случая през април репортер на "Капитал" имаше шанса да влезе в недрата на "ВЕЦ Въча -1" и ПАВЕЦ "Чаира". Това са два изключителни по своята важност и технологична сложност обекти. Първият, макар и с малката мощност от 14.5 мВт, е един от най-старите ВЕЦ-ове в България - въведен в експлоатация през далечната 1933 г. Вторият пък заработва с пълна мощност през 1995 г. и е най-голямата помпено-акумулираща централа в Югоизточна Европа с общ капацитет за производство на електричество от 864 мВт (почти колкото един реактор на АЕЦ). Ако бъде изграден язовир "Яденица", проект за около 300 млн. евро, "Чаира" ще може да работи много повече и да се превърне в най-голямата енергийна батерия в региона, което ще даде на България изключително конкурентно предимство в енергийната трансформация.

Двете съоръжения са част от програмата за рехабилитация на хидроенергийните комплекси на НЕК с бюджет от 42.2 млн. евро - 62% от Международен фонд "Козлодуй" и 38% от НЕК. Целта на всички проекти по програмата е увеличаване на надеждността и ефективността при управление на съоръженията и сигурността на електроснабдяването. Но докато при ВЕЦ "Въча-1" дейностите приключват успешно, ПАВЕЦ "Чаира" и досега остава извън строя след аварията от миналия март, настъпила при пускови проби точно след ремонта.

Водата и работната ръка намалява

Най-големият фактор при генериране на електричество от ВЕЦ е наличието на високи количества воден ресурс. От НЕК наблюдават значително намалени притоци към стопанисваните от тях комплексни язовири през изминалата 2022 г., а и сегашната. Въпреки намаленото производство с 30% през 2022 г., според компанията нивата на водните обеми са с около 8,5% по-ниски от средното за последните години през този сезон. Това налага по-пестеливото и внимателното управление на ВЕЦ-овете имайки предвид ролята им в балансирането на електроенергийната система на България.

Проблемът с привличането на квалифицирана работна ръка не подминава НЕК. За да се справят с него от компанията разработва нов Кариерен клъстер, където картографират кариерните пътеки в отделните професионални направления - производство и съхранение на зелена енергия, прогнозиране, агрегиране, балансиране и търговия на електроенергия, ремонт и поддръжка на машини и оборудване, развитие на нови инвестиционни проекти за зелена енергия. Като работата между различните пътеки се насърчава с различни активности, така че да има добро разбирателство между тях. Друг от методите е активни партньорства чрез рамкови споразумения и програми с технологични университети и факултети като УАСГ, ТУ София, МГУ, СУ и ВА и др., както и професионални гимназии. Една от най-новите инициативи на НЕК е създаването на професионалния учебен център "Зелена енергия", за който в момента от компанията работят за неговото сертифициране по НАПОО(Национална агенця за професионално образование.

90 години ток от водата

"Впечатляващо е, че това съоръжение вече толкова дълго време работи без проблем и без нито една заварка", коментира, докато се придвижваме по тръбопровода на "ВЕЦ Въча -1", един от представителите на чешкото "ЧКД Бланско", което в консорциум с хърватската "Кончар" извърши рехабилитацията на централата. Те заедно с представители на НЕК и Европейската банка за възстановяване и развитие я посетиха на 26 април. А поводите за това бяха два. Първият беше именно завършването на рехабилитацията на ВЕЦ-а, а вторият е навършването на 90 години от неговото включване в експлоатация.

Като един от най-старите активни производители на зелено електричество в страната ВЕЦ "Въча - 1" видимо е имала нужда от тези обновления, особено имайки предвид, че някои от съоръженията в нея са в експлоатация от нейното откриване през 1933 г. и по-късната 1953 г. Въпреки остарялото оборудване средногодишното производство на централата с мощности от 14.5 мВт е 27 гВтч.

Досега това се е постигало с 4 турбини, от които след рехабилитацията две са получили нови части, но остават като резерва, една е изцяло заменена с най-модерна техника, а последната е извадена от експлоатация и е превърната в музеен експонат, за да могат студентите да се учат от нея и да видят какво е било.

"Технически максималните мощности на централата са ограничени до работа с две турбини. Стандартно работим с една турбина за оводняване на водното корито, а останалите две поддържаме в резерв", коментира Красимир Димитров, директор производство и експлоатация на електроенергия в НЕК.

Проектът за рехабилитацията на "ВЕЦ Въча - 1" бе подписан в края на август 2019 г. и е на стойност от 9.7 млн. лв., а за изпълнител бе избран консорциумът на чешката "ЧКД Бланско" и хърватската "Кончар". Консорциумът работи по още няколко проекта от програмата "Рехабилитация на хидроенергиен комплекс Белмекен - Сестримо - Чаира", а именно ВЕЦ-овете Белмекен, Сестримо и Момина клисура, които се очаква да бъдат завършени към ноевмри тази година и да позволят каскадата да е в пълна разполагаемост за идния зимен сезон. Общата стойност на проектите е 20 млн. евро. Според споразумението "Кончар" ще доставя апаратурата, нужна за мониторинг и управление на хидроцентрали, докато "ЧКД Бланско" ще достави турбините и нужния хардуер.

"Кончар" е участвала в над 375 проекта за водни централи в 130 страни по света. Досега България не е била един от нашите традиционни пазари и за това сегашните проекти са от изключително значение за нашата компания, защото успяхме да покажем на НЕК какво можем. ВЕЦ-овете са от много голямо значение и ще стават все по-важни заради нуждата от балансиране на множеството соларни и вятърни централи, които се изграждат в момента. За това ще трябва да има или повече нови хидроелектроцентрали, или да се рехабилитират и модернизират съществуващи обекти", коментира на събитието Дарио Рунич представител на "Кончар".

Кои са изпълнителите?

"Кончар" е холдинг група с 16 компании в секторите на електричество, транспорт и енергетика, базирана в Загреб, Хърватия. Първата компания от групата е основана през 1921 г. като производител на електрически мотори. Изминалата финансова година е рекордна за "Кончар" с приходи от 703 млн. евро и 66 млн. евро печалба и разполага с 4.8 хил. работници.

"ЧКД Бланско" е компания с история от повече от 320 години, водеща началото си от графа на Гелхорн, който изгражда железарска мелница в своята територия. Преди повече от 150 години те произвеждат първата си водна турбина, а досега са инсталирали над 21 гВт в хидропроекти по света.

Изхабената батерия

На малко повече от 30 минути по път с кола югоизточно от Костенец се намира едно от най-големите инженерни постижения на България - ПАВЕЦ "Чаира". Походът до съоръжението не би бил възможен без пропуск от държавни институции и за това трудно бихте могли да му се възхитите на живо. Но ако имате шанса, първото нещо, което прави впечатление е големият вал свързващ двата отделни хълма и задържащ водите зад него. А в пряка близост се намира бялата централа в архитектурен стил късен соц, същевременно малка и непредполагаща големите турбини и генератори в сърцето на планината, към което е преддверие.

Придвижването навътре в планината се извършва единствено и само чрез специален автомобилен транспорт, с който са нужни около 5 минути, за да стигнете до командната зала, където от тесният тунел се озовавате в пространство, респектиращо със своите размери, имайки предвид, че е издълбано вътре в самата планина.

За жалост това инженерно българско чудо е вече извън строя от повече от година, като през март 2022 една от турбините на централата аварира, а седмици по-късно всички мощности спират. Според служебния министър на енергетиката Росен Христов ПАВЕЦ "Чаира" най-рано би могъл частично да заработи отново чак през 2025 г. и напълно през 2028 г., а причините за това забавяне са няколко.

Първата е, че все още не са започнати ремонтни действия, тъй като "никой не иска да започне работа по него, защото не е напълно ясна причината за повредата", споделя министърът.

"Най-вероятната причина остава умора на метала, но детайлите ще бъдат изяснени след анализ на данни от последните 50 години. Изследва се всичко от проектирането на съоръжението, строителство, експлоатация, проектиране на рехабилитацията и пусковите работи. Очакваме края на лятото да имаме този мащабен анализ готов", коментира той, пропускайки явно факта, че ПАВЕЦ "Чаира" работи от едва 30 години.

Иначе за забавянето на анализа Христов посочва чувствителността на самия проект откъм значението за национална сигурност. Още в началото на миналия май "Капитал" посочи, че предположенията за аварията са липсата на добра поддръжка през годините, тъй като въпросният агрегат работи без основен ремонт, откакто е пуснат.

Втора причина е липса на ясна представа какво точно трябва да се оправи - липсват и технически спецификации, според които би могло да се извърши цялостната рехабилитация. Въпреки това министърът посочи, че на база на събраните досега данни е изграден план за междинен ремонт на два агрегата със средна цена между 8-10 млн. лв. за всеки от тях, които според него при сегашните цени на тока биха могли да се изплатят за около 6 месеца. Паралелно с това обаче ще трябва да тече и основен ремонт за по 50 млн. лв. на агрегат, или общо около 220 млн. лв. за цялата рехабилитация на централата.

За най-вероятен изпълнител в момента се спряга японската "Тошиба", която има опит с подобни съоръжения и е участвала в проектирането и изграждането на ПАВЕЦ "Чаира" през 80-те години на миналия век, но не е единствената в листа от кандидати. Очаква се през този месец на място да дойдат експерти от компанията, които да направят оглед и да предложат своето решение. Едва тогава ще има и повече яснота за бъдещото развитие на нещата.

За съжаление обаче точно в годините на енергийния преход, които буквално вече са започнали, най-голямата батерия на България няма да функционира. Това ще доведе до по-високи цени на тока в сутрешните и вечерни пикове и критично ниски през деня, когато работят соларите. Ако ПАВЕЦ-а заработи, ще може да използва евтината дневна енергия, за да изпомпва вода в язовир "Белмекен" и да я използва сутрин и вечер за генерирането на ток. Това ще балансира системата и ще регулира цените. Но за да се случи, ще трябва да почакаме поне 5 години.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    guentchovelev avatar :-|
    guentchovelev
    • + 8

    ПАВЕЦ Чеира аварията е резулатат от ГЕРБ управлението, което назначава послушковци - корупционети, които по правило са малко можещи. И ликвидира и правосъдната система, тя НЕ работи. За 10-20 млн. откаднати от тоя ремонт, унищожиха съоръжение за 1 млд., което всяка година с работата си пести поне по 100 млн. лв (с регулиране на пиковите мощности - купува евтин ток, качва вода и после при нужда продава по-скъпо (но пак по-евтино отколкото без него).

    Нередност?
  • 2
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев
    • - 1

    Дали тези аварии имат нещо общо със студения резерв? Случайност? Не мисля, както казват любителите на конспирацията.

    Нередност?
Нов коментар