Истината за въглищните ТЕЦ най-сетне беше казана

В Народното събрание вицепремиерът Атанас Пеканов и министър Христов потвърдиха, че преговорите по предоговаряне на плана за възстановяване с ЕК още не са започнали официално, но първоначалното становище е ясно - ако не изпълним договорките за намаляване на CO2 емисиите от въглищните централи с 40% до 2026 г. рискуваме средствата по механизма REPoewrEU, по Плана за възстановяване и от Фонда за справедлив преход, което прави към 17-18 млрд. лв.

"Ако се откажем от тази цел, държавата се отказва от тези пари. В ръцете на Народното събрание е да вземе това решение, да коригира бюджета и да реши, че няма да изпълняваме ангажимента и няма да вземем тези пари", коментира министър Христов.

• Нови проекти и блокада при въглищата: какво става с Плана за възстановяване
• Финансите на държавата светят в червено към март

Тази проблемна декарбонизация

Досега България официално твърдеше, че не може да изпълни изискването за 40-те процента, защото енергийната система няма да издържи. Фактите обаче показват друго - през април 2023 г. производството от въглищни ТЕЦ е намаляло с цели 50% спрямо същия месец на 2022-а и с 33% спрямо април 2019 година.

Точно затова в Брюксел трудно могат да бъдат убедени, че заложените цели о 2026 г. няма да могат да бъдат постигнати и трябва да се правят промени.

Според министър Христов има три опции. "Първата е да не изпълните ангажимента и да не получите парите. Вторият вариант е да не ги изпълните частично и да се намали финансирането. Опция 3 е да заместим цели с ускорени инвестиции във ВЕИ", каза той и обяви, че правителството работи именно по третия вариант, защото не е приемлива дори частична загуба на евросредства.

Той обърна внимание на това, че само една от въглищните централите е държавна собственост, а останалите 14-15 са частни. "И ако искате да ги заставите да работят по някакъв начин, вървим към планова икономика. ТЕЦ имат две предназначения - балансиране на енергийната система и производство на ток, което обаче се определя от пазара. Ако има купувач, който да им плати цената, произвеждат. Но сега от дни те не правят това, защото и от Север и от Юг внасяме евтин ВЕИ ток", допълни Росен Христов.

По думите му в момента ТЕЦ са натоварени само с 20% от мощността си като балансиращи ВЕИ-тата, защото токът им е непродаваем на борсата. Опцията на ТЕЦ да работят само през определени периоди през годината е заложена в Плана за възстановяване и може да стане още по-възможна чрез предвидените в ЕС реформи на пазара на електричество.

"Ние водим преговори ЕК да приеме, че по алтернативен начин можем да изпълним целите за декарбонизация и да си получим парите. И ако вие милеете за работата на тези хора (във въглищните централи), трябва да се фокусираме върху развитите на алтернативни индустрии и привличане на инвестиции за откриване на нови работни места.", добави Христов.

Решението се чака до август

От ЕК силно се надяват, че развитие по темата ще има в спешен порядък, защото България изостава твърде много не само със заложените реформи, но и с изпълнението на проектите по плана, което значително намалява вероятността да успее да усвои всички средства в срок.

От кабинета на вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов обясниха за "Капитал", че неформалното предоговаряне на Плана върви заедно с проектите по RpowerEU (план на ЕС за енергийна независимост от Русия, по който за България са определени близо 1 млрд. евро), "тъй като от ЕК ни индикираха на няколко пъти, че предпочитат двата процеса да се движат заедно".

Очаква се развитие да има чак през август, а до тогава са блокирани 75% от предвидените за България над 12 млрд. лв. по плана за възстановяване

Според източници от комисията, за да има официално предоговаряне, правителството трябва да поиска замяната на конкретен текст от споразумението с друг, обосновавайки се защо това е нужно. Т.е. България все пак трябва да заложи конкретни цели за декарбонизация, дори и да убеди изпълнителния орган на ЕС да не са толкова високи като първоначално съгласуваните.

Новите проекти

Депутатите от предишния парламент възложиха на правителството (в случая служебното такова) осен да предоговорят намаляването на CO2 емисиите с 40%, да променят и три енергийни проекта в самия план - за мегапарка от батерии за съхранение на енергия за 1.6 млрд. лв. за 1.4 ГВ нови ВЕИ мощности също с батерии за близо 670 млн. лв. и за геотермална електроцентрала за 350 млн. лв.

Според изказването на министър Христов в пленарната зала в петък проектите за батериите и геотермалната централа ще бъдат разделени на части, като беше изтъкнато, че в тази връзка само преди дни беше подписан меморандум със Световната банка за проучвания в сферата на българската геотермия в следващите месеци. Не е ясно обаче този договор какво предвижда и колко ефективен може да бъде от гледна точка на европейските пари.

Христов даде индикации, че от Брюксел биха приели вариант въпросните 1.6 млрд. лв. за батериите да бъдат запазени, но да не се дават за един мега проект, както планираше кабинета "Петков", а да се предоставят като 50% субсидия за множество по-малки проекти. Така реално ще бъдат акумулирани 3.2 млрд. лв. и батериите ще бъдат децентрализирани в цялата страна.

Не става съвсем ясно обаче как ще бъде разбит проекта за геотермалната централа, така че да бъдат получени парите.

Колкото до новите ВЕИ - очевидно се върви към изграждането на такива в големи мащабни върху страните рудни в Марица изток. Христо изрази недоумение защо има противници на този проект сред енергетиците в района, след като създава алтернативна заетост в годините по време на изграждането на соларните панели.

Допълнително, страната ни може да реализира още проекти на стойност от 1 млрд. лева по RepowerEU, които са групирани в две направления - за развитие на електропреносната мрежа и газопреносната мрежа. Проблемът е, че досега за тях не се знаеше абсолютно нищо. Пред депутатите Росен Христов заяви, че те включват увеличаване на газопреносната мрежа на Чирен, както и развитие на газовите връзки с Румъния и Гърция, енергийна ефективност на сградите и др.