България получава първи транш от Фонда за модернизация за близо 200 млн. евро

В същия рунд Румъния и Чехия взимат 1 млрд. евро от инструмента на ЕС за модернизирането на енергийния сектор

Проектите от България включват "умни" измервателни уреди и прилежащата инфраструктура, система за управление на измервателни данни, модернизация и развитие на мрежата на електропреносната мрежа и др.

Моника Върбанова

Проектите от България включват "умни" измервателни уреди и прилежащата инфраструктура, система за управление на измервателни данни, модернизация и развитие на мрежата на електропреносната мрежа и др. © Shutterstock

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Темата накратко

С над 60% от средствата ще се модернизира електроразпределителната мрежа в Югоизточната част на страната.
Останалите проекти включват "умни" измервателни уреди, система за управление на измервателни данни, развитие на електропреносната мрежа.
България пропусна първия прозорец за кандидатстване в края на 2021 г., когато фондът даде близо 900 млн. евро на осем държави.

Фондът за модернизация на ЕС одобрил 31 проекта в седем страни от Източна Европа за модернизирането на техните енергийни системи на стойност от 2.4 млрд. евро, сред които и четири български проекта на стойност близо 200 млн. евро, става ясно от обявление на сайта му. Сумата за България е третата най-голяма, но за сравнение - Румъния и Чехия ще получат по над 1 млрд евро всяка за своите проекти.

Фондът е важен финансов инструмент на ЕС, който оперира съвместно с Европейската инвестиционна банка, като основната му цел е да подкрепи зеления преход в държавите с по-ниски доходи, сред които попада и България. Той действа в допълнение на Фонда за справедлив преход, плановете за възстановяване и кохезионните фондове.

Финансиран основно от системата за търговия с емисии на ЕС, Фондът за модернизация има за цел да подпомогне десет по-бедни държави в ЕС при прехода им към климатична неутралност. Става въпрос за България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.

За фонда и последния транш

Фондът стимулира инвестиции в производството и използването на енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност, съхранение на енергия, модернизиране на енергийни мрежи, включително централно отопление, тръбопроводи и мрежи, и справедлив преход в зависими от въглеродни емисии региони.

Фондът може да покрие до 70% от съответните разходи. Бенефициентите решават за формата на подкрепа: те могат да използват безвъзмездни средства, премии, гаранционни инструменти, заеми или капиталови инжекции.

България (заедно с Литва) закъсня с подаването на проекти по него и още в началото на м.г. стана ясно, че е пропуснала първия прозорец за кандидатстване в края на 2021 г., когато фондът предостави близо 900 млн. евро на осем държави.

Оказва се, че страната е пропуснала и още траншове и миналата година. Едва през април 2023 г. България изготви списък с приоритетни проекти за финансиране по фонда и поиска част от полагащите и се средства.

Последното финансиране от 2.4 млрд. евро е най-голямото съвместно плащане до момента от фонда, което ще даде силен тласък на зеления преход в ЕС. Разпределението е както следва: Румъния (1.1 милиарда евро), Чехия (1 милиард евро), България (197 милиона евро), Полша (47 милиона евро), Хърватия (88 милиона евро), Латвия (5 милиона евро) и Литва (1 милион евро).

Подкрепените проекти се фокусират върху производството на електроенергия от възобновяеми източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната ефективност.

По-конкретно:

разгръщане на фотоволтаичен капацитет и капацитет за съхранение на енергия за обществени доставчици на водни услуги в Хърватия;
одобряване на енергийната ефективност и енергоспестяването в нови сгради за обществения сектор чрез програмата ENERGov в Чехия;
въвеждане на електрически превозни средства и съответната инфраструктура за зареждане в Латвия;
реновиране на многофамилни сгради в Литва;
подпомагане на когенерацията за централно отопление в Полша;
нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници, централно отопление и газова инфраструктура, които да заменят захранваната с въглища енергия в Румъния.

Проектите в България

Така след близо две години закъснение страната ни все пак успя да достигне по малка част от полагащите й се средства. Над 60% от тях ще бъдат инвестирани в югоизточната част на страната за модернизация на електроразпределителната мрежа за ускоряване на електрификацията на транспорта, разгръщането на съхранението и декарбонизацията и децентрализацията на потреблението и производството на енергия.

Останалите проекти включват "умни" измервателни уреди и прилежащата инфраструктура, система за управление на измервателни данни, модернизация и развитие на електропреносната мрежа.

Следващият краен срок за държавите членки бенефициери да представят инвестиционни предложения за потенциална подкрепа от Фонда за модернизация е 15 август 2023 г. за неприоритетни предложения и 12 септември 2023 г. за приоритетни предложения (включително производство и използване на електроенергия от възобновяеми източници; подобряване на енергийната ефективност; съхранение на енергия; модернизация на енергийните мрежи и др.).

А разликата между двата вида проекти е процентът на съфинансиране от ЕС.