Полша иска субсидия за въглищната електроенергия, но ЕС не дава

Много от енергийните министри в съюза са заявили, че подобна мярка не трябва да бъде въвеждана и ще счупи пазара

За момента България не е изразила подкрепа за исканията на Полша
За момента България не е изразила подкрепа за исканията на Полша
За момента България не е изразила подкрепа за исканията на Полша    ©  Капитал
За момента България не е изразила подкрепа за исканията на Полша    ©  Капитал

Предложението на Полша въглищната електроенергия да получава субсидии до 2028 г. предизвика разнобой сред енергийните министри на държавите от ЕС. Предлаганите промени са част от новите регулаторни изисквания, които се очаква да влязат в сила през 2024 г. на енергийния пазар на континента и ще се опитат да доближат ЕС до заявените зелени цели. По тази причина министрите на редица държави се обърнаха срещу Полша в опит да се блокира подобна мярка за субсидиране.

Засега Полша изглежда като единствената държава, която се опитва да лобира агресивно за оставянето на въглищната електроенергия в енергийния микс на Европа, като това е продиктувано от сериозния дял, който тя заема в него. България трудно може да бъде включвана в тази категория, тъй като страната не е взимала определена позиция в Брюксел, а по-скоро се опитва да предоговори собствените си цели за декарбонизация в Плана за възстановяване и устойчивост.

Това е поредна стъпка в предоговаряне на климатичната политика на Европейската комисия от страна на определени държави - Франция предоговори през миналата седмица ядрената енергия да участва в производството на зелен водород. Така малко по малко ЕС променя първоначалната визия за Зелената сделка заради поредицата от компромиси.

Искането

Според Financial Times предложението на Полша е да се направи изключение, което да позволява на въглищните централи да получават държавна субсидия, когато има нужда от базов поток при недостиг в системата. Субсидиите, известни като механизми за капацитет, са предназначени, за да се гарантира, че страните имат стабилен достъп до електроенергия по всяко време. Държавната помощ се разглежда като важен елемент от зеления преход, докато се разработва по-стабилно съхранение на възобновяемите източници и тяхното използване през цялото денонощие.

Идеята сама по себе си би означавала, че в зимните месеци и във вечерните пикове държавите ще могат да субсидират скъпата електроенергия от въглищните централи, така че тя да може да бъде използвана от потребителите на по-ниска цена от пазарната й.

Проблемът с такъв тип мерки е главно, че те объркват пазара и търговията на електроенергия на борсата става неправдоподобна, а цените изкривени.

Също така е много възможно държави като Полша и дори България да се възползват и да наливат пари във въглищната електроенергия дори и да няма 100% нужда от нея - в България през годините често въглищното лоби е успявало да провокира съмнителни решения от министри или регулатори. Най-скорошен пример е решението на бившия вече служебен министър Росен Христов да включи ТЕЦ "Марица-изток 2 " в микса на битовите потребители, въпреки че това ще вдигне цената, но ще се запази работата на централата.

Енергийните министри на Германия и Испания веднага се обявиха против подобни мерки, които според тях са в разрез с климатичната политика на ЕС. Германският икономически и енергиен министър Робер Хабек е заявил, че въглищните централи "не трябва да бъдат спирани, но не трябва да бъдат и подпомагани със субсидии". Полският министър е отговорил на колегите си, че сигурността на тяхната електроенергийна система зависи от подобни субсидии, тъй като енергийният микс на страната зависи от въглищните централи. Справка показва, че дори и по обяд в понеделник въглищата дават 50% от електроенергията в Полша.

В предложението на Полша е вписано, че субсидиите ще са възможни само за стари централи, а максималните емисионни стойности могат да бъдат преминавани за не повече от една година. Не е ясно все още дали Варшава няма да се опита да получи по-голяма подкрепа за предложението си и дали някакъв среден вариант няма да бъде приет, въпреки че повечето европейски държави не биха гласували за подобно изключение.