Германия затвори ядрените си централи, но остава разединена за енергийната си политика

"Затваряме централи от световна класа, които са били експлоатирани безопасно и надеждно в продължение на десетилетия от служители и експерти от световна класа", заяви Леонхард Бирнбаум, главен изпълнителен директор на германската енергийна компания Eon, пред вестник Handelsblatt миналия месец. Но шефът, чиято компания е собственик на Isar 2 в Бавария, една от трите спрени централи, призна, че "ерата на ядрената енергетика окончателно приключи" в Германия.

След десетилетия на протести срещу ядрената енергетика решаващият момент настъпи през 2011 г., когато канцлерът Ангела Меркел, която е физик по образование и преди това е била яростен привърженик на ядрената енергетика, направи драматичен обрат, след като цунами причини разтопяването на три реактора в японската електроцентрала "Фукушима-1". Меркел отмени предишното си решение за удължаване на живота на ядрените централи в страната до 2036 г., като премести датата за постепенно спиране на експлоатацията им до 2022 г.

"Преди Фукушима... бях убедена, че е много малко вероятно да се случи [авария] в една високотехнологична страна с високи стандарти за безопасност", каза тя в реч три месеца след бедствието. "Сега това се случи."

Антиядреното движение в бившата Западна Германия води началото си от 70-те години на миналия век, когато гражданска кампания успешно спира изграждането на АЕЦ в югозападното селце Вил. Ядрените аварии в Три майл айлънд в САЩ през 1979 г. и в Чернобил през 1986 г. подхранват това движение и пораждат траен скептицизъм към технологията в голяма част от обществото. През 1980 г. движението дава началото и на най-успешната зелена партия в Европа.

Войната доведе до нов дебат

Нахлуването на Путин в Украйна миналата година отново повдигна дебата за предимствата на ядрената енергия. След като преди това внасяше повече от половината от природния си газ от Русия, Германия се сблъска с рязко покачване на цените на енергията и предупреждения за риск от спиране на тока. Други страни в Европа, особено Франция и държавите от Централна и Източна Европа, продължават да подкрепят атомната енергия като начин да затвърдят енергийната си независимост и същевременно да намалят въглеродните емисии, отбелязва Financial Times.

Общественото мнение в Германия също се промени след нахлуването на Путин в Украйна. Проучване от август 2022 г., поръчано от списание Der Spiegel, установи, че 67% от германците подкрепят петгодишното удължаване на срока на експлоатация на атомните електроцентрали в страната. Изграждането на нови централи се подкрепя от 41%. В подобно проучване три десетилетия по-рано само 3% са се изказали положително.

Проучване от август 2022 г., поръчано от списание Der Spiegel, установи, че 67% от германците подкрепят петгодишното удължаване на срока на експлоатация на атомните електроцентрали в страната.

Въпреки това германските Зелени, които сега са част от правителството на тройната коалиция, ръководено от Олаф Шолц, се съгласиха само да отложат спирането на ядрените реактори с няколко месеца, за да преодолеят недостига на енергия през зимата. Министърът на икономиката на Зелените Роберт Хабек твърди, че трите останали централи - които в началото на 2022 г. произвеждаха около 6% от електроенергията в страната - биха имали малко значение за усилията за пестене на природен газ.

Начинът, по който Германия избра да се откаже от ядрената енергетика, връщайки се към изкопаемите горива като резервен вариант, дори и при масово увеличаване на възобновяемите енергийни източници, е много спорен. Страната възобнови работата на спрените въглищни централи след инвазията в Украйна - решение, което на пръв поглед противоречи на обещанията за постепенно спиране на използването на въглища до 2030 г. и постигане на въглеродна неутралност до 2045 г.

Миналата година британският природозащитник Джордж Монбиот сравни спирането на ядрените централи в Германия с Brexit, като го определи като "ненужен акт на самонараняване, предизвикан от дезинформация и ирационално разпределение на вината".

Сред местните критици на спирането е Йенс Шпан, член на парламента от опозиционните християндемократи (ХДС), който заяви, че е било грешка неговата партия под ръководството на Меркел да се откаже от ядрената енергия, преди да се откаже от въглищата. Но според него тези грешки са били задълбочени от правителството на Шолц.

"Ако трябва да реша кое да запазя - въглищата или ядрената енергия - в тези кризисни времена, когато се нуждаем от нещо, което да замени газа, винаги бих избрал ядрената енергия", каза той.

Защитниците на спирането посочват дългосрочното въздействие върху инвестициите. Макар че "може да се наложи да се използват малко повече въглища", казва Отмар Еденхофер, директор на финансирания от правителството Потсдамски институт за изследване на въздействието върху климата, удължаването на живота на ядрените централи ще доведе до "огромни политически разходи" и ще обезкуражи инвеститорите да влагат средства във възобновяеми енергийни източници и газови централи. Според него, вместо да подновява стари дебати, Германия трябва да се съсредоточи върху нови технологии като водород, екогорива и улавяне на въглерод.

Германия все още има работа по демонтирането на електроцентралите в Бавария, Баден-Вюртемберг и Долна Саксония, които спряха работа в събота, както и на близо 30, които вече са били изключени. Процесът на демонтаж на атомна електроцентрала отнема около 15 години, а властите все още не са намерили решение за съхранението на радиоактивните отпадъци, които може да останат смъртоносни в продължение на няколкостотин хиляди години.

Германското правителство планираше да избере площадка до 2031 г., но през ноември официални лица признаха, че вероятно няма да успеят да спазят този срок.

"Веднага щом бъде взето решение къде ще бъде мястото, ще има протест", казва пред Financial Times Астрид Миньон Кирхоф, историк по околната среда в Технологичния институт в Карлсруе. "Не съм сигурна, че ще намерим лесно решение."

Големите се разбраха

На фона на решението на Германия енергийните министри на страните от Г-7 (Канада, Франция, САЩ, Великобритания, Япония и Европейския съюз) обсъдиха в японския град Сапоро редица важни енергийни теми за зеления преход. Те обърна сериозно внимание на ядрената енергия, която, по всичко изглежда, ще играе важна роля в големите икономики и занапред. Именно поради тази причина от срещата отсъстваха Германия и Италия, чиято позиция по линия на ядрените централи е силно против. От Берлин за пореден път затвърдиха политиката си със затварянето и на последните си ядрени мощности. Противопоставянето в Г-7 е следствие и на противопоставянето като цяло в Европейския съюз, в който Франция и Германия водят съвсем различни политики по отношение на бъдещето на ядрената енергия и се опитват да наложат позициите си в Брюксел.

На практика основното послание след срещата на големите икономически сили беше, че войната в Украйна и очертаващата се изолация на Русия променя малко пътя към декарбонизация и зелен преход отвъд фосилните централи. В тази връзка Канада, Франция, САЩ, Великобритания и Япония излязоха с обща позиция за развитието на ядрената енергетика заедно и най-вече срещу влиянието на Русия в сектора. Москва е основен играч при разработването на нови технологии, строежа на реактори, продажбата на гориво и като цяло на пазара на уран.

Въпреки че преди месеци бъдещето на ядрената енергия изглеждаше неясно, в момента нещата придобиват различен характер и изглежда, на нея ще се разчита - основна роля в това има именно Русия, която е основна мишена за новите политики на Г-7. Новите политики могат да се разчетат като ясна позиция срещу разгръщането на влиянието на руската енергетика, която в последно време регистрира постоянно нови проекти - в Турция и Египет. Също така общата позиция дава съвсем нови перспективи на ядрената енергия като "зелена" - дебатите дали АЕЦ-овете трябва да се считат за част от зеления преход продължават с пълна сила в новите регулаторни документи на ЕС и най-вече "Таксономията". Европейският парламент одобри такова решение през 2022 г.

Един от основните аргументи, на който стъпва Г-7, е, че модерните икономики трябва бързо да се отърват от зависимостта си от въглищната енергия, която продължава да е основен движещ механизъм на икономиките - в пълна степен това важи за тези, които не разчитат на ядрена енергия като Япония, която след инцидента във Фукушима преди десетилетие започна сериозно да разчита на въглищните ТЕЦ. Това важи най-вече за Европейският съюз, в който има немалко държави със сериозен дял на производство от въглища.

Великобритания, която е една от движещите сили на промяната, строи нова ядрени блокове, като в същото време планира до 2050 г. да има 24 гигавата ядрени мощности на разположение. Към момента 11-12% от енергийния микс на страната зависи от ядрени мощности.