🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Реформа в пазара на ток с договори за разлика (CFD) и за фиксирани цени (PPA)

ЕК предлага пакет от промени, които могат да преформатират сделките с електроенергия и работата на нови ВЕИ

ЕС се чуди за връщането на регулиран пазар в страните членки при кризисни ситуации
ЕС се чуди за връщането на регулиран пазар в страните членки при кризисни ситуации
ЕС се чуди за връщането на регулиран пазар в страните членки при кризисни ситуации    ©  Reuters
ЕС се чуди за връщането на регулиран пазар в страните членки при кризисни ситуации    ©  Reuters
Темата накратко
  • ЕК очаква функцията на енергийните договори изцяло да се измени.
  • Нужни са договори за разлика, за да може ВЕИ секторът да се развива.
  • Част от мерките са с цел защита на инвеститорите в дългосрочен план.

Европейската комисия предложи нови и съществени промени в електроенергийния пазар на ЕС на 14 март. Тяхната цел е да се ускори интегрирането на възобновяемите енергийни източници и да се въведе механизъм за дългосрочни договори в страните членки, които да пазят бизнеса от бъдеща волатилност на пазара. Подобни договори съществуват и сега, но те не са стандартизирани и институционализирани, като например на българския пазар няма как да бъдат сключвани т.нар. договори за разлика - CFD, а дългосрочните договори за изкупуване на ток (PPA's) са истинска рядкост.

В последните месеци почти всички потребители в рамките на ЕС, битови и небитови, усетиха увеличението на цените на електроенергията, като за момента изглежда, че през следващата зима ситуацията няма се върне към предишното нормално и пазарите може да полудеят.

Друг сценарий, който се разглежда, е, че предвид огромните инвестиции във ВЕИ, в следващите години цените на енергийната борса могат да станат много ниски през деня и това да породи проблеми с рентабилността на проектите.

"Вярваме че бъдещето на доставките на ток са в PPA договорите, защото те дават предвидимост за инвеститорите", заяви еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон и допълни, че през следващата зима ЕС ще има същите проблеми като през тази заради дефицита на руски газ, което налага да се вземат превантивни мерки.

Предложенията на EK

Най-значимата част от направените предложения е въвеждането на договори за разлика, които могат да защитят потребителите от волатилност на цените, предоставяйки им по-голям избор на договори и по-пряк достъп до възобновяема и нисковъглеродна енергия. Идеята е да се подобрят инвестиционните условия за бизнеса и по-специално тези, които целят да се декарбонизират чрез споразумения за закупуване на електроенергия и по-внимателен подход към доставчиците.

В случая се лансират както договори, сключвани от държавата - тези за разлика, така и частни, като ултрадългосрочните споразумения за закупуване на електроенергия на фиксирана цена.

При договорите за разлика (CFD) двете страни се съгласяват, че покупната цена на електроенергия ще става примерно на цена от 100 лв./мВтч и ако реалната борсова цена е по-ниска купувачът доплаща разликата до въпросните 100 лв., а ако е по-висока - производителят връща горницата към купувача. При такъв договор, ако цената на тока мине 200 лв./мВтч , купувачът дори ще печели от потребения ток, тъй като ще плаща 100 лв./мВтч и ще му се връщат примерно 110 лв./мВтч. Производителя също печели обещаните му 100 лв./мВтч. Такива договори по принцип се сключват между държавата (най-честно нейна фрима) от страната на купувача и различни производителите (най-често нови ВЕИ проекти), като, от една страна, гарантират разходите на купувача и дори му дават възможност да печели от пазарните флуктуации, а от друга, осигуряват приходи за инвеститорите.

При дългосрочните частни договори (PPA's) пък сделката става за по-дълъг период от време - 5 или 10 години, през който цената на енергията е фиксирана. Ако вземем пак 100 лв./мВтч, то независимо какво става на борсата тази цена остава валидна за енергията по съответния договор. Такива споразумения обикновено се сключват между производител и потребител, като дават сигурност за приходите на единия и разходите на другия. Към момента в България има само два такива договора - единият от които е на A1.

Бариера пред развитието на този пазар, според ЕС, е рискът потребителят да не може винаги да купува електроенергията през периода на договора. За да се справят с този проблем се предлагат инструменти за намаляване на финансовите рискове, свързани с неизпълнение на плащанията в рамките на PPA, включително гаранционни схеми на пазарни цени.

За допълнително насърчаване на растежа на пазара за такива споразумения инвеститорите във ВЕИ, участващи в търгове за обществена подкрепа, следва да имат право да резервират дял от производството за продажба чрез PPA. Освен това държавите членки трябва да се стремят да прилагат в някои от тези критерии за оценка на офертите, за да стимулират достъпа до пазара на PPA за клиенти, които имат трудности да работят с такива договори.

И двата вида договори - CFD и PPA's, гарантират, че няма да има неочаквани печалби за производителите в периоди на високи цени, каквито имаше в последната година. Това е по-прозрачният и работещ вариант от въведения сега таван на цените на приходите за производителите на ток, над който държавата иззема всички постъпления.

Друго средство за предпазване от променливи цени е използването на дългосрочни договори, които са на фиксирана бъдеща ставка (форуърдни договори). Според ЕС фактът, че този пазар не се радва на популярност, трябва да се промени. Предложението е да се създадат регионални референтни цени през хъбове, за да се увеличи прозрачността на цените и да задължи системните оператори да разрешават права за пренос за повече от една година, така че ако форуърден договор е между страни през региони или граници, те да могат да осигурят пренос на електроенергия.

Как ще се пази крайния потребител от високи цени

За да се защитят потребителите от резки скокове на цените, предложението на ЕК предвижда и правото на фиксирани договори, както и "динамични" договори с променяща се цена. Целта е на потребителите да бъдат предложени различни договори, които най-добре отговарят на техните нужди. По този начин крайните клиенти, включително малките предприятия, ще могат да бъдат защитени от ценови сътресения или ако искат, да се възползват от вариращи договори, като се възползват от променливостта на цените, когато електричеството е по-евтино (напр. за зареждане на електрически автомобили или използване на термопомпи).

Предвиждат се и механизми за регулиране на пазара за битови потребители и малки и средни предприятия в случай на ценови шокове, макар че принципния подход на ЕС е да се либерализира пазара и една от малкото държави с регулиран пазар е именно България - тъй като постоянно отлага реформите, които се изискват от Брюксел. Фактът, че ще се обсъждат подобни механизми може да отвори възможност за София да поиска отлагане на записаните в Плана за възстановяване срокове за либерализация на пазара на дребно, а именно - края на 2025 г.

Все още няма коментари
Нов коментар