Инвестиция в мечти – възможно ли е?
Мария Жекова - създател на центъра за изкуство, здравословна храна, преподаване на занаяти "Силивряк" в Родопите
Съдържание от Mastercard
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Мария Жекова е един от младите иноватори в България, който посяга към традициите с уважение и ги превежда в съвременния свят. От участник в телевизионен формат, който има възможността да навлезе в шоубизнеса и да остане в големия град с хиляди възможности, тя се превърна в жена - предприемач в сферата на селския туризъм и устойчивото земеделие. Разработва мястото на мечтите си - центъра за изкуство, здравословна храна, преподаване на занаяти "Силивряк" в Родопите, изследва стари български сортове и продукти, с които приготвя храната, и рамо до рамо с българската технологична компания Pollenity, няколко семейства пчелари и подкрепата на Mastercard отглежда ендемичен за Родопите вид пчела в няколко кошера, които тази пролет ще дадат първия си мед.
Кога разбра, че искаш да станеш предприемач и да инвестираш в бизнес толкова далеч от възможностите на града?
- Истината е, че никога не съм имала в ума си друг вариант за мен. Примерът в живота ми е бил такъв. Моите родители са ме научили на борбеност и труд по своя път на съзидание на предприемчиви идеи от нулата. Природата е движеща сила в моя живот. Вярвам, че това е бъдещето - бизнесите, които осъзнават силата и преимуществата на това да бъдеш в съзвучие с околната среда, вместо да търсиш начин да я надмогнеш.
Какви са позитивите на това решение и какви са негативите? Колко рискова е според теб такава инвестиция?
- Предстои да разбера сама отговорите на тези въпроси и може би след година ще мога да отговоря по-коректно. Към днешна дата мога да кажа, че най-значимият позитив е моето лично удовлетворение и щастие от постигнатото, както и вярата в проекта на толкова много хора. Това го прави смислено и значимо отвъд риска и негативите, които евентуално ще понеса.Вярвам, че фактът, че инвестирам само и единствено собствени средства, допринася за спокойствие в умерена граница.
Освен финансово ти инвестираш времето си в развитие на селския туризъм и съживяването на стари български рецепти, как протича един твой ден на работа?
- Хващате ме, докато снимам нови епизоди на предаването, което създаваме в екип с чудесни хора, планирам няколко важни събития през пролетта, както и завършването и подготовката за престоя на първите ми гости в "Силивряк", спечелили вечери от съвместната ни работа с Mastercard и платформата istinskimed.bg, създадена от Pollenity. В този ред на мисли дните ми са летящи, в срещи с невероятни хора, непрестанно учене и преодоляване на трудности. И няма как да съм по-благодарна за това.
"Силивряк" и твоят дом са възстановени стари къщи, за което използваш изцяло естествени материали, разкажи ни повече - изисква ли това по-голяма инвестиция от стандартното строителство, колко е устойчиво, защо избра този подход?
- Любопитно е как на повечето въпроси ми иде да отговоря, че това е бил единственият начин за мен. Естественият живот води до избор и на естествена храна, естествен дом. Човек, избрал да чете качествена литература например, после не може да се нахрани, без да му мигне окото, с компромисна храна. Веднъж вкусиш ли удовлетворението от правилните за теб решения, искаш да прилагаш тези принципи във всичко. Трудно беше да намеря хора, които да реставрират моя дом с такива материали, трудно беше да намеря самите материали. Само преди две години това звучеше малко алтернативно, а днес момчетата, които се учиха да работят с глина в моята къща, са измазали стотици квадрати в много къщи, което може само да ме радва.
Вярвам, че отново това е бъдещето. Това са домове в съзвучие с природата, които природата един ден може успешно да си прибере обратно, ако човекът реши да не ги обгрижва. Не такава е ситуацията със стандартното строителство. Една от най-тъжните гледки в моя район са десетките изоставени, недовършени с години, бетонни чудовища в Пампорово, които ще останат като паметници на човешкото безхаберие и алчност, освен ако някой някога не реши поне да ги завърши, за да имат малко по-приветлив вид, но не и повече устойчивост.
Със сигурност естественото строителство е малко по-скъпо от конвенционалното, но това е инвестиция в собственото здраве и това на планетата. Заслужава си човек да размисли по тази тема.
През 2022 по покана на Mastercard и Pollenity ти започна да отглеждаш ендемичен за Родопите вид пчели - как премина първата ти година като пчелар?
- Премина трудно. И това е нормално. Всяко начало е трудно. Въпреки че познавам природата около дома си, подцених колко е дива тя и не повярвах, че мечката ще стигне на 50 метра от вкъщи, но, уви, сгреших и кошерите ми бяха потърпевши. Сега се надявам да презимуват успешно и напролет да ги преместя в близост до "Силивряк", където гостите ми да могат да се докоснат до вълшебния свят на пчелите.
Колко е важна според теб инвестицията в устойчиво земеделие и какво ти носи?
- За мен устойчивите земеделци са героите на нашето време. В това число и пчеларите. Затова е важно с покупките си да подкрепяме правилните хора и практики. Ние всички сме инвеститори. Избирайки хранителни продукти от устойчиво земеделие, ние подкрепяме, инвестираме в едно по-добро бъдеще. Да си купиш буркан мед от пчелар може да изглежда нищожен акт на фона на глобалните проблеми, но всъщност тези малки стъпки, правени от много хора едновременно - те променят света. И трябва да се стремим да бъде към по-добро. Колкото повече хора консумират истински, проверен мед, толкова повече пчели и пчелари ще има, а оттам - толкова по-светло бъдеще за съществуващите екосистеми. Когато инвестираш в устойчиво земеделие и наблюдаваш инвестиционния си проект да се развива, е много лесно да си дадеш сметка за тези основополагащи взаимодействия.
Каква е най-голямата ти мечта, свързана със "Силивряк"?
- Най-голяма ми мечта, свързана със "Силивряк", е той да върне хората и с тях живота във Върбово. Тръгнах по този път, защото преди години осъзнах, че хората бягат в града не защото им се живее между четири стени и им се диша мръсен въздух - бягат, защото търсят препитание. Искам да се преборя и "Силивряк" да порасне дотам, че да може да предложи препитание и на други хора във Върбово и така да им даде шанс да останат в селото, а не само да се влюбват в разкоша му за кратко и после да мечтаят да се върнат поне за почивните дни. Мечтата ми е "Силивряк" да позволи и на други да видят живота там възможен, какъвто е за мен днес.
