Взаимните фондове управляват над 8 млрд. лв. и все повече са във фокуса на домакинствата

Взаимният фонд, у нас популярен като договорен, е пул от различни финансови активи, който се управлява от професионални мениджъри - в България наречени управляващи дружества. Всеки, който желае, може да се включи в този пул, като си закупи дял от него. Парите, които вложи, също се инвестират в нови активи.

Фондовете ежедневно или поне два пъти седмично публикуват данни за емисионните си цени и тези на обратно изкупуване на акции на техните интернет страници. Това гарантира добра ликвидност на инвестицията. Капиталовата печалба от тях, когато я има, е освободена от печалба. При взаимния фонд няма гаранция до 100 хил. евро, както е при депозита. Дейността им се регулира от Комисията за финансов надзор. Това наред с професионалния мениджмънт и разнообразния портфейл на всеки фонд трябва да се приема поне за някаква форма на гаранция, особено ако инвестицията е дългосрочна.

Управляващите дружества начисляват такси за дейността си - такса управление, която се удържа годишно като процент от нетната стойност на активите и може да варира от 1 до 3%. Освен това има емисионни такси и такива за обратно изкупуване, като зависят от инвестираната сума и периода на държане. Инвестирането на по-големи суми за по-дълъг период ще е свързано с по-ниски такси. Това кореспондира и с идеята, че инвестицията като цяло трябва да е по-дългосрочна, за да има смисъл от нея. Търсенето на бърза спекулативна печалба от взаимен фонд не е работеща стратегия.

Взаимните фондове се класифицират по няколко критерия - според пазарния риск (в акции, смесени, облигации, паричен пазар), както и по географски признак, който отчита и валутния риск. Така инвеститорът може да избере фонд според своя толеранс към риск, желани пазари и региони. Всеки фонд има подробна информация за стратегията му, минала доходност, ниво на такси, като те се откриват на сайтовете им.

Повече от чуждото

В България се предлагат фондове от български управляващи дружества и такива на чужди компании, които се дистрибутират от банки или други финансови институции, техни партньори.

Последните държат по-голяма част от пазара тук - 5.5 млрд. лв., докато местните договорни фондове отговарят за 2.6 млрд. лв. активи, според последните официални данни на БНБ за септември 2022 г. Голямата разлика се дължи на факта, че чуждите са предпочитани повече от големи инвеститори като пенсионни фондове и застрахователи (61% дял), а през банките до тях имат достъп по-големи частни и бизнес клиенти, като и това, че предлагат по-голямо разнообразие от схеми. Освен това банките предлагат и структурирани депозити или пакети около кредитни продукти, които са свързани с инвестиционни фондове, което увеличава и паричния поток към тях.

Всъщност от статистиката на БНБ ясно се вижда, че домакинствата държат поравно дялове в чужди и български фондове - по около 1 млрд. лв., но като дял в първите те са около 18%, а във вторите почти 45%. В страната се предлагат 1511 фонда по данни на БНБ към края на септември. Очаквано тук с най-голям дял са тези на чуждите управляващи дружества - 1354, докато местните са със 157 фонда. Почти всички от българските управляващи дружества членуват в БАУД - браншовата им асоциация, на чийто сайт ежедневно се публикува обобщена информация за доходността на фондовете.

Печалбите им силно зависят от представянето на капиталовите пазари, лихвите, икономиката - все фактори, които влияят върху цените на финансовите активи. Миналата година определено не беше добра за индустрията - сривът на всички пазари, от акции до облигации, се отрази на доходността на договорните фондове. С началото на тази има известно възстановяване. Представянето за година или две обаче не трябва да е критерий за бъдещето. Затова и фондовете и БАУД публикуват средногодишната доходност от началото на публичното им предлагане, която постигат те и която може да е добра отправна точка за потенциална инвестиция.

В таблицата са подредени фондове, които имат положителна такава от началото на публичното им предлагане, без този сравнителен критерий да претендира за обективност и препоръка, както и за качеството на отделните фондове. Такъв би бил и за последните 3 или 5 години. Като цяло се вижда, че рисковите и смесените фондове имат близко представяне. Образно казано - ако фонд има средна годишна доходност 3%, то за 10 години тя е 30%.

В таблицата е представена доходност на взаимните фондове на база нетна стойност на един дял, без да са включени таксите на входа и изхода. Това винаги трябва да се има предвид, тъй като изяждат от доходността.

Засега България стои далеч от европейските държави по ниво на инвестиции във взаимни фондове - те са 5.3% спрямо БВП, докато в ЕС надминава 50%. Ниското ниво на инвестиционна култура продължава да дава приоритет на банковия депозит, където надделява и факторът гаранция. С повишаване на финансовото образование и разбиране на алтернативните инструменти обаче се очаква делът на фондовете да се повишава, или поне такива са надеждите.