Частни компании за масова публика

Малките инвеститори получават все по-лесен достъп до непублични дружества със сравнително малки суми

Според анализаторите индивидуалните инвеститори разполагат с достатъчно ликвидност, за да си позволят алтернативни инвестиции, каквито са частните капитали.

Славчо Кузмов

Според анализаторите индивидуалните инвеститори разполагат с достатъчно ликвидност, за да си позволят алтернативни инвестиции, каквито са частните капитали. © Shutterstock

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Темата накратко

Инвестиционните възможности в България се увеличиха през последните години.
Листването на няколко фонда за рисков капитал на борсата отвори пътя за това.
Глобалните потоци са се удвоили от 2016 г. насам, но краят на евтините пари охлади тенденцията.

Преди по малко от три години - през април 2020 г., акциите на "Илевън Кепитъл" дебютираха за търговия на фондовата борса, след като месец по-рано дружеството беше направило първично публично предлагане (IPO). Интересът не беше грандиозен - наследникът на първия портфейла на рисковия фонд Eleven събра само наполовина от търсените 4 млн. лв. Причината за относително слабия интерес може да се търси в навлизащата тогава ковид вълна и по-ниската инвестиционна активност на борсата в онзи период и годините преди това. Цената на акциите на "Илевън Кепитъл" тогава беше 7 лв. В началото на февруари 2023 г. тя е 23.6 лв., или доходност 237%. Онези, които са вложили 1000 лв. през март/април 2020 г., днес имат в портфейлите си 3370 лв. с печалба 2370 лв., която е освободена и от данък печалба. Това е дори без дивидента, който компанията изплати за първи път през миналата година.

Примерът с "Илевън Кепитъл" не е случаен - той е красноречиво отражение на една тенденция, оформила се в края на миналия и началото на този век, но развила се през последните години - инвестициите в частни компании и проекти. Допреди няколко години те бяха бутиково начинание за рискови фондове, бизнес ангели и хора с дебели джобове. Индивидуалните инвеститори нямаха достъп до тях или можеха да се включат едва когато една компания излезе на борсата.

С бума на рисковия капитал и фондовите пазари около и след ковид нещата се промениха, появиха се начини и се увеличиха инструментите за инвестиции в частни компании. Макар и косвено, компании като "Илевън Кепитъл" дават тази възможност - те управляват портфейл от инвестиции, обикновени миноритарни дялове, в стартиращи частни компании в страната и чужбина. Така всеки, който има акции в нея, косвено притежава дял и във всяка от тях. След листването на компанията на борсата още няколко такива компании фондове пуснаха свои акции на борсата, увеличавайки разнообразието. Платформи за краудфъндинг пък позволяват всеки да се включи в нов проект на млади компании, глобално има няколко борсови търгувани фонда (ETF) върху холдинги, инвестиращи в частни компании.

Бурна тенденция с елементи на утихване

Като тенденция инвестициите в частен капитал - компании, които не се търгуват публично на пазарите, възникват през ХХ век. Въпреки това частният капитал като алтернативна форма на инвестиции навлиза в широките среди сравнително скоро.

Според анализаторската компания Preqin размерът на пазара на частен капитал глобално е над 4.7 трлн. долара през 2022 г., почти два пъти повече в сравнение с 2.4 трлн. през 2016 г. Сумата достига до 7.3 трлн., когато се включат всички видове активи като инвестициите в инфраструктура, имоти и т.н. Годините на евтини пари осигуриха евтин капитал, който се насочи към стартиращи и частни компании, които след излизането на борсата награждаваха щедро инвеститорите. С обръщане на лихвения цикъл обаче нещата се промениха и потоците, поне в Европа и САЩ, леко пресъхнаха, което се отрази и в оценките на компаниите. През миналата година броят на еднорозите в Европа е намалял от над 100 до около 30.

Това отразява известното охлаждане на финансовите пазари като цяло, а големите инвеститори видимо заеха позиции на изчакване. Частни компании, които след това станаха публични, като Robinhood, Snap, Spotify са доста под или около ценовите нива, при които станаха публични. Разбира се, онези, които имаха акции в тях преди листването, прибраха добри печалби, но дори и онези, които се включиха по време или малко след листването. Или е важно в кой момент ще бъде направена инвестицията.

Чуждите пазари все пак дават по-добра отправна точка за сравнение на частни инвестиции срещу публичните. Ако вземем цената на акциите на една от най-големите групи за рисков капитал - Carlyle Group, за последните 5 години и ги сравним с дохода на S&P 500, резултатът е в полза на рисковите капиталисти - 70% спрямо 58% за широкия американски индекс. Борсовият фонд върху частни компании Invesco Global Listed Private Equity Portfolio обаче е надолу с около 10% за този период.

Доходност и диверсификация

Една от причините за драстичното нарастване на инвестициите през годините беше очакването за по-високата потенциална възвращаемост. Инвестирането в частни компании на ранен етап от развитието им може да предостави на инвеститорите възможността да придобият дял при по-ниска оценка и потенциално да реализират по-висока възвращаемост, когато компанията стане публична или бъде придобита.

Това обаче идва и с по-високо ниво на риск, тъй като стартиращите компании често са по-спекулативни и по-трудни за анализиране в сравнение с публично търгуваните компании.

Инвестирането в частни компании се счита за диверсификация, предоставяйки експозиция към различен клас активи в сравнение по-традиционните инвестиции като акциите и облигациите. Частните компании често оперират в нововъзникващи сектори, имат различни бизнес модели и са обект на различни пазарни условия в сравнение с публично търгуваните компании.

Рискове и непредвидимост

Частните компании може да бъдат и по-стабилна инвестиция в сравнение с публично търгуваните компании, тъй като цените на техните акции не са толкова силно повлияни от пазарните движения. Това обаче поражда проблем - ниската или почти липса на ликвидност, тъй като за тях няма организиран пазар. Една от причините за сравнително трудния достъп пък е високата миза - често инвестициите са за над шестцифрени суми, което автоматично изключва най-малките инвеститори.

От частните компании също така не се изисква да разкриват публично финансова информация (тя е достъпна за инвеститорите с големите пари), както е при публично търгуваните дружества, което, от една страна, може да помогне за намаляване на волатилността, тъй като има по-малко налична информация, която да провокира движения на пазара.

Неизвестността за бъдещото представяне на компанията може да представлява висок риск. Поради високото естество на риска в сектора играчите са малко и стартъпите често се съревновават с други компании за клиенти, ресурси или финансова подкрепа. Естествено не всички компании успяват и често идеите се провалят. По-високият риск обаче привлича и по-малките инвеститори.

С малки порции - как да инвестираме

Има няколко начина за дребните инвеститори да получат достъп до частни компании, по-специално стартъпи в България и глобално. Опциите за инвестиране са две - директно или индиректно придобиване на дял. Да започнем от втория.

Индиректното придобиване на дял в частна компания може да се случи чрез фондове или компании, които инвестират в сектора и имат портфейли с дялове в частни дружества. Тук отговорността за анализа, оценката и преценката за инвеститора е в мениджмънта на дружеството, което управлява портфейла.

Освен споменатата "Илевън Кепитъл", през последните близо 2 години в България се появиха няколко компании на фондовата борса, които развиват подобна дейност: "ИмПулс I", "Ейч Ар Кепитъл", "Инфинити капитал" и "МФГ Инвест". Те са активни на българския пазар за частен капитал, докато "Уебит инвестмънт нетуърк" инвестира в стартиращи компании глобално.

Директната инвестиция в частни компании е другият вариант, но тя е препоръчителна за финансово по-грамотните и активни инвеститори. Тук се появяват платформите за групово финансиране (crowdfunding) на частни компании като румънската SeedBlink, която има офис и в България.

Основаната в Букурещ през 2019 г. компания е единствената в Централна и Източна Европа, която разполага с лиценз по ECSPR от румънския регулатор за ценни книжа да предоставяне на такива услуги. Според сайта на компанията през SeedBlink над 250 компании са набрали над 50 млн. от инвеститори, сред които и българските "Дронамикс", за доставки с дронове (900 хил. евро), "Агринайзер", борса за търговия с хранителни суровини (500 хил. евро), QuarkXR, платформа за виртуална реалност (150 хил. евро), и Alcatraz AI, която предлага услуги за лицево разпознаване (1 млн. евро).

Предлаганията на сайта на румънската компания продължават по няколко седмици, като след като получат оценка, стартиращите компании определят каква сума искат да наберат, разделяйки се със съответния дял. Минималните инвестиции и съответно лотовете стартират от около 2500 евро, като могат да достигнат до 1000 евро за членове на платформата, като в зависимост от проекта и оценката се получават различен брой книжа. Платформата оперира и вторичен пазар, който цели да осигурява с ликвидност инвеститорите, които желаят да продават, но не е ясно каква е ефикасността му и колко бързо се обработват поръчките.

Акции и борсово търгувани фондове (ETF), които инвестират в компании за частни инвестиции. През последните години станаха доста популярни. Като цяло изборът на фондове е доста ограничен - по-известни са Invesco Global Listed Private Equity Portfolio и ProShares Global Listed Private Equity Portfolio. Вариант за глобална експозиция е директна покупка на акции на големи фондове за дялови инвестиции като Blackrock, Carlyle Group, Blacstone и други. Акциите им са налични в платформи като Interactive Brokers, Robinhood, Revolut и други.

Финалната линия

Инвестициите в частен капитал са изключително деликатна материя.

Според Патрик Вицоне, стратег във Franklin Templeton, инвестиционна компания с над 1.5 трлн. активи под управление, дребните инвеститори разполагат с достатъчно ликвидност и могат да си позволят да заменят ликвидността срещу "по-висока, некорелирана възвращаемост". "През 2023 г. вярваме, че индустрията ще продължи да работи върху структури, които частично решават проблема с неликвидността", отбелязва Вицоне на 7 декември в доклад на компанията, посочвайки намеренията на ЕС за развитието на Европейските фондове за дългосрочни инвестиции (ELTIF).

Анализаторската компания Prequin обаче не е толкова позитивно настроена. "Като цяло нашите прогнози предполагат, че най-удобното място, на което се радваха пазарите на частни капиталови инвестиции през последните няколко години, вероятно е приключило", пишат анализаторите на компанията в годишния си доклад през октомври 2022 г. Очакванията са през 2023 г. ръстът на инвестициите да се забави, тъй като институционалните инвеститори, ключов източник на капитал за фондовете за частен капитал, "стават все по-малко склонни към риск", което подтиква някои да прехвърлят пари от частния капитал към реални активи и частен дълг, които се разглеждат като по-сигурни залози предвид нарастващите лихви.