Все повече експерти искат намаляване на лихвите. Централните банки смятат друго

Някои политици вече предупреждават, че като чакат твърде дълго, за да намалят разходите по заеми, централните банки могат да навредят на отслабващите икономики. Експерти посочват факта, че еврозоната е в застой през цялата година, като освен това задлъжнелите икономики също са поставени в затруднена ситуация.

Европейската централна банка (ЕЦБ) беше изведена в челните редици на този дебат, след като инфлацията в еврозоната спадна до 2.4%, което е най-ниското й ниво от юли 2021 г. По този начин ръстът на цените се приближава изключително близо до целта на банката от 2%. Подобни дебати се зараждат в САЩ и Великобритания, въпреки че базовата инфлация там все още не е намаляла толкова, колкото в еврозоната.

"Въпросът е коя от големите централни банки е изложена на риск да допусне политическа грешка тук и за мен най-вероятно това е ЕЦБ, защото инфлацията ще спадне бързо", каза пред Financial Times Инес Макфи, главен глобален икономист в Oxford Economics. "Те имат всички стимули да говорят грубо, но действията ще трябва да се променят", добави той.

Инвеститорите реагираха на данните за инфлацията в еврозоната, като изместиха своите залози за това колко скоро ЕЦБ ще започне да намалява лихвените проценти. Голяма част от тях очакват това да се случи през първата половина на следващата година.

Дирк Шумахер, бивш икономист от ЕЦБ, работещ за френската банка Natixis, смята, че инфлацията в еврозоната е напът да достигне 2% до следващата пролет. Но страхът на политиците от подценяване на инфлацията отново означава, че "ще отнеме малко повече време, за да се постигне достатъчен консенсус в управителния съвет за съкращаване". Той прогнозира, че ЕЦБ ще намали лихвите през юни и след това ще продължи с понижение с четвърт пункт на всяка среща през следващата година.

Работата не е приключила

Голяма част от анализаторите и експертите обаче предупреждават, че работата по достигането на целта от 2% не е завършена. Това се дължи на вярването, че достигането на инфлация под 3% е значително по-лесно, отколкото достигането на целта от 2%.

Шефът на централната банка на Германия Йоахим Нагел заяви пред местните медии, че "окуражаващият" спад на инфлацията от миналия месец не е достатъчен, за да изключи възможността разходите по заеми да се повишат още повече. Той също така предупреди, че е "твърде рано дори да се мисли за възможно намаляване на основните лихвени проценти".

Този аргумент получи подкрепа от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) наскоро, след като главният икономист Клеър Ломбардели твърди, че ЕЦБ и Bank of England (BoE) няма да са в състояние да облекчат разходите по заеми до 2025 г.

Централните банкери също са наясно, че на фона на забавяне на търсенето нарастваща безработица и продължаващи затруднения за притежателите на ипотечни кредити ще подхранят политическия натиск за намаляване на лихвите. Това е особено вярно, като се има предвид, че Обединеното кралство се насочва към вероятно изборна година. Хю Пил, главен икономист на BoE, каза пред Financial Times миналия месец, че предизвикателството за политиците е да се гарантира, че има достатъчно "постоянство" в поддържането на затегната парична политика във време, когато ще има "много натиск в лицето на по-слабата заетост и растеж на активността и намаляващата обща инфлация, за да обяви победа и продължи напред".

В САЩ, където икономическият растеж остава много по-силен, отколкото в Европа, Федералният резерв почти не се поколеба в позицията си, че неговият цикъл на повишаване на лихвите може да не е приключил. "Би било преждевременно да заключим с увереност, че сме постигнали достатъчно рестриктивна позиция или да спекулираме кога политиката може да бъде облекчена. Ние сме готови да затегнем още повече политиката, ако стане уместно да го направим", каза президентът на Фед Джером Пауъл. Това колебание отразява желанието на Федералния резерв да защити доверието в себе си, като избягва необходимостта да обърне курса, ако ценовият натиск остане упорито висок.

Това мнение споделят и водещи академични икономисти, които са взели участие в анкета на Financial Times. Докато повечето от анкетираните смятат, че фазата на повишаване на лихвения процент вече е приключила, почти две трети от анкетираните смятат, че централната банка ще започне да намалява референтната си лихва едва през третото тримесечие на 2024 г. или по-късно.

Три четвърти от икономистите, анкетирани между 1 декември и 4 декември, също така очакват Фед да понижи лихвения процент по федералните фондове от сегашния си 22-годишен връх от 5.25-5.5% едва с половин процентен пункт или по-малко през следващата година.

Това е много по-късен и по-малък ход, отколкото Уолстрийт залага. Търговците на фючърсните пазари увеличават залозите, според които Фед ще започне да намалява лихвения си процент още през март и до края на следващата година показателят ще възлиза на около 4%. Това обаче е повече от цял процентен пункт под сегашното ниво, което изглежда като твърде смела прогноза.