Банки и финанси

Питър Рубен, ОББ: Лихвите няма да се променят съществено през 2024 г.

Банките ще са готови за приемане на еврото още от 1 януари 2025 г., но отлагане на датата след средата на годината би означавало нови инвестиции в ИТ системи, посочва мениджърът

Мария Иванова

Питър Рубен © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Лихвените проценти по банковите кредити няма да се променят съществено през тази година. Това прогнозира главният изпълнителен директор на ОББ и кънтри мениджър на белгийската KBC Group в България Питър Рубен в рамките на организирания от "Капитал" форум Financial Summit.

По думите му обяснението за това са силната конкуренция в банковата система, високата ликвидност на финансовите институции и съответно необходимостта им да кредитират. Както и фактът, че поради специфичния местен контекст в страната на практика не са въвеждани преки парични ограничения по отношение на основните лихвени проценти.

"Не виждам причина това фундаментално да се промени, тъй като основните фактори остават същите. Ето защо не бих очаквал фундаментални промени по отношение на лихвените проценти по финансирането в левове през тази година", посочи той.

Прогнозата на белгийската група е световната икономика да порасне с около 3% през 2024 г., като растежът в еврозоната ще е далеч по-умерен и няма да надхвърли 0.9%. В този контекст България ще се представи малко по-добре, като очакванията за страната са за ръст на БВП от порядъка на 2.3-2.4% през тази година.

"В момента наблюдаваме забавяне в Европа, особено в Германия, и много от клиентите ни в България усещат това", посочва банкерът. "Разбира се, ефектите върху отделните сектори са различни - има някои сектори, в които натискът е по-силен, например транспортът. Но има и други части на икономиката, които се справят доста добре."

Безработицата ще остане ниска - в рамките на 4-4.5%, а инфлацията вече дава сигнали на забавяне, каквато е и по-общата тенденция в еврозоната. Очакванията в базовия сценарий на анализаторите на KBC са през втората половина на годината основната лихва в еврозоната да намалее до 1.25%, което да започне постепенно да подхранва растежа, коментира още Рубен.

Предизвикателствата по отношение на понижаването на инфлацията както на глобално, така и на местно ниво, особено в светлината на усилията на България за присъединяване към еврозоната, бяха подчертани и от подуправителя на БНБ Петър Чобанов.

"Един важен аспект се съсредоточава около въпроса дали по-бързата дезинфлация би могла допълнително да улесни финансовата среда", посочи той. По думите му, макар и като цяло неограничителната фискална политика да има потенциала временно да доведе до по-висок растеж, в средно- и дългосрочен план тя носи и рискове по отношение на публичните финанси и дългосрочната устойчивост.

"На национално ниво и особено с оглед на очакваното ни присъединяване към еврозоната, непосредственото предизвикателство е успешно навигиране на окончателното снижаване на инфлацията до средните за ЕС равнища посредством внимателно калибриране на фискалната политика в отговор на динамиката на основната инфлация", отбеляза още Чобанов.

Питър Рубен също коментира влизането в паричния съюз, като увери, че банките в страната ще бъдат готови още към 1 януари 2025 г., независимо дали това финално ще е дата за приемането на единната валута. По думите му, ако присъединяването към еврозоната бъде отложено за средата на следващата година, това няма да е от съществена разлика за кредитните институции. По-нататъшно отместване на датата обаче ефективно би ги върнало в изходна позиция, тъй като заради постоянното развитие на технологиите на практика ще трябва да инвестират наново в IT системи.