Новият капитал за приключения

Къде отидоха парите от Фонда на фондовете

Пет фонда с публични пари инвестираха общо близо 300 млн. лв. в 360 компании. Резултатите ще бъдат видими след години

Виктория Христова остана начело на Фонда на фондовете след няколко поредни преструктурирания и политически чистки през последния мандат
Виктория Христова остана начело на Фонда на фондовете след няколко поредни преструктурирания и политически чистки през последния мандат
Виктория Христова остана начело на Фонда на фондовете след няколко поредни преструктурирания и политически чистки през последния мандат    ©  Цветелина Белутова
Виктория Христова остана начело на Фонда на фондовете след няколко поредни преструктурирания и политически чистки през последния мандат    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: DemistifAI DemistifAI

Седмичният бюлетин на Капитал и Digitalk DemistifAI е вашия източник на информация за еволюцията на изкуствения интелект и неговото въздействие върху бизнеса.

Темата накратко
  • Пет фонда с публични пари инвестираха общо близо 300 млн. лв. в 360 компании.
  • Засега в портфолиото на всеки от фондовете има поне по един "отличник".
  • Резултатите от инвестициите ще бъдат видими едва след години.

Петте години, в които петте фонд мениджъри инвестираха пари от Фонда на фондовете (ФнФ), бяха всичко друго, но не и скучни. Малко след като парите бяха раздадени на повечето от тях, удари коронавирусът. След това дойде невиждана от над десетилетие инфлация, която реално намали инвестициите, особено най-малките от тях. Най-големият от фондовете, Silverline Capital, започна инвестиции с огромно забавяне заради съдебна сага, а най-малкият, Innovation Capital, стартира с вътрешен преврат. Самият Фонд на фондовете беше обезглавяван и преструктуриран от всяко служебно и редовно правителство от 2021 г. насам, с изключение на кабинета на Николай Денков.

На фона на всичко това крайният резултат от първите държавно разпределяни пари за дялови инвестиции и рисков капитал е по-скоро положителен. На 31 декември 2023 г. срокът за инвестиране на фондовете приключи, макар някои от тях да обявяват сделки постфактум със закъснение.

Сметката е, че бяха инвестирани общо 296 млн. лв., от които 212 млн. лв. публични средства, в 360 компании, но с някои условности. Повечето от тези компании бяха подкрепени с много малки суми, до 100 хил. лв., докато големи парчета от финансовия пай идват от сделките на Silverline Capital, който инвестира във вече развити компании със значително по-нисък риск.

В ретроспекция постижението е, че всичко това въобще се случи предвид огромния брой планирани сделки по мандат. Както казва Павел Велков от фонда Morningside Hill, който имаше най-голям портфейл сред четирите фонда, които инвестираха в стартъпи: "Ние, когато кандидатствахме, не знаехме дали тези пари въобще са истински, а сега първата реколта завършва успешно и всички си инвестирахме според мандата."

Останалите представители на фондовете за стартъпи - Innovation Capital, Vitosha Venture и NV3, също изразиха мнението си пред "Капитал", че програмата е успешна. Всички от тях отбелязват, че макар институцията да се превърна в любима въртележка за всеки следващ принципал, в нея е израснало едно поколение професионална администрация, която успешно се е изолирала от политическия цирк - с уговорката, че всички фондове, без Silverline, са кандидати и за бъдещи пари от Фонда на фондовете, които сега се разпределят. Погледът отвън показваше трудности в първоначалния подбор на екипи, бюрокрация при одобрението и отчитането, но на финала изглежда, че упражнението си е струвало.

"Капитал" следеше инвестициите на фондовете през целия им активен период и говори с мениджърите им за крайните им портфейли, както и стратегията им за излизане от инвестиции.

Morningside Hill

Най-големият фонд за рискови инвестиции в първата кохорта на ФнФ трябваше да направи най-малко сделки с най-много пари. Стратегията на екипа бе да не инвестира като фонд от Силициевата долина, т.е. почти изцяло в софтуерни компании, а вместо това да направи балансирано портфолио с компании в различни сектори - от софтуер за намиране на работа, през виртуална реалност, до здравословни храни и устройства за измерване на вода.

"Ние не сме технологичен фонд, като LAUNCHub например. Никога не сме и искали да бъдем такива", казва Павел Велков, партньор в Morningside Hill, и добавя, че фондът му се занимава активно с компаниите от портфолиото си, като променя мениджмънта там, където "нещата не се получават".

Фондът има още няколко особености. Той трябваше да инвестира в компании, които имат и продукт, и пазар. В някои случаи и двете изисквания бяха покрити, например при компанията за IT обучения Coursedot (в която дял има и Eleven) или приложението за намиране на работа и служители nPloy. При други обаче липсва елементът на пазара. Велков обяснява, че такива компании са се намирали значително по-трудно и някои от тях са отказали финансиране, защото на тази фаза на развитие имат и други възможности откъде да си набавят пари. Наталия Тодорова от Morningside Hill добавя, че много от компаниите, с които са се срещнали, въобще не са били запознати с механизмите на дяловото инвестиране.

Въпреки това Велков казва, че приключва активната част на фонда по-позитивно настроен за бизнеса в България, отколкото в началото му. "България е странно място. Ние, когато започнахме, се притеснявах откъде ще намерим 20 компании. Сега съм доста по-оптимистично настроен, защото видях, че има много компании на добро ниво", казва той.

Стратегията за изход на фонда е да продаде "възможно най-бързо" дяловете си, като вече има активни разговори за три сделки. Morningside Hill има дялове в 22 компании, а в пет е инвестирала повторно, за общо 74 млн. лв. "Няма да чакаме по-добри оценки и по-добри времена, защото според мен следващите години ще са много тежки икономически. Нашият срок е до 2029 г. Тези пет години ще минат бързо", казва Велков.

NV3

Третият фонд на NEVEQ финансира общо 39 компании с 49 млн. лв. и вече има един изход - през март 2023 г. френската Ingenico купи финтеха Phos, една от първите инвестиции на фонда, за необявена сума. Технологичните компании доминират портфолиото на NV3, но има и немалко физически бизнеси като здравословни храни и мода.

"Успяхме да направим сделките, които трябваше и които искахме. Ние обаче имахме сравнително по-лек мандат, отколкото Vitosha и Innovation Capital. Средно ние намирахме по 5-7 компании на година, което е поносимо, но все пак е около тавана за това колко инвестиции после може да управляваш", казва Александър Терзийски, партньор в NV3.

NV3 е единственият фонд от първия випуск, за който инвестициите не приключват с края на активния период. Екипът има още около 5 млн. лв., които да инвестира в компаниите от портфолиото си, които се справят най-добре. Това, накратко, е и стратегията за изход - повече пари и внимание за отличниците и раздяла с по-слабо представящите се, когато има възможност.

"Няма смисъл да подкрепяш компании, които са в ранна фаза и не са доказали инвестиционната ти хипотеза. Това е част от играта", казва Йордан Зарев, партньор във фонда.

За момента големият отличник в портфолиото на фонда е стартъпът за дигитални близнаци в сектора на телекомите MYX, чиито приходи са пораснали стократно за две години, до над 15 млн. лв. за 2023 г. MYX е най-бързо растящата компания в България за 2022 г. според класацията "Гепард" на "Капитал", с ръст от над 4200%.

Vitosha Venture Partners

Мандатът диктува инвестиционната стратегия, а не обратното, при Vitosha Venture Partners, която инвестира 57 млн. лв. в 107 компании. "Ако въпросът бе само възвръщаемостта, тогава вероятно не бихме направили над 100 сделки, колкото сме задължени заради мандата. Има предизвикателство да намериш най-добрите 20, които евентуално ще избият парите ти, но и да откриеш другите 80, които са по-рискови. Дори тях не избираш просто така. Това са 80 компании от около 2500 кандидати, което е значително сито", обяснява партньорът във фонда Стоян Недин, като допълва, че за съдружниците е било изненадващо колко кандидати има за инвестиция в локалната екосистема.

Любопитно в портфейла на фонда е наличието на голям брой недигитални бизнеси. "Целта на програмата е да подкрепя предприемачи, не задължително дигитални такива. Не можем да намерим 100 финтех или компании на абонаментен принцип с потенциал. Затова търсим такива, които не са типични за Силициевата долина, но пък могат да се разраснат значително и да го направят без проблеми", добавя Недин.

Стратегията за изходи е в следващия период на мандата да се обърне внимание на портфейла и да се идентифицират проблемите на всяка компания. "Във фонда има отговорник за всяка една сделка и виждаме, че има с какво да помогнем на компаниите, като с набирането на още средства например, което нашият мандат не ни позволи", обяснява съдружникът Марин Илиев, като пояснява, че обикновено един фонд заделя половината си портфейл за компании, а с другите 50% подкрепя отличниците.

За оценка на портфолиото е рано да се каже, коментира екипът на фонда. "Ще знаем до какво са довели инвестициите след около 10 години", казва Илиев. Отсега обаче личи един от шампионите в портфолиото - компанията за търговия с телефони втора ръка Swipe.bg, чиито приходи са пораснали петкратно за 2023 г. Дял в дружеството има и NV3.

Innovation Capital

Innovation Capital получи мандата с най-много на брой сделки и най-малки по големина инвестиции. В активния си инвестиционен период фондът инвестира 43 млн. лв. в 204 сделки, от които 184 са в отделни компании, а останалите са повторни инвестиции в дружествата с най-голям потенциал от портфолиото.

Оценка на мандата е рано да се прави, коментират партньорите във фонда. "Инвестирахме изцяло портфейла и определено беше предизвикателно да го направим, но това беше задачата ни като акселерационен фонд. Да помогнем на предприемачите да изчистят концепцията си и да я развият до фаза, в която би била приета на пазара", смята Димитър Костов, съдружник в Innovation Capital.

Най-предизвикателно при фонд с размера на Innovation е изискването за голям брой сделки. Екипът казва, че фондът е прекалено малък за броя сделки, което е ограничил мениджърите и е поставил сериозно напрежение дали времето ще стигне, "особено през втората половина на 2023 г.". Дори по-ограничаваща е дефиницията на пресийд компании. "Ако компанията вече е направила продукта си, то тя не е допустима за фонда ни. Като добавим краткото време за решение, ние сякаш сме задължени да инвестираме на сляпо", обяснява съдружникът Ангел Ангелов.

Лимитиращ както за фонда, така и за компаниите е средният размер на финансирането за пресийд проекти, който в случая на Innovation е между 25 и 50 хил. евро. През 2019 г. тези пари имаха една стойност, но към края на 2023 г. подобна сума е недостатъчна, за да поддържа екипи, които все още не са се валидирали на пазара.

Според партньорите намирането на локални компании не е огромно предизвикателство - формално за една инвестиция от Innovation Capital се борят около 10 проекта, а на събития и неофициално се водят разговори с между 15 и 20 екипа. Заради огромния брой сделки по мандат и изискването да се инвестира още на ниво идея често традиционното "пичване" на компания е разговор по време на събитие.

Към края на 2023 г. фондът има три завършени ранни изхода, които обаче не са определящи за резултатите му, твърдят съдружниците. "Около 10% от портфолиото ни се грижат сами за себе си, тоест близо 20 компании, и от тях очакваме да направят разликата, но изходи от инвестиции виждаме едва към 2025-2026 г.", казва Явор Гочев.

Silverline Capital

Мецанин фондът към ФнФ инвестира най-много пари в най-малко компании, защото като профил не е фонд за рисков капитал, за разлика от останалите четири. Silverline Capital започна да инвестира едва през 2022 г., след общо пет години държавно забавяне - три години процедура и две години съдебни спорове. Въпреки това срокът за инвестиции си остана до края на 2023 г., т.е. инвестициите трябваше да се направят бързо.

Затова не е изненадващо, че Silverline не успя да инвестира всичките си пари - вместо първоначално планираните около 85 млн. лв. ресурс бяха инвестирани около 63 млн. лв. в седем компании. С тях фондът финансира девет компании от различни сектори - изкуствен интелект (AI), лицево разпознаване (Facial authentication), застраховане, кръгова икономика, софтуер като услуга (Software as a service), финтех, изнесени бизнес услуги (BPO) и електронна търговия. Сред по-големите са веригата за дрехи втора ръка "Мания", софтуерната компания за електронна идентификация Evrotrust, основаната от българин калифорнийска компания за лицево разпознаване Alcatraz.AI, както и онлайн търговецът Badu.bg.

Екипът на фонда, в който влизат Евгени Ангелов, Диана Аладжова и Никола Дунчев, са върнали обратно неизползвания ресурс. Фондът има срок до 2031 г. за излизане от инвестициите си.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар