Емил Димитров: Не можем постоянно да разчитаме на субсидии, а искаме пазар и справедлива цена

Собственикът на животновъдна ферма в село Устрем, Тополовград, пред "Капитал"

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Емил Димитров е роден през 1989 г. Завършил е Професионалната гимназия по ветеринарна медицина "Иван П. Павлов" в Стара Загора и е зооинженер от Аграрния факултет към Тракийския университет в Стара Загора. Сега завършва и магистърска програма по специалност "Ветеринарна медицина" в същия университет. Притежава сертификат за допълнителна квалификация от Европейската комисия за завършено обучение по "Защита, хуманно отношение и практически подход". Емил Димитров стана носител на наградата "Еврика" за "Млад фермер" за 2016 г.

Защо решихте да се занимавате с месодайно животновъдство?

- Защото районът, в който живея, предполага развитие на месодайно, а не на млекодайно животновъдство, тъй като пашата е оскъдна. А интереса към животновъдството съм наследил от баща ми. Той е лекар, работи в "Бърза помощ" в Тополовград, но през 1989 г. купил една крава от свой приятел от Старозагорско. От тази крава тръгна всичко. В резултат на репродукция сега стадото е от около 140 животни заедно с телетата.

Как се разви през годините вашето стопанство?

- Нашата ферма е малка за българските условия. Трудно й е да се самоиздържа. За да може да се самоиздържа едно животновъдно стопанство, трябва да има и пасища, тъй като за тях се вземат допълнително субсидии. Ние имаме около 700 декара пасища и отглеждаме животните целогодишно пасищно. Обработваме и 120 декара земя с ечемик и пшеница, но само за изхранване на животните. Само около 5% от земята е собствена, а останалата е арендована. Имаме двама постоянно назначени за пасищното отглеждане, а през лятото наемаме по 8-10 души на ден за полска работа. През 2016 г. добивът от стадото е между 20 и 30 мъжки телета. Основен източник на приходи е продажбата на животинска продукция.

Каква беше 2016 г. за вашия бизнес?

- Годината беше добра за мен, защото спечелих проект по мярка 4.1 за инвестиции в селски стопанства от Програмата за развитие на селските райони. Проектът е на стойност 135 хил. лева, от които субсидията е около 60%. Парите са за модернизиране на животновъдната ферма. Купих трактор с телескопичен товарач, ремарке, шредер и друга техника, необходима за отглеждането на животните и за почистване на пасищата. Кандидатствам за втори път по тази програма. Първият път беше през 2008 г. по мярката за млад фермер, но не бях одобрен заради техническа грешка, която никой не се зае да отстрани. Прецених, че няма смисъл да си търся правата по съдебен ред, и се заех да си реализирам проекта без субсидии. Помогна ми баща ми, който ме финансира и ми предостави колата си.

Каква е сегашната картина в този бранш?

- Ситуацията в животновъдството е драматична. Специално месодайното животновъдство е още по-зле, защото няма пазар за животните. Налице е голям внос, но има глад за българско телешко месо. Масово хората с финансови възможности си купуват българско телешко, защото е с по-добро качество от вносното. Нас, животновъдите, не ни допускат да се договаряме директно с кланиците. Ние продаваме единствено на роми изкупвачи. Кланиците предпочитат прекупвачите, а не договорни отношения с животновъдите, вероятно защото не искат да ни дадат нормална цена. Ромите изкупуват животните от нас за 2 лева с ДДС за килограм живо тегло. Кланицата ни дава същата цена и се страхува от договорни отношения с нас, защото доброто партньорство иска справедлива цена. Не можем да продаваме директно месо на ресторанти или други клиенти, защото животните трябва да са минали през лицензирана кланица, а ние нямаме достъп до нея. Освен това трябва да имаме място във фермата за съхранение на месото, а това означава много инвестиции и ще вдигне цената на месото. Засега сме принудени да разчитаме за пазар единствено на ромите прекупвачи.

Как е решен проблемът с пазара на животинска продукция в Европа?

В Европа има модерни държавни и частни оторизирани депа, където се събират животните и се договарят нормални цени. При нас има само зеленчукови борси и пазар за животни в гр. Раковски, но не и лицензирано депо за животни, в което се издават кантарни бележки и фактури и имаш възможност с пътния лист да си отпишеш животните от стопанството. Освен това не можем да изнасяме директно животни за Турция например, защото нямало двустранно търговско споразумение. Румъния обаче изнася успешно и завзема нашия пазар в южната ни съседка. Вероятно някой не иска да има такова търговско споразумение, за да ни мачка. Гладен народ – лесно управление. Всеки земеделски министър, като дойде на власт, и почва да говори нахъсано за пазарите от арабския свят. После ентусиазмът му спада. Не може ние, животновъдите, постоянно да разчитаме на субсидии, за да оцеляваме. Имаме нужда от пазар и справедливи цени. Българското телешко е почти изцяло в сивия сектор, защото няма нормални пазарни отношения и условия за бизнес.

Достатъчни ли са субсидиите?

- Субсидиите са спасяващи, дори не говорим за печалба, а за самоиздържане. Получаваме субсидии за глава животно – за обвързано и необвързано производство. За земята получаваме субсидии по всички мерки, тъй като сме в полупланински район, а и попадаме в обхвата на "Натура 2000" плюс преки плащания. Но въпреки това сме на ръба. Животновъдството е много труден отрасъл с висока себестойност на продукцията и недостиг на работна ръка. На практика 90% от субсидиите, които получаваме, покриват разходите за храна, лекарства, работна ръка, горива, резервни части. Налице е и неадекватно субсидиране от страна на държавата. Хора, които не притежават животни, до миналата година получаваха субсидии. През референтната 2009 г. декларирали, че имат примерно 100 крави и до миналата година получаваха субсидия за тях, а нямат крави. Тези пари трябваше да отидат при реалните животновъди и освен това не трябва да се раздават на калпак. Истината обаче е, че не може и не искаме да разчитаме само на субсидии, нуждаем се от пазар и справедливи цени за нашия труд.

Каква е конкуренцията в сектора?

- В нашия район не може да се каже, че има конкуренция. Когато започваш от нулата, не може да направиш голямо стопанство. Или трябва да си взел някогашно ТКЗС, за да тръгнеш от голямо стопанство, или бавно, но упорито да си развиеш фермата. Днес нямаш крави, а утре имаш 100 – това е изкуствена работа. Ако на такъв стопанин утре му спрат субсидиите, той ще продаде животните.

Има ли нужда от промени в законодателството, свързани със земеделския сектор?

- Трябва да се облекчи бюрокрацията в животновъдството. Сега на практика във всяка ферма трябва да има един човек, който да се занимава само с бюрокрация, а не с животновъдство. Трябва да се облекчат нещата и да има санкции за тези, които не работят по правилата.

Участвате в работата на Асоциацията за месодайното говедовъдство в България. Какви конкретни проблеми за бранша решавате чрез нея?

- Асоциацията се занимава със селекционния контрол при животните, защото в България от 1989 г. насам няма такъв. Асоциацията се зае много сериозно да държи контрола върху това какви разплоди животни се вкарват в стопанството, какви показатели трябва да имат и др. Целта е да има хубав прираст и да се подобрява качеството на месото, а оттам и цената му.

Какви са прогнозите ви за развитие на този сектор?

- Трудно е да се правят прогнози. Зависим от пазара. Ако има добър пазар, ако получим добра цена, ще инвестираме повече в животните, ще подобрим селекцията и условията за отглеждането им. От нас се иска да работим. За съжаление нямаме доверие едни на други и все си мислим, че някой ще ни излъже.

Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА