Земеделският производител Георги Йорданов: "Бюрокрацията в България е страшно голяма"

Мара Георгиева

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Георги Йорданов е роден през 1980 г. в Сливен. Завършил е професионална гимназия по селско стопанство в Нова Загора и е магистър по земеделска техника и технологии от Русенския университет "Ангел Кънчев". Обработва 6000 дка собствена и арендувана земя в землищата на селата Жельо войвода и Камен в Сливенския регион. Продължава семейния бизнес в отглеждането на близо 900 дка трайни насаждения от орехи, череши и праскови. По време на кампаниите по беритба на градините наема до 250 сезонни работници. Георги Йорданов е носител на наградата "Млад фермер" за 2014 г. на фондация "Еврика".

Защо решихте да се занимавате със земеделие?

- Аз съм четвърто поколение земеделец. От много малък моите родители и техните родители ме възпитават в любов към земята. Винаги съм обичал да стоя на село, на широко, на свободно, а не затворен между четири стени. Може би от 8-годишен са ме качили на трактор и на комбайн, от 10-годишен карам сам трактор. Сега полагам специални усилия да уча 5-годишната ни дъщеря на любов към работата, земята, машините и градините.

Как започнахте и как се разви дейността ви като земеделски производител?

- Като повечето земеделци в страната започнахме през 1998/99 г. само със земята, която е собственост на семейството ми - някъде около 200 дка. След това постепенно наехме още земя, декарите станаха 500, след това - 800, 1000, после купихме първия комбайн - руска "Нива", и два трактора. През 2003 г. започнах самостоятелно да се занимавам със земеделие, след три години преминахме към западна техника, тогава си купих първия мой собствен комбайн, който имам и до днес. Вече обработвам 6000 декара арендувана земя, собствената е някъде 400-500 дка. Отглеждам главно зърнени култури – пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, кориандър. Вече засяхме и бобови култури, ще заложим на соя, боб и нахут.

Защото прогнозите показват, че това ще са търсени култури?

- Не, по-скоро това са иновативни култури. В нашия край никой не е сял такива култури, а аз обичам да експериментирам и обикновено успявам.

Какво е нивото на техниката във вашето стопанство и доколко тя влияе върху дейността ви?

- Техниката е от много голямо значение. Когато сменихме старите трактори с нови, разликата беше наистина огромна - откъм разходи на горива, консумативи, удобство. В началото нямах работници, аз сам си карах трактора. В момента най-модерните ни машини са от 2006 г. и вече може да се каже, че са стари, но в сравнение с агротехниката на колегите, с които работим в землището, мисля, че нашата е на едно добро ниво.

Защо решихте да се занимавате и с овощарство?

- Имаме семейни градини и аз продължавам бизнеса. През 2010 г. с родителите ми взехме една общинска земя в двете села - Жельо войвода и Камен, където ми е стопанството, и създадохме трайни насаждения. Имаме градини с около 300 декара череши, 580 декара орехи и 40 дка праскови.

Мнозина смятат, че зеленчукопроизводството и овощарството са неблагодарна дейност, не така доходна като зърнопроизводството.

- Не, напротив. За мен няма лоша земя, има лоши земеделци, които не я гледат както трябва.

Има ли противопоставяне между зърнопроизводителите, от една страна, и зеленчукопроизводителите и овощарите, от друга, главно заради размера на субсидиите?

- Не бих казал, че има. Може би има неразбирателства между отделни хора, но като цяло няма противопоставяне на секторите. И едните, и другите се борят за едно и също. Всеки се интересува, когато произведе нещо, то да има цена и той да получи най-добрата цена. Зеленчукопроизводителите имат наистина много работа на полето, но те отглеждат 10 - 20- 100 - 200 декара зеленчуци, докато ние, зърнопроизводителите, гледаме хиляди декари и обемът на работа наистина е огромен, изисква огромен ресурс, усилия и време.

Но зърнопроизводителите са спечелили най-много от европейските субсидии на площ.

- Нещата са относителни и се променят. Освен това при плодовете се получават субсидии за качество, докато при зърнопроизводителите няма такова нещо. Същото е и при цената, на която продаваш. При плодовете за по-добро качество получаваш по-висока цена. Изнасяме череши например в Италия, Холандия, Полша, Русия. Човекът идва и казва: "Добра ти е стоката, ще ти дам по-добра цена." При пшеницата се гледа само базово съдържание на глутен и после никой не те стимулира, ако качеството й е по-добро от базовото. Но човешкото око е алчно и винаги ще има недоволни.

Кога на пазара ще има превес на български плодове и зеленчуци над вносните?

- Вече много хора се хванаха с производство на зеленчуци и с овощарство. От десетилетие насам българинът започна да пътува по света и да сравнява. Ходили сме в Холандия например, където гледат домати и чушки на цимент, почва няма. Затова и зеленчуците им са без вкус. А ние имаме най-плодородната почва в Европа, но въпреки това внасяме плодове и зеленчуци. Но мисля, че занапред нещата ще се променят. Увеличават се и субсидиите, и хората, които решават да се занимават със земеделие, защото в България няма с какво друго да се занимаваш. Индустрия няма, няма заводи. Младите хора почти всички избягаха навън. Малко са тези, които остават и казват, че ще се занимават със земеделие. Но с тези програми "Млад фермер" нещата започнаха малко по малко да се нареждат. Хората започнаха да обръщат повече внимание на тези, които се трудят на село. Ето един пример. Преди време отивам в банката и казвам: "Аз съм на 26 години, искам да кандидатствам за кредит, за да си купя трактор." Те ме гледат невярващо и казват: "Кой? Ти? Трактор? Бягай оттук, за какво ти е този трактор. Ще изтеглиш 150 хил. лв. за трактор? Аз, ако имам 150 хил. лв., ще избягам навън и няма да се върна." Абе, хора, разберете - аз не искам да ходя никъде. Искам да се занимавам със земя, искам да си купя машина. Сега обаче ситуацията е друга. В която и банка да отида, искат да ми направят оферта за кредит с най-добрите условия.

Това е и заради европейските субсидии, които все пак са гарантирани, нали?

- Да, разбира се, евросубсидиите са голям плюс за всички, които се занимават със селско стопанство.

Какви други проблеми трябваше и трябва да преодолявате в своята работа?

- Проблемът основно е един – бюрокрацията в България е страшно голяма. Ама наистина е огромна. И това е една от основните пречки пред хората, които искат да се занимават със земеделие и животновъдство. Какви ли не проблеми сме имали - за кредити, за история на фирмата, отговарял съм на хиляди въпроси - откъде ще намериш тези земи, какво ще сееш, как точно ще ги изкараш тези пари. Хиляди, хиляди глупости. Не зная някъде другаде да има нещо такова. В САЩ съм ходил, но там политиката е много по-различна. Ако човек сее примерно захарно цвекло, той знае каква ще бъде изкупната му цена или поне може да си направи някаква ориентировъчна сметка какви пари ще му останат тази година, ако всичко е нормално. Докато при нас няма такова нещо, при нас липсва каквото и да е прогнозиране. През 2013 г. уж украинците не изнасяха зърно, а Украйна е страната, която диктува зърнения пазар. И всички се надяваха цената му да е малко по-висока от обикновено. Но се оказа, че е същата. Това означава, че картелът на зърното си стои в България, че картелното споразумение винаги си го е имало. В САЩ не е така. Там цената е почти фиксирана или поне ориентировъчно се знае каква е и нещата са по-спокойни, хората са сигурни и знаят какво правят и защо го правят.

Имате ли проект по Програмата за развитие на селските райони и какви са очакванията ви към новата програма?

- Не, нямам нито един проект по програмата именно заради голямата бюрокрация. Не съм кандидатствал по нито една програма досега. Всички машини съм си ги купувал или с кредити, или със собствени средства. И най-вероятно ще продължавам така.

Защо?

- Защото има много неизвестни. Примерно решавам, че ще си купувам комбайн. Той струва Х лева, тази машина ми трябва сега, трябва да си я купя примерно следващия месец. Одобряват проекта ми. Тегля един огромен кредит за примерно 400 хил. лв. Купувам машината и очаквам да ми върнат половина от сумата по линия на програмата. Трябва да ми ги върнат за три месеца. Но ми ги връщат след осем. Тогава тези 200 хил. лв. се стопяват с почти 50%. Разчитам на себе си, за да спя спокойно. Няма да се притеснявам този месец ще ми върнат ли пари или не, защо ми ги бавят. Защото правителството има нужда да ги вкара някъде другаде ли? Предпочитам да знам докъде ми стигат силите и да продължавам така, защото не е добре да разчиташ на някого.

Защо българските земеделски стопани не обичат да се сдружават?

- При нас има сдружение на производителите на праскови, но не участвам в него. Може би не обичаме да се сдружаваме, защото всеки разчита да намери по-добрия пазар от другия. Има вътрешна конкуренция. Но това е нормално, това е пазар. Може би тези неща ще се променят, като се сменят няколко поколения. Вратът на вълка е дебел, защото сам си върши работата. Все още старото мислене върви.

Какви са очакванията ви за 2015 г.?

- Земеделската 2014 се очертава като още по-лоша от 2013. Много хора не успяха да засадят, много земи останаха неразорани, включително и моите, заради водата, която стои в блоковете. Добивите вероятно няма да са очакваните, болестите по растенията вероятно ще са същите, ако не и по-зле. Но аз съм оптимист. Надявам се нещата да се подобряват, да се развиваме по-добре. Апелирам към младите хора да не заминават за чужбина, да останат тук и да направим страната такава, каквато трябва да бъде.