Ана Баряшич, EIC: Инвестирали сме в 11 европейски еднорога

Как станахте част от EIC?

- Аз бях част от журито-оценители на EIC още от 2018 г. и участвах в последната фаза на оценяване на проектните предложения. Тази фаза на оценяване изисква компаниите да представят и 'продадат' своята идея и проект по същия начин, по който те ще трябва да го направят ако искат да привлекат частен инвеститорски капитал.

Какво свърши EIC от 2021 г. насам?

- Няколко неща, но мисля, че най-важното от тях е, че финансираме обещаващи иновационни компании и продукти, които трудно биха привлекли частен капитал, без подкрепата на сериозен инвеститор. Става дума за компании, при които има нужда от време, за да разработят технологията си и да намерят пазар. На тази критична фаза, те се приемат за прекалено високорискови от страна на частните инвеститори в Европа. И тук е съществената роля на EIC, да запази този обещаващ иновационен потенциал в Европа като запълни празнината в частния капиталов пазар. По отношение на резултатите, вече сме инвестирали над 1 млрд. евро., от които са се родили 11 еднорози (компании с пазарна оценка над 1 млрд. долара - бел. ред.) и 112 кентаври (компании с пазарна оценка над 100 млн. долара - бел. ред.). Това са данните към средата на 2023 г., следващият ни доклад ще бъде публикуван в средата на март и там ще може да се види как са се променили числата.

Когато вие инвестирате, каква част от парите трябва да дойде от частни инвеститори?

- Поне 30% в рунда трябва да са частни пари. Представете си, че при инвестиция от 10 млн. евро, което е доста голяма инвестиция за компания в начален стадий, ние даваме 7 млн. евро, които иначе няма как да бъдат намерени. Това сваля риска и за проекта, и за инвеститора. Компанията отива и казва на инвеститорите, че иска 3 млн. евро, защото вече има 7 млн. евро от нас.

Една от причината да бъде създадена EIC в този си вид е изоставането на Европа от САЩ при технологичните компании. По-оптимистични ли сте по този въпрос сега, отколкото бяхте преди пет години?

- Мисля, че вече имаме някои много добри примери за иновативни компании в Европа, включително и такива в портфолиото на EIC. По отношение на конкурентноспособността, EIC може да помогне много. Достигането до развита компания в сферата на дълбоките технологии е много трудна задача. Не говорим за Facebook или приложение за паркиране, говорим за компании, основаващи се на наука, като такива например разработващи чипове за оптимизаране на работата на генеративен изкуствен интелект или такива, които разработват квантови технологии. Но за да ви отговоря кратко, да, по-оптимистично настроена съм.

Виждате ли EIC като фонд за рисков капитал?

- Според мен EIC не е фонд за рисков капитал. EIC е публичен инструмент, който се финансира с обществени пари и има мандат да запълни пазарния частен капиталов провал в Европа. Тоест, ние финансираме компании, които имат по-нисък шанс да получат пари от частни инвеститори. Това е и географски проблем - аз например водя работната група точно по този въпрос. Има цели региони, в които шансът да получиш финансиране е значително по-нисък, като Южна Италия. Жените също са с по-нисък шанс да получат финансиране. Понеже финансирането е публично, ние не можем да работим като частен фонд за рисков капитал. Да, ние подпомагаме най-обещаващите компании, но мандатът ни не предполага да ходим там, където ходят агресивните фондове за рисков капитал с цел максимална печалба.

Какво имате предвид, когато използвате термина "дълбоки технологии"?

- Дълбоките технологии са най-напредналите технологии, които се базират на някакво научно откритие. Не бих казала, че останалите компании се занимават с "базови технологии", защото наистина уважавам това, което правят, но ние специално търсим компании, които правят нещо изцяло ново и залагат на развойна дейност. Пример са компании за биотехнологии, квантови изчисления и др. Тези компании много често се пренебрегват от фондовете за рисков капитал, когато са в ранна фаза на развитието си, защото са с много висок риск.

Източник: EIT Преглед на оригинала

Вашата компания, Connectology, е и на американския пазар и вие имате преки наблюдения от САЩ. Каква е основната разлика с Европа по отношение на технологии и рисков капитал?

- Мисля, че на първо място има много сериозна културна разлика. Различните щати в САЩ са различни до някаква степен, но в крайна сметка всички говорят един и същ език. Бюрократичните бариери са много по-ниски. Ако имаш компания в Делауеър, можеш да работиш във всички останали щати. Нещата, както знаем, не стоят по този начин в Европа.

Това ли е основната причина американските технологични компаниидаса толкова по-големи от европейските?

- Мисля, че работят на съвсем различен пазар, с много по-ниски бариери при продажбите и капитала. Представете си една българска компания. Всичко е на кирилица и за да идат на който и да било друг пазар, трябва да преминат през езикова бариера. Всичко е много по-трудно.

Вие лично и EIC като организация притеснени ли сте от разрастващата се финансова мощ на американските компании?

- Не бих използвала думата "притеснена". Наблюдаваме какво се случва по света и искаме да наложим идеята за технологичен суверенитет на Европа. От гледна точка на EIC искаме да сме сигурни, че Европа е достатъчно конкурентноспособна. Ние имаме и силни страни, например, най-големият бюджет за научни разработки е европейски, по програмата "Хоризонт" (95.5 млрд евро). Бюджетът на EIC е 10 млрд. евро. Въпросът е, че всичко това американците просто го правят от по-дълго време. Историята на Силициевата долина е дълга и в това се корени основната разлика помежду ни.

Каква е позицията ви по отношение на изкуствения интелект (AI) и инвестиционната мания по технологията?

- AI не само ще променя, но вече променя. По отношение на технологията, смятам, че е важно всеки да знае как да я използва, защото ще става само по-важна. Разлика между поколенията става все по-видима, дори в това как по-младите и по-възрастните използват ChatGPT например. Трябва да сме наясно как се използва AI. Регулацията е очевиден европейски приоритет. Бих добавила, че в историята вече имаше няколко пъти, в които AI изглеждаше сякаш всеки момент ще стане голяма работа, но после не става. Този път обаче мисля, че е истина. Не мога да предсказвам бъдещето, но сега е особено важно да сме наясно с какво се случва на пазара, а не след две-три години да се опитваме да пишем регулация и тепърва да се чудим как хората използват AI.

Променя ли изкуственият интелект стратегията на EIC?

- AI е една от сферите, в които инвестираме. През тази година имаме специфично финансиране от 50 млн. евро, насочено към европейски AI компании, които базират своите модели на европейските ценности и етични норми. Няма никакво съмнение, че искаме да подкрепяме европейски AI.

Вече споменахте регулация. Има две доминиращи виждания за европейската регулация - едното е, че тя е прекалена и пречи на самите европейски компании; другото е, че е нужна и все някой трябва да усмири американските и китайските компании. Накъде клоните вие?

- Не споделям нито едно от екстремните виждания. Според мен е въпрос на контекст. Ако искаме да достигнем и поддържаме европейски технологичен суверенитет, очевидно трябва да имаш правила за това. Същевременно, ако поставиш прекалено много ограничения, това ще попречи на компаниите да вършат работата си, което също не е хубаво. С други думи, разглеждам всичко въпрос по въпрос и много зависи каква е ситуацията.

Споменахте, че EIC вече е инвестирала1 млрд. евро. Кога трябва да бъдат инвестирани останалите 9 млрд. евро?

- По голяма част от финансирането на EIC се предоставя чрез 'отворени' конкурси, където всяка високотехнологична компания, от всякаква приложна сфера, може да кандидатства. Oсвен това обаче, всяка година прибавяме и по няколко тематични покани за проектни предложения, които се базират на значими европейски приоритетни области, като например космос, AI, чипове, медицински технологии. Имаме повече компании, които кандидатстват, отколкото можем да финансираме. Самият фонд започна работа сравнително скоро и тези 1 млрд. евро бяха инвестирани доста бързо, затова очакваме, че останалите 9 млрд. евро ще бъдат инвестирани до края на бюджетната рамка, тоест 2027 г.

Колко компании кандидатстват спрямо броя на компаниите, които получават финансиране?

- Това е много конкурентна програма, нещо като Шампионската лига на европейското финансиране. Около 8%, получават финансиране през акселерационната ни програма, която е най-търсения ни и престижен инструмент за високотехнологични компании. Тук трябва да отбележа, че българските компании се справят много добре и вече имаме шест високотехнологични обещаващи старътъпа от България, като "Дронамикс", "Лам'он" и "Трансметрикс". Това число не включва "Ендуросат", чието финансиране беше предоставено от пилотната фаза на EIC.

Имат ли желание фондовете за рисков капитал да работят с EIC?

- Да, и най-добрият показател за това е, че за всяко евро, което сме инвестирали, компаниите са привлекли още 3.9 евро от частни инвеститори. Фондът и процесът са нови, затова някои фондове все още се запознават с нас и как работим, но същевременно кой не иска част от инвестиционния риск да бъде намален?

Какво е вашето лично мнение за рисковия капитал в Европа спрямо САЩ?

- Интересен въпрос. Има много страни на въпроса и съответно имам много виждания, но основното, което мисля е, че Европа е пристрастена към публично финансиране. Организациите са пристрастени към грантове, съответно постоянно са заети с това да изготвят документацията за следващия грант, вместо да работят с клиентите си или да разработват продукт, който е привлекателен за пазара. Някои европейски предприемачи съществуват изцяло чрез публично финансиране. Много фондове за рисков капитал в Европа всъщност са финансирани с публични пари. Това има различни измерения и променя погледа върху пазара, както и географското разпределение на пари. Всичко това може да се подобри и да стане много по-ефективно, подобно на други пазари.

В този ред на мисли обаче EIC не е ли също част от проблема с пристрастеността към публични пари?

- Нашата гледна точка е, че ние поправяме пазарен провал, при която насочваме пари към много високорискови компании, които иначе биха имали проблем с времето и парите. Те биха били мъртви преди да стигнат до пазар, който да отреди дали всъщност трябва да ги има или не. Самият инструмент обаче е много различен от други публични инструменти, където парите просто се разпределят и няма конкретни измерители за ефективност. EIC не дава пари и казва "чао", напротив, ние следим компаниите си и им помагаме да израстнат и намерят допълнително частно финансиране.

Кои са най-интересните компании, в които сте инвестирали?

- Има много, но един пример, който бих дала, е естонската Skeleton Technologies, която разработва графенови технологии и решения за съхранение на енергия. Имаме и българска компания, LAM'ON, която разработва биоразградимо фолио.

Предполагам, че сте чували за плана на Сам Олтман да набере 7 трлн. долара финансиране. Без значение дали това е реалистично или не, може ли Европа да се съревновава с подобни планове? Излизат ли нещата с рисковия капитал в САЩ толкова извън пропорции, че Европа не може дори да хване блъфа?

- Мисля си, че понякога прекаляваме със самосъжалението и повтарянето, че Европа изостава, в САЩ има толкова повече пари и т.н. Европа също има много пари, ние не сме бедни. Има много неща, които са уникални за САЩ и те не могат да бъдат репликирани в Европа и съответно не могат да бъдат сравнявани с Европа. Да, в САЩ има много по-ефективна система за частен рисков капитал, заради което в Европа имаме инструменти като EIC, които се опитват да накарат екосистемата да заработи добре географски и да няма дупка във финансирането за високорискови научни компании. Когато това се случи, няма да има нужда от съществуването на EIC.