Треска за шисти
Нетрадиционните методи за добив на нефт и газ бавно започват да навлизат и в България
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Шисти. Думата, която иначе навява асоциации само с неприятни неща, предизвиква блясък в очите на всички енергетици. Нефтоносните шисти вече освободиха Канада от вноса на петрол, а газовите им разновидности превърнаха САЩ от най-големия потенциален пазар за втечнен природен газ само допреди две години, във възможен износител. Така че заявеното тази седмица желание на американската Chevron да проучва потенциалните находища на шистов газ в България разбираемо предизвика повече интерес, отколкото всеки друг проект, които реално би започнал да се осъществява едва след десет години. Компанията тази седмица бе представена от американският посланик Джеймс Уорлик, който заяви, че Българи имала потенциал за добив на 25-27 млрд. куб. метра природен газ от шистови геоложки формирования.
Що е то газ от шисти?
Шистовият газ не се различава от традиционно добивания, но извличането му е значително по-сложно. Газът не е концентриран в един резервоар, а е разпръснат в скалната порода. Така, за да бъде добит, скалите трябва да бъдат размекнати с взривове, а след това газът да бъде изтласкан на повърхността чрез инжектирането на вода под високо налягане, примесена с пясък и химикали - т.нар. хидравличен удар.Chevron обаче далеч не са първата компания, която влиза на пазара за проучване на нефтоносните шистови залежи. Първа със заявено геоложко откритие е американската Direct Petrolium, която проучва терена в Плевенско, където са традиционните находища на петрол и газ в България. Засега компанията е в процедура за регистрация на откритието и е рано да се говори за потенциала на находището, но според запознати прогнозите са за значителни залежи. Това все още не означава, че откритието има търговски потенциал, тъй като извличането на природния газ може да се окаже икономически неизгодно.
Другият изключително перспективен блок за проучване, т.нар 1-11 Вранино в Североизточна България, близо до който се намират Тюленово и Българево, е спечелен от канадската Park Place Energy Corp. За същия блок канадците са се конкурирали с българо-руската "Овергаз". Компанията чака да мине съгласувателната междуведомствена процедура, за да получи официалното разрешение за начало на сондажите си. Конкурсът от юли миналата година за Вранино е за комплексно проучване, т.е. Park Place Energy Corp. ще търси и традиционни находища на газ и нефт, но самата тя е специализирана в областта на шистовия газ. Канадската компания има два действащи проекта в провинциите Албърта и Саскачеуан, Канада. От сайта на Park Place Energy Corp. става ясно, че тя работи и по проекти в Германия и Холандия.
Chevron е поредният американски петролен гигант, който се опитва да използва опита си от САЩ и да навлезе на пазара на нетрадиционни източници на газ и петрол в Европа. Компанията заедно с Exxon, ConocoPhillips и френската Total вече започнаха проучвания в Полша, за която се смята, че има най-голям потенциал за добив на шистов газ. Chevron вече са получили право за проучване и в Румъния. В България, след като бъде обявен конкурсът за проучване, вероятно ще се конкурира с друга американска компания – малката Integrity Towers Inc, регистрирана в Ню Джърси, САЩ. Двете фирми кандидатстват за терени в Русенско, които до голяма степен се припокриват. След като поканата за конкурса бъде обявена в Държавен вестник и Official Journal, разбира се, могат да се появят и други кандидати.
Дори и да се открият сериозни находища, добивите могат да започнат не по-рано от десет години. Оптимистите предполагат, че постоянното подобряване на технологиите може да ускори този процес, тъй като технологичният пробив в САЩ се случи само преди няколко години. Тогава методът на хоризонтално сондиране с т.нар. хидравлично разбиване на скалните маси позволи по-широкия добив на газ от шистовите скали. Може да се предположи, че ако интересът към шистовия газ се запази, то технологиите ще се развият по-бързо.
Експерти от министерството на икономиката обаче предупреждават, че подобна треска е имало и след откриването на нефтени шисти край Велико Търново и Брезнишко през 80-те години на миналия век, но интересът бързо е замрял, след като се е оказало, че няма потенциал за тяхната разработка.
По-голяма надежда вдъхват проектите за газификация на въглища, т.е. превръщането им синтетичен газ. Технологията за безкислородно горене под земята е изключително стара, но до момента има много малко работещи проекти - "Газпром" отскоро има действаща инсталация в Украйна. Добруджа, както е известно ще от учебниците по география, лежи върху въглищен пласт с огромен потенциал, който обаче не може да бъде разработван поради сложната геологическа структура на терена. "Овергаз" има интерес от тази технология и участва в международен проект, част от дейностите на който ще бъдат осъществени у нас.
12 коментара
Това ми стана интересно:
"Добруджа, както е известно ще от учебниците по география, лежи върху въглищен пласт с огромен потенциал, който обаче не може да бъде разработван поради сложната геологическа структура на терена."
Доколкото си спомням имаше нещо такова. Май въглищата бяха ниско калорични и на голяма дълбочина и излизаше много по - ефтино да си купим високо калорични от Русия, отколкото да добием нашите(на тон). Имаше и допълни пречки май.
До коментар [#2] от "t_":
До коментар [#1] от "troika":
Всичко може но струва парета, залежите са на 1000 метра дълбочина и са много качествени каменни въглища но за съжаление под як водоносен пласт.... През 1975 американци искаха по 50 млн. долара за изпълнение на една вертикална шахта (а шахтите трябва да са няколко) и на нашите тогава плановици им се видя много... и си беше много..... сегашните не са чували вероятно, но като си ударят челото в горният праг ще видят и долният.. и ще преосмислят офертата макар и след 35 години....
До коментар [#3] от "boby1945":
Боби, парите са толкоз, годината е грешна. През 1975г за спиране и заглеждане пред картинките на хамериканската амбасада ти като минимум ти идваше на гости да си поговорите за нещата от живота.
По-късно, след Горбачов дойде офертата.
Тогава вече Тато бе заборчлял до гуша и бе усетил жегата, та се мяташ е като риба на сухо и, та Чудомир Александров успя да издейства карт бланш, да пусне едни юнаци да видят за кво става въпрос.
И добре, че не я приеха, щото ставаше за скъп и опасен подземен добив и поне 100 души да са дали фира.
И така - става въпрос точно за гигантското находище от висококачествени каменни въглища в сложна геоложка обстановка
в Добруджанския басейн. Да, там има много извлекаема енергия и тя може да се оползвотори ефективно и този който го направи ще спечели добре.
Тва за шистите е тинтири-минтири и обходни маневри.
Шистите в Добруджа са толкоз дълбоко, че ако си тръгнал да добиваш газ от тях, е по-добре да се напъниш още малко и стигнеш до мантията и директно да черпиш енергия под земната кора.
Обаче, покрая сделките с минералните ресурси за няколко медно-златни мини по времето на Костов и покойния Божков българите се прочухме, като най-голямите балъци по света и затова сега ни излизат с тоя номер за "шистите".
Факт, е обаче че почти същите полуграмотни главочи, до един московски възпитаници, в бившия Комитет по Геология, после Агенция и после Дирекция ли не знам кво си към Екологията продължават да се разпореждат с българските минерални ресурси все едно им е бащиния.
До коментар [#4] от "k_":ще ме извиняваш драги точно 1975 година беше!Проучването беше вълзожено от енергетиката, тогава в състава на химията и не знам какво си...
само че тока с нашите лигнити излизаше десет пъти по евтин....
кокса го взимахме евтинко, така че тогава залежите не "събудиха" интерес......
после Чудомир и Горби какво били правили е отделна опера....
-------------------------
И нямаше никакъв проблем да се спреш пред американското посолство, ама никакъв......
Даже на нашите симпозиуми по енергетика във Варна 1973-75 редовно имаше американци посетители барабар с булките си.....
Нещо си се объркал.......
До коментар [#5] от "boby1945":
Може да е имало американци на симпозиумите ви във Варна пез 73-72ра, ама те със сигурност са биле от паритята на Гъз Хол
Не е лошо автора на статията да гледа документалния филм GasLand. Техниката за изваждане на газ от шисти включва над 500 ужасяващи химикала и огромни количества вода, която веднъж използвана няма какво да я правиш. В Щатите проблема вече е факт ако го допуснем и тук такъв ще си го вкараме, че Добруджа ще заприлича на някоя пустиня вместо на житница. Няма да е лошо да има продължение на статията и да видим какъв процес ще се използва за добиване на този газ и как точно ще мине ОВОС.
До коментар [#6] от "k_": не младши, бяха от Северна Дакота, Бюла където почваха да правят централи на лигнити, каквито ние вече имахме в Марица Изток....
Светът не почва от сополивите демосратчета, нали....
До коментар [#7] от "Sotirov": не се вживявай толкова много, докато нещата "станат" и у нас ще минат столетия....
До коментар [#8] от "boby1945":
Бобчо, тез милиционерски лакърдии ги разправяй на унуките. След разпердушинването на опита за не руска индустрия с Булгарреното през 1970, никой в България не смееше да припари дори и до парче несоциалистическо джелезо, освен един лимонададжия (той някъде през средата на 70-те взе да прави и швепс) и тогава и на него му вдигнаха мерника и разкатаха фамилията, щото откъде накъде ще прави швепс, а не квас например.
За кви лигнити, кви американски шахти бълнуваш през 1975-та?
Минаха десетина години и чак тогава наште взеха да пращат разузнавачи да краднат технологии, основно компове и тръби за газа, за русняците ама ония се усетиха и наложиха КОКОМ ембаргото та от време на време ставаха засечки или ги пущаха по пързалката със стари неща, дето пък наште ги шъткаха на братушките за нафта. Ама и те накрая се усетиха и ни изрязоха спатитиите и тогаз хептен цъфнахме.
Ако човек познава малко по-детайлно технологията на добив на шистов газ, ще си зададе поне 10-ина важни технически въпроса. А отговорите на тези въпроси, могат да отрекат или потвърдят ефективността на подобен добив у нас.
Но какво да очакваме, когато по енергийните теми се изказват историци, политици, социолози, политолози и кой ли не, само не и енергетици. Огнян Минчев, Гоце, Иво Инджев, Петър Димитров – тъпото, Евгени Дайнов – кой ли не се изказа за АЕЦ, „Южен поток”, петролопровода…….
Е, къде са тия юнаци да ни светнат за шистовия газ и по-конкретно:
1. По-безопасно ли е например от петролопровода през Бургас?
2. Какъв е предполагаемия състав на газа и колко допълнителни обработки ще има, преди да се влее в мрежата(включително одориране, сушене, компресия….)?
3. Колко ще струва и кой ще плаща?
4. Крайните потребители, които в края на краищата ще ползват газ могат ли да финансират проучванията?
5. Ще има ли предварителен договор между държавата и фирмата за проучване за основните клаузи – гаранция и финансиране?
Никой журналист не ходи при енергетик, за да му прави операция на апендикса, но всички се прескачат да питат Огнян Минчев?!?! за енергийната стратегия на България да речем.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.