Очакваме пазарът за фирмена информация да се удвои до три години

Проблемите са свързани основно с разминаванията на вписванията и развитието на дейността на самото дружество. Причината за това е, че Търговският регистър позволява да се впишат фирми с доста общо описание на дейността. За да се формира точна представа с какво се занимава компанията, трябва да минат една-две години и това да се разбере през одиторския доклад или финансовия й отчет. Практиката показва, че компанията така публикува две различни дейности. Освен заради разминаването в описанието донякъде това се дължи и на изменение на основния й бизнес с времето. Това кара компаниите, които развиват платформи за фирмена информация, да проследяват всяка година освен финансовите показатели и промяна в собствеността дали дружествата не изменят и фокуса си на действие. Друг важен критерий е промяната на персонала, което ни дава по-актуална и честа представа за състоянието на дадена фирма. Защото финансовите резултати се публикуват веднъж годишно или на тримесечие, ако дружеството е листнато на борсата. Докато при увеличение или намаляване на персонала може да определите дали компанията расте, изпитва проблеми и съкращава служители или се преструктурира. Обработват се доста рискови фактори – дали фирмата има задължения към НАП, искове по несъстоятелност, навлизане в ликвидация и пр.

Идеята на фирменото разузнаване не е ли по-скоро превантивна – тоест да не се чака дадена компания, която е клиент или доставчик, да влезе в процедура по несъстоятелност или ликвидация?

- Следят се основно финансовите показатели – активите и печалбата най-вече. Ако гледате конкретна фирма, сте прав, но тази информация за несъстоятелност или ликвидация е много полезна, когато се изследват собственици и свързани дружества, защото подобно икономическо поведение може да се възпроизведе по веригата. Има и друга гледна точка. Ако сте в даден сектор и проследите причините, поради които доста компании изпитват затруднения или не могат да се справят, това може да ви покаже тенденциите в дадена индустрия. Така например след строителния бум и настъпилата криза в момента близо две трети от дружествата в сектора са неактивни или в икономическа смърт.

Кои са другите предимства при ползването на подобни платформи?

- Чрез направата на обстойно проучване можете да намерите търговски партньори на базата на всички тези показатели. Така можете да оцените техните възможности – дали имат финансов и производствен ресурс, капацитет, достатъчно персонал и др. Освен това се преценява не само на база моментното състояние на дадена фирма, но и как тя се е развивала през годините. Това е много важно, защото моментното състояние може да е създадено изкуствено, особено ако предхожда продажбата на компанията. Затова е хубаво да се погледнат последните три, четири или пет години, а ние разполагаме с история 10 години и повече назад.

Също така при работа на търговци с партньори в България е много популярно т.нар. отложено плащане, което се извършва не при доставката, а след определен брой дни. Когато разполагате с информация, може по-добре да планирате бизнеса си. Например, ако трябва да пусна голяма доставка на една фирма, която трябва да плати, след като получа стоката, мога да разбера какъв е рискът за събиране на парите в зависимост от моментното състояние на партньора. Може да се проследи какво е състоянието на свързаните фирми на собствениците, за да се прецени дали от някоя здрава компания не се прави заявка за такава в лошо състояние, която да не може да си плати. Подобна информация може да е полезна и за банки, телекоми и други търговци, които предоставят кредити или стоки на изплащане, за да оценят риска на своите клиенти.

Важен е факторът как се свързват различните данни, защото в България има хиляди с име Иван Иванов, но можете да намерите конкретно лице, като обвържете имената му с ЕГН, адресна регистрация, фирми и пр.

Какви са клиентите на такива решения за фирмена информация?

- Всякакви. Клиентите, които правят най-много заявки, и тези, които ползват най-голям обем данни, не съвпадат. Мобилните оператори например проверяват не само фирми, но и физически лица.

Те нямат ли собствени бази данни?

- Ползват и нашите масиви. Техните отразяват вече сключените договори. Преди да сключат по-голям контракт, те проверяват клиентите си, особено ако са фирми, и търсят за други свързани такива в тежко състояние.

Много големи търговски вериги използват дистанционно нашите бази данни, като проучват риска за своите подизпълнители. Банките вече не проучват директно своите клиенти, а прехвърлиха тази дейност на специализирани фирми, които също търсят подобна информация, за да направят оценка на състоянието на компаниите и на свързаните лица. Времето за безогледно даване на кредити отдавна мина.

Друго приложение е при маркетингови проучвания. Например, ако планирате да откриете магазин или офис в някой регион, ще искате да видите какви други фирми оперират там, с които можете да работите или които да са ви клиент. Този подсегмент започва да се развива, след като през последните години се подобри бизнесът в България като цяло и има възстановяване на икономическата активност.

При положение че голяма част от информацията е публична, защо се налага да се опре до такива решения?

- Пазарът за подобни услуги се развива силно, като не само ние, но и конкурентите ни растат и генерират печалба. Причината е в индивидуалните справки – събиране и подреждане на информацията по желание, подреждане в исторически план, структуриране и др. Клиентите не получават просто екселска таблица, а форматни данни, които да интегрират в своите системи. Предпочитат ги само в обработен вид, при това според техни изисквания. В много случаи те не очакват, че ние можем да им предоставим толкова много информация, затова при индивидуалните справки се работи с различни звена на дадена компания. Понякога те отварят техните си бази данни за нас, като целта е да видим дали информацията им е актуална и коректна. Много често разбираме, че съдържанието, с което разполагат, не е тяхно, тоест те работят за други, в повечето случаи големи компании, които аутсорсват тази дейност.

Не е ли рисково за големите компании предоставянето така на тези данни?

- За тях е риск, но това, което правим, е от косвена ползва, защото те могат да изолират тези данни, които не са им полезни.

Коя е най-купуваната информация?

- Масово в момента е продажбата на контактни данни. При това най-баналните – имейли, за да се спамят с различни съобщения. Платформи като нашата предоставят и корективи, които отсяват дали срещу даден имейл седи правилният човек и дали има смисъл да се праща е-писмо. Изтичането на такава контактна информация от мобилните оператори е основният източник на подобни бази данни. Хакерските атаки имат конкретна цел, те се ползват, когато трябва да се намери определена информация от конкретно място. Лошата организация много често е най-добрата защита срещу такива атаки. От друга страна, тези клиенти купуват нашите данни именно защото са по-добре подредени.