Най-големите софтуерни компании: Островът на оптимизма

Технологичният сектор в България продължава да расте, като огромната част от дружествата имат двуцифрен скок в приходите

Ключов за сектора остава проблемът с недостига на специалисти и остарялото образование
Ключов за сектора остава проблемът с недостига на специалисти и остарялото образование
Ключов за сектора остава проблемът с недостига на специалисти и остарялото образование    ©  Shutterstock
Ключов за сектора остава проблемът с недостига на специалисти и остарялото образование    ©  Shutterstock
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от класацията "Капитал 100". Поръчайте списанието на хартия или в pdf формат на www.capital.bg/k100/buy/.
Подредбата в топ 5 за първа година се запазва непроменена. Начело са български поделения на мултинационални компании.
900 млн. лв. приходи имат 25-те най-големи софтуерни компании в страната. Преди година същата група дружества е отчела оборот от 760 млн. лв., или почти 19% годишен ръст.

Технологичната индустрия в България отдавна е известна като постоянен светъл лъч в българската икономика. Изминалата 2017 г. не дава поводи за притеснение. Средният ръст в оборота е 19%, от 25-те най-големи компании в сектора (вижте таблицата тук) 20 имат двуцифрен ръст на приходите, едва четири са със спаднали продажби, 20 са увеличили броя на служителите си, а само две от фирмите са завършили годината на загуба. Освен в числа оптимизмът ясно личи и сред мениджърите на водещите компании, които очакват, че този темп на растеж няма да види края си най-малкото до края на това десетилетие, дори въпреки факта, че секторът продължава да се бори със стари проблеми – недостиг на работна ръка и остаряла образователна система, която не произвежда кадри. Както обаче посочва изпълнителният директор на "Булпрос" Ивайло Славов, глад ще продължава да има дотогава, докато компаниите растат.

За разлика от миналата година, когато всички фирми от топ 4 промениха местата си, тази година сред първата петица е спокойно и размествания няма. Промяна сред лидерските места идва на шестата позиция, където именно "Булпрос" изпреварва "Сирма груп холдинг" и така се превръща в най-голямата технологична компания, основана в България.

"Основна цел на компанията ни през 2018 г. е изграждането на допълнителни функционалности към нашите продукти за онлайн разплащания и парични трансфери."

Мирослав Божилов, генерален директор на "Пейсейф България"

Спокойствие на върха

Лидер сред технологичните компании и тази година остава дружеството за IT финансови решения "Пейсейф България", което за първи път преминава границата от 100 млн. лв. приходи (постижение за целия сектор). "Изминалата година беше още една година на растеж за Paysafe. Броят на нашите служители скочи от малко над 800 в началото на годината до над 900 в нейния край", казва Мирослав Божилов, генерален директор на "Пейсейф България". Фирмата увеличи площите, които заема в сградата Capital Fort, и разшири обхвата на услугите, които предоставя за дигитален портфейл на глобалната Paysafe Group. "Тези тенденции на растеж продължават и през 2018 г., най-вече по отношение на софтуерното развитие на продукта", добавя Божилов. Той очаква фирмата да достигне 1000 служители по-късно през тази година.

На второ място е българското звено на американската Progress, която през 2014 г. купи "Телерик" и в момента все още оперира под това име. Приходите на дружеството продължават да растат, като то вече е на печалба - при това номинално най-високата в сектора. Йогеш Гупта, изпълнителен директор на Progress, каза пред "Капитал" че, 2017 г. е била особено значима за компанията, защото е успяла да въведе две важни технологии – когнитивно решение за машинно обучение и технология в помощ на разработчиците, които създават мобилни приложения. "Ние оставаме верни на мисията си да осигуряваме на разработчиците и компаниите това, от което се нуждаят, за да създават лесно успешни бизнес приложения", казва още Гупта.

На трето място в класацията е "Виемуеър България", която отбелязва завиден растеж на приходите през 2017 г., но е една от едва двете фирми сред топ 25, които работят на загуба, макар тя да се свива спрямо 2016 г. "Виемуеър" може да се похвали и с голям скок в наетите хора от компанията, като за 2017 спрямо 2016 г. броя на служителите на фирмата е нараснал с почти 130 души.

На четвърто и пето място, също като през миналата година, остават "САП Лабс България" и "Вистеон електроникс България", като и двете поделения на международни компании отбелязват ръст на приходите си, както и увеличение на наетите от тях хора. "През 2017 г. разширихме съществуващите екипи в развойния ни център и отворихме няколко нови подразделения", казва Радослав Николов, изпълнителен директор на "САП Лабс България". "През последните години компанията ни расте с 6-8% на година, тази година очакваме ръстът да е над 10%."

Българското трио в десетката

Първите пет места в класацията на технологичните компании са окупирани от български дружества на чуждестранни компании, но в десетката попадат три български фирми. На шесто и седмо място с консолидираните си резултати се нареждат "Булпрос" и "Сирма груп холдинг", като е възможно догодина една от двете или дори и двете фирми да влязат в челната петица заради високите си темпове на растеж. Основаната през 2010 г. "Булпрос" продължава бурния си растеж на приходи, купувайки и германски дружества, и още по-силния ръст на служители.

"В сектора има проблем, за който малко се говори: прекаленото изместване към бизнеса с услуги и малкия процент продуктови компании."

Цветан Алексиев, изпълнителен директор на "Сирма груп холдинг"

Изпълнителният директор на "Сирма груп холдинг" Цветан Алексиев коментира, че 2017 г. е била много успешна за компанията. "Постигнахме много добри финансови резултати, растем с 25% спрямо 2016 г. Зад числата се крият много бизнес успехи и много упорита работа. Успяваме да реализираме ръст на приходите от над 20% за шеста поредна година", казва той и добавя, че инвестициите, които фирмата е направила за развитие на стратегическите пазари, са се отплатили с нови спечелени проекти и клиенти. От началото на 2018 г. компанията работи по нова петгодишна стратегия, според която "Сирма" трябва да достигне приходи от 100 млн. евро през 2022 г. Фирмата също така обмисля публично предлагане на международна борса. "За момента целта ни е NASDAQ. Вярваме, че ще можем да получим оценка на компанията от поне 200 - 300 млн. евро", казва Алексиев.

След "Сирма" в класацията се нарежда "Си Ес Си България", която е една от малкото фирми в класацията, която има спад в приходите и броя на служителите си. Обяснението вероятно е в сделка от февруари 2017 г. Тогава собственикът на българското дружество - американската Computer Sciences Corp, се сля с поделението на НР HPE Enterprise Services и така се роди DXC Technology. Сделката имаше голям ефект и в България - в ново дружество се отдели част от "Хюлет-Пакард ГДБЦ" и се формира сегашният лидер за изнесени услуги "Ентърпрайз сървисиз" (виж карето). А "Си Ес Си България" стана "Ди Екс Си технолоджи".

На девето място се нарежда производителят на софтуер за компютърни графики "Хаос софтуер", за който 2017 е силна година - и то не само заради факта, че в началото на годината се поздрави с награда "Оскар" за технологични постижения в киното с продукта си V-Ray. "Имаме пуснати нови версии на много от ключовите ни продукти, което спомогна за ръст на приходите от около 20%. В този период също така наехме над 70 служители", казва Петър Митев, изпълнителен директор на "Хаос груп". Той добавя, че 2018 г. също е интересна за компанията, тъй като тя пуска на пазара нови облачни услуги и нови версии на свои продукти. Именно на тях се дължи големият ръст на служителите през миналата година. "Убедени сме, че това ще повлияе положително на пазара и на нас като екип." През 2017 г. "Хаос софтуер" придоби и базираната в Прага конкурентна фирма Render Legion срещу необявена сума.

Челната десетка се завършва от "Атос България", българския клон на световната софтуерна група Atos. Фирмата отбелязва ръст на приходите и вече работи на солидна печалба. През 2016 г. фирмата беше на загуба от 184 хил. лв., докато през 2017 г. "Атос" отбелязва печалба от над 2.8 млн. лв. Това е първата финансова година, след като френската Atos придоби българската "Инфопартнерс".

Познати проблеми

"Става все по-трудно да се намерят в бързи срокове софтуерни инженери с нужните ни умения и в нужното количество", казва Мирослав Божилов от "Пейсейф България". Неговата фирма не е единствената с подобни проблеми – недостигът на квалифицирани кадри продължава да бъде основен проблем на индустрията и през тази година. "Би било полезно да видим един по-улеснен и либерализиран процес за издаване на временни работни визи за софтуерни инженери от съседни страни в случаите, когато не можем да намерим достатъчно квалифицирани кадри на местно ниво", добавя Божилов.

"Пазарът все още е разпокъсан. Вярвам, че обединен, браншът може да постигне много повече, особено в области като позициониране на България сред потенциалните служители от други държави."

Делян Лилов, изпълнителен директор на "Мусала софт"

"Липсата на квалифицирани служители с опит в бранша е нещо, което е добре известно и коментирано. При нас това също дава отражение и ние трябва да се съобразяваме със състоянието на пазара, да се адаптираме към тази реалност", казва от своя страна Делян Лилов, изпълнителен директор на "Мусала софт", която е една от компаниите с най-активна политика по отношение на обучение на нови кадри. "От години прилагаме балансиран подход между изграждането на собствени кадри, в което ние дълбоко вярваме, и привличането на опитни хора от пазара на труда, включително и от други държави", добавя Лилов.

Възможността за привличане на повече кадри от чужди страни се разглежда и от Радослав Николов от "САП Лабс България". "Страната ни е интересна дестинация за растеж на IT индустрията, но на този етап липсват кадрите, за да можем да се възползваме максимално от тази възможност", казва той. Според него проблемът не може да се реши на момента и трябва да се мисли дългосрочно. "В краткосрочен план бихме могли да използваме повече опцията за привличане на кадри от други държави и синята карта като възможност. В дългосрочен план мисля, че трябва да инвестираме повече в това да популяризираме още в училище информационните технологии и професиите, свързани с тях", добавя Николов.

Според Боряна Пейчева, маркетингов директор в дебютиращата в класацията "Интелиджънт системс", много от проблемите на сектора биха могли да бъдат решени, ако има национална стратегия за технологичната индустрия. "За нас би било изключително събитие, ако държавата започне да взима каквото и да е отношение за подпомагане на IT сектора. Има изключително много примери как с целенасочена политика се съживяват сектори или дори цели икономики – например съседна Румъния, където правителството помага на автомобилния сектор и има различни облекчения не само за автомобилите, но и за бизнеса като цяло", казва Пейчева. "С колеги от сектора често се шегуваме, че тази индустрия в България се развива добре, защото държавата не се меси, но аз вярвам, че държавата има много какво да свърши за IT бизнеса у нас."

Подобно мнение изразява и Петър Митев от "Хаос груп". Според него липсата на каквато и да било стратегия води до объркване сред младите хора и отнема от мотивацията им да учат, защото не виждат приложимост на наученото. "Това, което трябва да се направи, е да се започнат да се изграждат дългогодишни стратегии за подобрения – конкретни и измерими в дългосрочен план", казва Митев. "Образованието отнема много години, за да се видят истинските резултати от него. За целта тези, които работят по тези въпроси, трябва да започнат да мислят за държавата като цяло и да излязат от цикъла на избраното управление."

Проблемът с кадрите обаче не е български – той е глобален. Изпълнителният директор на Progress Йогеш Гупта посочва, че всяка година по света остават милиони незапълнени технологични позиции и е нужно проблемът да бъде погледнат от по-високо, за да бъде решен. "Необходимо е още в ранния етап на образование да се развива интересът на хората към информационните технологии. Виждаме все повече STEM (наука, технологии, инженерство и математика) програми, а освен тях всяка компания полага допълнително усилия, за да задържи служителите, от които се нуждае", казва Гупта. Софийският офис на Progress е най-големия за компанията по брой служители в света. "Постоянно инвестираме в софийския си офис чрез предоставяне на повече възможности за професионално развитие и осигуряване на среда, където идеите лесно се раждат и развиват", добавя той.

Оптимизмът остава

Проблемите на компаниите от IT сектора няма да бъдат решени скоро, защото те не са краткосрочни. Въпреки това България може да се похвали с много частни инициативи, които са насочени към решаването на най-големия проблем с кадрите. Извън него не би било преувеличено да се каже, че 2017 г. бе силна година за повечето от най-големите фирми в индустрията. Много от компаниите имат поставени дългосрочни цели за растеж. И след години на двуцифрен ръст оптимизмът за още преобладава, и вероятно основателно.



К100 - класация на най-големите компании в България


- Класацията топ 300 компании по приходи
- Класация по сектори
- Най-рентабилните компании
- Анализ на данни
- Интервютa


Изданието е подарък за всички абонати Капитал PRO.
Всички останали читатели могат да го намерят от 6 юли онлайн или в търговската мрежа - централните търговски обекти за вестници, магазините Inmedio, Relay, One Minute, както и във веригите OMV, Фантастико, Кауфланд.

Вижте още »Поръчайте изданието »

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    1i avatar :-|
    Баличея
    • + 7

    В топ 25 работят едва шест хиляди човека, като потенциалът е много по голям. Всички се оплакват от недостиг на специалисти. Заплатите в секторът са най високи. Въпреки всичко образователната система е неспособна да подготвя децата за тази най перспективна индустрия. Никой не си и помисля за преквалификация на безработни итн

    Нередност?
  • 2
    uap40575557 avatar :-|
    uap40575557
    • - 5
    • + 5

    Направете математиките свободно избираем предмет в университетите и пак ще си говорим. В момента се утепало от професори по математика, дето са двърдо убедени че няма как да си програмист ако не можеш да изредиш всички формули от висшата математика на глас.

    Тези хора карат сума бъдещи служители да зубрят ежедневно по математика, вместо да пишат код. Направо могат да ги осъдят за саботаж на индустрията.

    Нередност?
  • 3
    uap40575557 avatar :-|
    uap40575557
    • + 3

    До коментар [#1] от "Густав":

    То необразовани хора няма да се преквалифицират. Но е пълно с млади и стари от всякакви браншове, които го правят. И това не става през университет, а през частни школи. Ако не бяха частните школи да обучават програмисти, а малките фирми да им дават опит, сега тези растежи щяхме да си ги мечтаем само.

    Нередност?
  • 4
    sterlingarcher avatar :-|
    Archer
    • + 3

    До коментар [#2] от "uap40575557":

    Проблемът е, че образованието не поставя нещата в контекст. Пример: в училище ( преди 15+ години ) математиката ми беше много неприятен предмет и не разбирах аджеба за какъв чеп ги учим по-сложните неща. По-късно, когато почнах да се занимавам с програмиране ( тогава беше ActionScript ) и някакви малко по-сложни 3D-та и нещата ми се поставиха в контекст, за около месец успях да разбера материал дето се преподава година.
    Непременно математиката е много важна, не е само кодене, но ако не се преподава в контекст няма смисъл от нея. Виж примерно видеата на 3blue1brown и ги сравни с даскалите си по математика...
    Хубавото е, че сега всичко го има обяснено в youtube. Дори не трябва да плащаш за курсове и книги, само желание да има.

    Нередност?
  • 5
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov
    • + 1

    е, то си личи веднага, кои са били слаби по математика.
    Който иска да е обущар, и само да си "коди" няма нужда от нищо, това е ясно. Който иска да е дизайнер на обувките, трябва да учи и математика, че и други неща.

    Та така, за всеки влак си има пътници.

    Нередност?
Нов коментар