"Фесто производство": Със сензори за бъдещето

Щастието на това предприятие е, че е в сектор електроника. А роботизиращият се свят търси все повече продуктите на софийското дружество.

В света на дигиталния бум

Управителят на компанията инж. Георги Атанасов обяснява, че "Фесто производство" продава единствено на компанията майка. "Цените са обект на контрол от централата, затова ръстът в продажби не е критерий, по който се сравняваме с другите дъщерни дружества в групата. През 2017 сме произвели количества продукция за 61 млн. евро по вътрешна себестойност, което е ръст от 44.4% спрямо предходната година. През 2016 растежът беше над 10%, а за 2018 очакваме да произведем изделия за над 75 млн. евро и да отбележим до 25% ръст по този показател", коментира Георги Атанасов.

Обяснението за високия скок във финансовите показатели на българското дружество е в глобалната тенденция за автоматизация, дигитализиране, електроника и роботика, характерна за целия свят и особено за Азия, казва Георги Атанасов. И уточнява: "Festo е основен доставчик на компоненти за автоматизация, обслужва над 300 хил. клиента и като концерн печели от този бум. А ние като водещ завод за сензори и електроника в групата печелим буквално двойно и тройно от този ръст, тъй като продуктите, които произвеждаме, достигат до всичките тези 300 хиляди клиента."

В основата на възходящите резултати тук са серийните изделия, на които се дължи над 50% от ръста. "Самите ние инвестираме в напълно автоматизирани линии, които ще бъдат налични през 2019 г. и в които управляващите компоненти са произведени от нас, в нашата компания", уточнява инж. Атанасов.

Останалите 50% почти поравно са резултат от предлагането на нови изделия (които са разработени от българския екип) и от прехвърлени за производство в София съществуващи продукти от други заводи на концерна или от външни партньори, обясни още Георги Атанасов. Той прогнозира, че постепенното увеличаване на дела на собствено производство в номенклатурата на концерна ще продължи. За засилването на тази тенденция спомага и българският екип.

Изобрети си сам

Вече повече от 10 години във "Фесто производство" има специално звено за развойна дейност. 28-те инженери в него са ангажирани с разработване на изделия, които стават част от продуктите на българския завод. "Годишно приключваме около 10-15 от над 25 активни нови проекта, свързани с едно до няколко десетки нови изделия, които влизат в производство. Почти една четвърт от миналогодишния ни ръст е свързан с иновативните продукти", уточнява Георги Атанасов.

За нововъведения, научноизследователска и развойна дейност в концерна Festo годишно се отделят над 7% от приходите, които за 2017 надхвърлят 3 млрд. евро. "В нашата фирма процентът е подобен, като в бъдеще ще бъде увеличен, защото българското звено ще поеме функции за създаване, изследване и изпитване на продукти, които ще се произвеждат и в други заводи на групата, както и от външни партньори", обясни Георги Атанасов. А това означава увеличение и на заетите, и на ресурсите.

30 години в София

Началото на Festo в България е през 1987 г. - тогава е основана "Фесто машинекс", смесено дружество на германския концерн с български държавни предприятия. През 1990 г. към смесеното дружество се присъединява държавната "Пневмоавтоматика", с което започва производствената дейност на Festo в България. Три години по-късно германският концерн става едноличен собственик на "Фесто България", а през 1997 г. в София започва производството на сензори. Днес "Фесто производство" е водещият завод за сензори в групата.

През 2000 г. българското дружество се разделя на две – за производство и за търговска дейност. А след две години компанията се мести в нова сграда с обща площ 9400 кв.м. През 2006 създава отдел за инструментално производство в Смолян. Заетите в него са 65, които работят в помещение под наем от над 2000 кв. метра.

В периода 2014-2015 компанията добавя нови 8700 кв.м производствени и логистични площи. Инвестицията в новата сграда надхвърля 16 млн. лева. Сега "Фесто производство" разполага с приблизително 20 хил. кв. метра разгъната застроена площ, като три четвърти от нея е за производствени мощности, а останалото - за логистика и административни функции. Това обаче няма да е последното разрастване на завода.

"През 2015 приключихме разширението с идеята, че ще имаме площи за поне 10 години напред. Но за три години ние постигнахме удвояване на производството и вече изчерпваме наличните площи. Още тази година ще се наложи да търсим офиси под наем за инженерните и развойни дейности. Затова идеята е по-нататъшното разширение на завода да бъде значително по-голямо, за да осигури достатъчно възможности за работа за по-дълъг период от време", обясни инж. Атанасов.

Следващото удвояване

За последните седем години във "Фесто производство" са направени инвестиции за 70 млн. лева. "Всяка година инвестираме над 10 млн. лв. в модернизация, в нови продукти, в сгради. Целта е да си осигурим необходимия капацитет на работа. Смея да си призная, че голяма част от невероятния ръст от миналата година не беше предвиден. Той беше следствие на добрия шанс за концерна и голямото търсене, което трябваше да догонваме като капацитет. Трябваше спешно да инвестираме, за да произведем количества, които не бяха планирани дългосрочно, а се появиха в последния момент като потребности", коментира Георги Атанасов. За да успее да отговори на търсенето, българската компания преминала на трисменен режим на работа пет дни в седмицата, които в отделни звена по-късно станали седем.

"Инвестициите за 2018-2019 г., които можем да направим на съществуващата територия в съществуващите ни площи, са около 30 млн. лева. След това трябва да строим нова производствена сграда", обяви инж. Атанасов.

Бъдещото разширение на завода ще започне през 2020-2021 г. Крайната цел е поредно удвояване на количествата произведена продукция.

Инж. Георги Атанасов, управител на "Фесто производство":

София вече привлича на работа и западноевропейски инженери

Какви са проблемите на индустриално предприятие като "Фесто производство"?

- Основната трудност идва от неразбирането, че индустрията е водеща за една държава. В България всички говорят за ниски доходи, ниски заплати, проблеми с достигане на средното ниво на възнагражденията в Европа. Рядко обаче се прави сравнение какво е индустриалното развитие на тези европейски страни. Колкото и грубо да звучи, чрез туризъм, хотели и молове не можем да настигнем Европа. Догонването може да стане чрез високи технологии и фирми, които създават добавена стойност и верига от доставки, които развиват умения и компетентности и задържат хората в България. Всяка производствена фирма носи със себе си ноу-хау и за своите локални партньори и доставчици. Един инвеститор, който иска да построи хотел, заради тази недвижима собственост от 20 млн. лв. бива третиран по-добре от един производител, който иска да инвестира 10 млн. лв., които обаче ще създадат технологии и ще доведат български партньори и доставчици, а не персонал от Украйна, който да работи в хотела.

Следващото предизвикателство е голямата концентрация, която се създава като индустриални центрове. В много държави от ЦИЕ няма значение в колко голям град или село развиваш бизнес, средният бизнес е позициониран навсякъде. В България, донякъде стимулирано от индустриалните зони, концентрирането на бизнес е пречка, тъй като води до излишна конкуренция и до излишни транспортни разходи за превозване на персонал. Трябва да се стимулира развитието във всякакви региони и населени места. Това трябва да бъде държавна политика, а не инициатива на кметства и общини, които трудно могат да влязат в контакт с големи инвеститори и невинаги имат компетенциите да предложат подходящ тип обслужване.

Как решавате проблема с кадрите?

- В бъдеще няма да имаме такова интензивно увеличаване на наетите. Все повече търсим хора с по-висока квалификация, които не просто да монтират изделия, а да обслужват машини, да зареждат автоматизирани линии.

Заедно с ЧЕЗ и "Нестле" създадохме първата техническа специалност за дуално обучение в София за електротехник. Освен това по създадена от нас програма учители от професионална гимназия обучават млади хора, които вече работят при нас, и те придобиват квалификация "монтажник електронно производство". Не задължаваме никого да се включи в тези курсове, обявяваме свободни места на всеки три месеца и имаме чакащи поне за един курс напред. Създали сме и вътрешна система на обучение, базирано на методите на американски и японски фирми. Имаме двама вътрешни обучители, които детайлно, конкретно и систематично обучават новопостъпилите за определени монтажни операции. Всеки новоназначен си има наставник за период от 4 до 12 седмици, който го обучава и следи за качеството и ефективността на работата му.

Вие сте ръководили завода на Festo в Чехия, какви са разликите с България?

- Бях в малко градче с около 30 000 жители, в което имаше поне три световноизвестни фирми с по 1000 заети, както и няколко други фирми, произвеждащи електроника, с по няколкостотин души персонал. В този град, ако търсим човек за работа в производството, той още в началото си знае, че работата е на три смени. Знае, че градският транспорт не пътува след 22 часа, и има своята готовност за транспорт и извозване. Знае какво означава производство 12 месеца в годината, а не както в някои региони на България, когато дойде сезонът за определени селскостопански дейности, да взема отпуска или да ходи да бере ягоди, маслини, портокали зад граница. Това липсва в Чехия, там хората имат индустриално мислене.

Бруто доходът може да е по-висок в Чехия, но данъчната тежест е различна. В България е най-ниското данъчно облагане в ЕС, освен това тук разходите за издръжка са по-ниски. Затова нето доходите на един инженер в София са съизмерими с тези на инженер в провинцията в Чехия или Унгария и дори на съответен колега в по-далечните територии на Португалия, Гърция, Южна Италия.

Има фирми в София, в които персоналът е от чужденци, които са харесали да дойдат да работят в столица близко до планина и море с невероятен живот и със съизмерими нето доходи, които биха имали в своите региони в своите държави. При нас предстои да бъде назначен на работа като инженер първият германец. Той е завършил образованието си в Германия и иска да дойде да работи в България.

Търсят ли ви за съвети потенциални чуждестранни инвеститори?

- Почти всички бъдещи инвеститори, които се интересуват от възможности за бизнес в България, търсят контакти със свои партньори или доставчици, които вече имат опит в страната. При нас всеки месец или поне на всеки два месеца идва чуждестранна фирма на среща. Направихме равносметка, че пет или шест от най-известните инвеститори, които са в България и вече растат, са минали поне един или два пъти през "Фесто", преди да направят първа копка. За съжаление над половината от фирмите, които са идвали на среща при нас, после не са направили инвестиция в страната. Трябва да се дава гласност на добрите практики, които привличат други инвеститори и вдигат икономическия и промишления имидж на България.

К100 - класация на най-големите компании в България - Класацията топ 300 компании по приходи - Класация по сектори - Най-рентабилните компании - Анализ на данни - Интервютa Изданието е подарък за всички абонати Капитал PRO. Всички останали читатели могат да го намерят от 6 юли онлайн или в търговската мрежа - централните търговски обекти за вестници, магазините Inmedio, Relay, One Minute, както и във веригите OMV, Фантастико, Кауфланд.

Вижте още »

Поръчайте изданието »

Обяснението за високия скок на българското дружество е в глобалната тенденция за автоматизация, дигитализиране, електроника и роботика, характерна за целия свят и особено за Азия, казва мениджърът на компанията Георги Атанасов Фотограф : Велко Ангелов