FinTech Summit 2020: България привлича много малко от глобалните инвестиции във финтех
Димитър Цвятков, партньор в CMS, за правната среда в България и трендовете във финтех сектора
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Как оценявате икономическата и правната среда за развитие на финансовите технологии в България? Къде и какво може да се направи, за да бъдат стимулирани още те?
Когато говорим за развитие на финтех, трябва приоритетно да следим следните фактори - стартъп среда и инвестиции. Това са две основни предпоставки за подхранване на технологиите, независимо дали става въпрос за финансовия или за друг сектор. Стартъп средата в България е на завидно ниво с оглед икономическото й развитие, това го показват редица проучвания. Но не бива да се заблуждаваме откъде са тръгнали и къде се намират нашите конкуренти. В развитите центрове в Азия например, Хонконг, Сингапур още от 90-те години се работи по развитието на финансови технологии. Ще измине време, докато България се утвърди като стартъп дестинация, която да привлича проекти не само на случаен принцип или по линията на out-sourcing или cost-центрове, а да имаме истински развойни хъбове за нови технологии.
Финтех и иншуртех срещат инвеститорски интерес в България, това не може да се отрече. Наблюдаваме интерес както от фондове, така и от частни инвеститори, повярвали в тази или онази идея. Но вниманието на инвеститорите като че ли не е достатъчно насочено към България. Говорим за обем от над 100 млрд. долара, инвестирани във финтех сектора за периода 2014-2019 в световен мащаб, от които България е получила незначителен дял. За това не е виновна самата IT индустрия, а цялостната инвеститорска среда в България. Не е тайна, че в последните години рискови капитали с чисто инвестиционни цели почти не се насочват към проекти в България. И тук е мястото да спомена българската правна система, в която работи финтех индустрията и която е важна част от инвестиционната среда. По линия на европейското законодателство в България наскоро беше приет Закон за защита на търговската тайна, което е стъпка напред в превантивната защита на идеи, включително в IT сектора, които са още в ранен, развоен етап. Имаме подробно уредено законодателство за защита на патентите, но в прилагането на тези правила виждаме все още неуредени и недоразвити практики, което следва да бъде коригирано в бъдеще, за да се създаде сигурна среда не само за нашите талантливи IT предприемачи, но и за инвеститорите.
А пораснаха ли иосъзнахали българските банки необходимостта отфинансовите технологии?
Почти не останаха големи банки в България, които да не са собственост на международни финансови институции. В този смисъл финтех решенията като че ли не се вземат на местно ниво. Но определено вече виждаме първите сигнали за внедряване на финтех и от традиционните банки. Това трябва да го имат предвид и няколкото банки с български собственици, които трябва да положат усилия, за да не изостанат от общия тренд и за да останат атрактивни на пазара. Забелязвам обаче и един друг потенциал - за установяване на развойни финтек центрове в България от страна на традиционните банки с чуждестранно участие. Ако се случи, това несъмнено ще създаде една нова среда в сектора.
И все пак смятате ли, че България може и има потенциала да се превърне във важен финтех хъб в региона?
За да се случи това, има два основни фактора, на които следва да се заложи - обучение и човешки ресурс, както и привличане на венчър капитали. Наскоро излезе сравнителен анализ за финтех сектора в Хонконг и Сингапур, според който макар Хонконг да е започнал по-рано да развива тази индустрия, финтех компаниите в Сингапур са повече и по-успешни. Основна заслуга за това е, че Сингапур като финансов център е привлякъл много повече рисков капитал. Разбира се, фактори като опростена регулаторна рамка и изгодни цени на недвижимите имоти също са изиграли важна роля. Не случайно след Брекзит Литва със своя т. нар. регулаторен пясъчник (regulatоry sandbox) е притегателен център за онези финтех компании, които искат да преместят дейността си от Великобритания в страна - членка на ЕС (виждаме и последните новини около N26). Т.е. задачата за България би била да промотира наличните вече ресурси и предимства, както и да работи за подобряването на онези фактори, които са все още недоразвити. В тази връзка са похвални инициативите на КФН с публикуване на стратегия за наблюдение на финансовите технологии 2018-2020, създаване на иновационен хъб и публикуване на въпросника през 2019 г.
Узрял ли е и самият пазар и потребителите в България за финансовите иновации?
Това е въпрос за един милион и именно тук са големите опасения на сектора. Ако говорим за балон и за прегряване, причината би била именно тази - готови ли са потребителите да заменят традиционния начин на управление на финансите си с иновативните технологии. Според мен малко хора биха се осмелили да дадат точна прогноза и именно в това се крие големият интерес към тази индустрия, както и неизвестни. Единственото, което мога да кажа, е, че самите финтех компании могат да са активни в процес на включване на потребителите във финтех революцията. Защото в близкото и далечното минало сме били свидетели на провали в IT сектора, нека само си припомним дотком балонa от 2000 г.
Очаквате ли да имаголяма сделказапокупкаилиинвестиция с българска финтек компания?
Един финтех проект обикновено започва като стартъп, предлаган от външен независим разработчик или в рамките на голяма организация, и преминава, общо взето, през две фази, като при достигането на всяка от тях е възможна инвестиция или сделка. Първата фаза започва, когато съответният разработчик е готов с базова демоверсия на съответния продукт и кандидатства за първоначално финансиране. Целта на това финансиране е да се достигне работна фаза на продукта и инвестицията тук не е особено голяма - от няколкостотин хиляди до един-два милиона евро. Следващият етап е доста по-предизвикателен - тестване, маркетинг, проучване, което е свързано обикновено с напускане пределите на България и предлагане на продукта на международните пазари. За тази фаза се изисква доста по-сериозно финансиране и ресурс. За голяма сделка можем да говорим при проекти, които или са завършили втората фаза, или търсят финансиране за нея. Именно такива проекти трябва да търсим, когато говорим за голяма сделка.
Кои са факторите, които ще очертават трендовете въвфинтехиндустрията през следващите години?
Виждаме доста засилен инвеститорски интерес, само през януари например в Сингапур са подадени искания за пет лиценза за онлайн банки. Изкуственият интелект също ще определя бъдещето при развитието и на финансовите технологии. Но може би в по-далечното бъдеще, защото, както споменах по-горе, прибързването с оглед нагласите на потребителите би могло да доведе до прегряване и надуване на инвестиционен балон. Трябва да имаме предвид, че към момента почти нито една финтех компания не е печеливша, за което си има просто обяснение - целта на тези компании е да предлагат премиум услуги, които се заплащат.
Но за това е необходимо време, съответният потребител да бъде привлечен от технологията, да се "влюби" в нея, за да може да ползва и премиум услуги. Забелязваме точно този тренд при компаниите, които предлагат платено съдържание - необходимо е време. Затова според мен към момента следва да се заложи и да се работи за устойчивост във възприятието на новите технологии и развитие на премиум продукти, които в крайна сметка да доведат до изплащане на инвестициите.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.