За няколко 5G честоти повече

Ах, този търг

Конкурсът беше за три 20-годишни национални лиценза в спектъра 3.6 GHz, всеки с първоначална цена 4 млн. лв. - по 100 MHz за лентите 3500 - 3600 MHz, 3600 - 3700 MHz и 3700 - 3800 MHz - всеки телеком може да получи само по един ресурс. На 10 март КРС реши, че няма нужда от търг и всеки от операторите получи по 100 MHz, които и в момента ползват за тестови. Регулаторът обясни решението да няма тръжна процедура с факта, че тя е била обявена за три честотни ленти, и тъй като като са се явили три кандидата, наличният ресурс е достатъчен за тях според предварително заявения им интерес.

Комисията явно се стараеше да удовлетвори желанията и на трите телекома - БТК наддаваше и за трите честоти и получи 3500 - 3600 MHz, тъй като беше единственият кандидат за нея, "А1 България" и "Теленор" се интересуваха от лентите 3600 - 3700 MHz и 3700 - 3800 MHz и съответно А1 получи първата (която е и средната), а "Теленор България" - 3700 - 3800 MHz. Така според решението операторите продължават да ползват честотите, които тестваха и до момента.

Смущението всъщност се случва по време на процедурата, след като на 8 март БТК иска да промени желанието си за предпочитани честоти и да наддава основно за средната лента 3600 - 3700 MHz, която е предоставена на А1. Искането е отхвърлено от КРС с довода, че е подадено след крайния срок.

Причината тази лента да е толкова привлекателна е, че е по средата и дава възможност както за по-лесно споделяне на ресурс с всеки от другите два оператора, така е и средство да се попречи на останалите два да споделят мрежата си и така да намалят разходите за изграждането ѝ. Не е изключено след време подобно споразумение между БТК и "Теленор България", но при досегашното разпределение А1 е вклинена помежду им.

Следващите развития са светкавични: само ден след решението на КРС - на 11 март, БТК подават жалба срещу прекратяването на търга, а на 12 март вече е образувано дело в Административния съд. КРС не предвижда предварително изпълнение на решението си, което щеше да го остави в сила, докато се произнесе съдът.

Според информация на "Капитал" дните около и след решението са били изпълнени с натиск и лобиране от най-различни страни, включващо и намеци за медийна подкрепа заради задаващите се избори чрез свързани телевизии, посещения при премиера, намеса на посланици и други похвати от замесените страни. В крайна сметка на 15 март КРС обяви, че предлага на телекомите да се проведе нов търг за честотите с тайно наддаване, което беше прието от операторите.

Разбираемо реакциите на трите телекома бяха коренно различни. От "А1 България" обявиха, че са разочаровани от забавянето заради жалбата, тъй като са най-напред във внедряване на технологията, и директно обвиниха БТК, че бави целия процес. БТК пък заявиха, че искат прозрачност и търгът ще осигури максимални приходи за държавата. Най-неутрални останаха от "Теленор България", които призоваха за прозрачност и нуждата от отстъпки от всички телекоми.

Като начин за излизане от сегашната криза през тази седмица КРС предложи провеждането на нов търг. Без изненада той ще е след изборите - на 6 април, когато се очаква и страстите да се уталожат. И трите оператора явно са съгласни с нов търг, макар и някои с по-голяма неохота от други. "Теленор България", например възрази срещу датата 6 април. Със сигурност забавянето не се харесва на "А1 България", които искаха до края на март да пуснат услугата във всички населени места с над 10 000 жители и големите курорти. А и резултатите от търга може да не са същите като тези от предишния, тъй като телекомите ще наддават тайно, а явно борбата за средната лента ще е най-оспорвана. Постъпленията за държавата също ще са повече от 4 млн. лв. на 100 MHz.

Факторът Huawei

Едно от предположенията защо БТК поиска повтаряне на процедурата е продължаващата драма около оборудването на китайския гигант Huawei. Преди седмица председателят на борда на директорите на компанията - собственик на телекома, United Group (както и на "Нова телевизия" и вестниците от групата "Телеграф") Никос Статопулос коментира пред Reuters, че може да се наложи смяна на оборудването на Huawei в компаниите от групата, за да се избегне потенциален сблъсък с американското правителство, за което въпросът остава приоритет и при администрацията на Джо Байдън. БТК използва Huawei за част от мрежата си - тъй наречената Radio Access Network (RAN), т.е. антените и базовите станции, а основната част е на Ericsson. През тази седмица United Group обяви, че сключва договор с Nokia за оборудване за оптичната си мрежа, която е за доставка на широколентов интернет в страните от групата.

По-големият проблем е за "Теленор", която използва Huawei за цялата си 4G мрежа и се очакваше да направи същото и за 5G мрежата си. От телекома не коментират нищо по отношение на казуса с Huawei и това по всяка вероятност е една от причините да не бързат и с вдигането на шум около своя собствена 5G мрежа. Ако се наложи пълна смяна на оборудването, това би означавало големи финансови и времеви пречки пред разгръщането на услугата.

Погледнато от тази страна, най-губеща от забавянето всъщност е "А1 България", която ползва изцяло оборудване на Nokia и не е зависима по никакъв начин от случващото се с Huawei. За другите два оператора то е по-скоро добре дошло, защото ще им спечели поне няколко месеца, в които могат да получат повече яснота. По сметки на "Капитал" трите телекома трябва да налеят около 1 млрд. лв. общо в мрежите си - от сегашно и бъдещо поколение - през идните пет години.

Край на добрия тон?

В продължение на няколко години телекомите в България бяха обединени в исканията си за отстъпки от страна на държавата основно по две линии: по-ниски цени за честотите, нужни за разгръщането на 4G и 5G мрежи, както и значителна дерегулация по отношение на разрешителните за изграждане и дооборудване на базови станции.

Държавата в лицето на КРС склони и на практика даде на телекомите всичко, което искат, и малко отгоре. Цените на честотите паднаха, в някои случаи дори наполовина, като крайната цел бе обещаваните 5G мрежи да се появят по-бързо, услугите за крайните клиенти да поевтинеят и скоростите да се вдигнат.

При режима за строеж на базови станции бяха направени промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Така според "А1 България" в рамките на последните две години времето за оптимизация на съществуващи съоръжения падна от между 12 и 24 месеца на до 3 - 6 месеца. Освен това вече не се изискват разрешения за строеж за поддръжка или поставяне на допълнително оборудване.

Регулаторът се задейства и по отношение на търговете за честоти, нужни за изграждането на 5G мрежа. Първо бяха дадени ленти за тестово ползване, а след това сравнително бързо предвид епидемията беше организиран и търг за първата порция спектър около 3.6 GHz. И тук обединените усилия между телекомите на практика приключиха, защото започна война за 5G.

Още в края на септември от БТК обявиха, че пускат своя търговска 5G мрежа, макар и чрез споделяне на честоти, които ползва за 4G мрежата си, както и с редица ограничения в географското покритие и капацитета. Няколко месеца по-късно същото направи и "А1 България", като в кампанията си подчертаваха, че са първите, предлагащи истински 5G услуги и скорост. "Теленор", от друга страна, останаха безразлични към маркетинговите кампании на конкурентите си.

Търгът около 3.6 GHz е показателен, защото телекомите се скараха на практика за пръв път от години. Първоначалните очаквания бяха той да устройва и трите играча. Сега в атмосферата има напрежение поне откъм това коя компания какъв ресурс ще ползва и на каква цена.

Нова дата за търг ще забави още закъснялото разпределяне на честотния ресурс за 5G в страната Ако това е единствената възможност, приемаме, защото най-важното за нас е да дадем търговски старт на нашата 5G мрежа максимално бързо. Категорични сме, че първоначалното решение на КРС за разпределяне на честотите в спектъра 3.6 GHz, съгласно действащата нормативна уредба и правилата на тръжните книжа, е най-доброто законно решение. То позволява бързото стартиране на мрежите от пето поколение. А1 е технологичният лидер с вече изградена истинска 5G мрежа, която използва 5G оборудване и тестови честоти, за да предложим скорости от над 1000 Mbps и много ниско време закъснение. Ние работим интензивно по развитието на мрежата и до края на март ще покрием всички населени места с над 10 000 жители и основните курорти. Това на практика означава, че имаме техническата възможност да стартираме търговски 5G услуги веднага след придобиване на честотния ресурс.

Технологичното ни и пазарно предимство очевидно е проблем за нашите конкуренти. Вместо обаче те сами да направят нужните инвестиции и да предложат качествени 5G услуги на своите клиенти, те използват административни пречки, за да бавят процеса за придобиване на спектър. Това обаче е опасен ход, който може да забави не само развитието на 5G в страната, но и възстановяването и бъдещото развитие на българската икономика.

Александър Димитров, главен изпълнителен директор на "А1 България"

Преминаването към търг в сегашната ситуация е единствената алтернатива пред всички нас, за да се състои старта на 5G технологията в България. 5G мрежите са стратегически важни за развитието на новите технологии и дигитализацията и ще донесе редица ползи както за потребителите, така и за бизнеса. Въпреки, че на Теленор беше разпределена честотната лента, за която бяхме заявили интерес и сме удовлетворени от това, в името на развитието на сектора е важно всички да направим отстъпки, каквито Теленор вече предприема. Теленор бяхме открити в намеренията си от началото на процеса и както вече заявихме, за нас е важно разпределянето на честотите да стане по прозрачен и дългосрочно устойчив начин. В този смисъл всички заинтересовани страни трябва да положим усилия и отделим необходимото време, за да се направи по най-коректния начин.

Михаела Калайджиева, главен директор "Корпоративна политика" на "Теленор България"