Страховете от 5G: Спокойно и без подигравки

Това може да има съвсем реални последствия. На пръв поглед честотният спектър се раздава на национално ниво и тези решения на общински съвети не значат нищо. На практика обаче те могат да спрат съвсем физически изграждането на нови клетки на територията на дадена община. За момента телекомите успяват да "надцакат" системата, защото надграждат вече съществуващи клетки, което не изисква допълнително разрешително, но в бъдеще подобни мораториуми могат да се окажат съвсем реална пречка за 5G мрежата от конкретни места в страната.

Предвид, че 5G клетките покриват по-малко разстояние, отколкото предишни поколения - и съответно има нужда от повече от тях - това може да се окаже сериозен проблем за телекомите, които планират бързо осигуряване на национално покритие.

Лицата зад съпротивата

"Аз не съм против технологиите и развитието им. То няма как да бъде спряно, а и е необходимо. Но преди икономическите и други фактори поставям опазването на човешкото здраве и околната среда", казва Радослав Маринов, общински съветник в Мездра от "Атака", който през декември внесе подписка на граждани против изграждането на 5G мрежа в община Мездра. В същата посока с позволението на Врачанската епархия работят и две монахини от Струпешкия манастир. Двете подписки са вкарани в общинския съвет, организирано е гласуване и само с един глас против предложението е прието.

Маринов не звучи като конспиративен теоретик освен в редки моменти в разговора, когато се отплесва от основната си теза ("Дали не преобладава вредата от въвеждането на 5G върху здравето и дори начина на мислене на хората? И дали евентуалното прилагане на технологията за военни цели няма да е пагубно за нас?"). Участниците в протести и групи в социални мрежи може масово да са далеч по-крайни и убедени в правотата си, но организаторите на подобни подписки често не са. Маринов например не твърди, че 5G е задължително вредна технология, а че не е доказано безвредна, защото няма достатъчно научни трудове по темата или оценка на въздействието на национално или европейско ниво.

Притесненията му са, че мрежите могат да доведат до развитие на онкологични и мозъчни заболявания. "Ние следваме европейския принцип на предпазливостта, върху който, ако стъпим, можем да откажем изграждането на мрежа в общината. Нито една страна не е задължена да изгради 5G и не знам защо бързаме, без някой да носи отговорност", казва той.

Радослав Маринов, общински съветник в Мездра и организатор на една от подписките срещу 5G Източник: Капитал

Всъщност Маринов се вдъхновява от случилото се в друга българска община - Балчик, която през октомври "забрани" 5G под формата на мораториум за изграждане на нови клетки. В момента работещите 5G мрежи не покриват малки общини като Балчик и Мездра, но планът на "А1 България" например е бързо да покрие всички населени места с над 10 хил. жители - в който списък влизат и двата града, обявили се против технологията.

Инициативата в морския град се води от Марин Попов, председател на местния клон на партията на Костадин Костадинов "Възраждане". И макар на протести против 5G, подкрепени от "Възраждане", да се срещат откровени конспиративни теории, включващи COVID-19 и Бил Гейтс, Попов не споделя тези виждания. "Аз съм по средата. Не съм краен в оценката си, но има много изследвания, които казват, че технологията може да увреди клетките на човешкия организъм", казва пред "Капитал" Попов, който по професия е електротехник.

"Моето желание е държавата да изпълни своята функция и да проведе една разясняваща кампания, основана на научни доказателства - дали тази мрежа е вредна или не", добавя той. Казва още, че чете много информация по въпроса и не всичко, което чете, е против 5G. "Има и учени, които казват, че е безопасна технология, и не знам на кого да вярвам."

Телекомите и в България, и по света дават от своя страна няколко конкретни аргумента защо мрежата е безопасна. Според тях вредните излъчвания стават само по-малко с всяко поколение, защото технологиите се усъвършенстват. 5G клетките конкретно пък имат по-слабо излъчване спрямо предшествениците си, което е и причината да има клетки на повече места - но пък с по-малък размер (горе-долу с размерите на кутия за обувки). Третият аргумент е, че честотите, които ще се ползват за 5G мрежата, и в момента се ползват. Ниските честоти например се ползват от военните, а високите - от рутери.

Далеч не само у нас

Подобни настроения срещу 5G има в цял свят, но са силно концентрирани в Европа. Мездра и Балчик например влизат в списък, в който присъстват имената на Флоренция, Женева, Брайтън и други, които са предприели различни мерки с цел забавяне на изграждането на 5G мрежа. Най-символично вероятно е името на Брюксел - самият град, а не целият Европейски съюз, който пръв забрани изграждането на 5G мрежи на територията си, под предлог че "гражданите не са морски свинчета". Десетки американски окръга също са наложили мораториуми над изграждането на мрежи от ново поколение.

Общото между всички тях е, че аргументът никога не е, че "5G е опасна технология". Вместо това, както и в България, тезата на инициаторите е, че 5G не е доказано безопасна технология, съответно са нужни повече изследвания и по-премерен подход. Към тях обаче бързо се прилепват хора с много по-крайни вярвания, което води и до подигравки, и до повече медийно внимание - а на преден план винаги изпъкват тези с най-скандални възгледи, дори самите те да не са движеща сила в подписките и протестите.

В научния свят действително няма консенсус по темата дали 5G е безопасна технология, а основната причина е, че изследванията в тази насока са много малко на брой въпреки всички обществени вълнения. Чрез селективно цитиране е напълно възможно да бъде изградена теза и в двете посоки. В глобалната петиция-апел 5G Space Appeal например се включват редица учени от целия свят с имената и титлите си. Съответно обичайният аргумент "слушайте авторитетите" става особено сложен за хората, които искат да следят темата.

И ще става все по-сложно. През 2020 г. българският евродепутат от БСП Иво Христов поиска от STOA, научния панел към Европейския парламент (ЕП), да направи доклад на тема въздействието на 5G над човешкото здраве и околната среда. Той трябваше да бъде публикуван през есента, но се забави заради коронавируса и сега трябва да излезе през март. Самият доклад обаче вече е готов и със сигурност ще налее масло в дебата и страховете на хората.

"Изследователите се обединиха около тезата, че широкото внедряване на мрежите от пето поколение е огромен експеримент, който крие риск от неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве. Налични са данни за съществуването на нетермично въздействие, което може да причини определени ракови заболявания и проблеми с репродуктивното здраве. Към този момент не разполагаме с достатъчно данни и за ефекта върху биоразнообразието. Поради тези причини учените са на мнение, че следва да се спазва принципът на предпазливостта", коментираха пред "Капитал" от офиса на Иво Христов.

Докладът не е последната дума в дебата, но със сигурност е важен, защото носи тежестта на официален документ, излязъл от панел към ЕП. Той е изготвен от института "Рамацони" в Болоня и Университета в Гент.

Въпрос на принципи...

Въпросният "принцип на предпазливостта" се споменава и от Радослав Маринов, общинският съветник в Мездра. Накратко това е концепция в европейското право, която заявява възможността, "ако съществува вероятност дадена политика или действие да може да предизвика вреда за обществеността или на околната среда и ако все още не съществува научен консенсус по въпроса, въпросната политика или действие да не се прилага".

Маринов казва, че ако има документи, които доказват безопасността, той ще ги приеме и ще се откаже от инициативите си, "защото тогава някой си слага главата в торбата и носи отговорност. Този документ би бил оспорим и подсъдим. Ако такъв бъде издаден, ние няма как да не се съобразим, но такава оценка или решение няма. В момента телекомите ни казват "безвредно е", но само на думи. И излизат с обяснението, че и сега се ползват неща, които излъчват в тези честоти - рутери, микровълнови и т.н. Да, но тях мога да ги изключа и да ги контролирам, а и все пак не спя в микровълновата. Когато имаш антена върху блока, нямаш особен избор".

Марин Попов, инициаторът на подписката в Балчик, казва, че един официален документ би променил нещата и би приел изводите му, но същевременно смята, че може би вече е твърде късно, защото обществото е крайно поляризирано. Той и други негови съмишленици вече открито мислят за възможен референдум на национално ниво, макар да признава, че организацията му може да не се окаже по силите им.

"Предвид засиления обществен интерес не би било лошо това нещо да бъде подложено на едно допитване, референдум дали хората въобще го искат или не. Всичко друго би било еднолично приемане на решение от едната или другата страна, предвид че няма консенсус по въпроса", казва той. Добавя, че в плана има слабо звено: по този начин нещата ще бъдат решени от хора, които нямат нужното за целта образование, но "не вижда друг начин".

...и приоритети

Същевременно подобно развитие изглежда малко вероятно. Изграждането на 5G мрежи е очевиден приоритет не само на национално, но и на европейско ниво. Причините са много, но най-големите сред тях са откриване на нови икономически възможности и страх от (допълнително) технологично изоставане на Европа спрямо САЩ и Китай. В тази сметка се намесва и Русия, която изостава технологично спрямо всички, но насочва успешно държавната си пропаганда към допълнителна поляризация по темата в САЩ и Европа.

За да се стигне поне до частично успокоение, Европа и националните правителства трябва да финансират изследвания около здравословните рискове и за хората, и за пчелите, и за гълъбите, без да се гледа високомерно и подигравателно на тези, които имат страхове от технологията. Едва тогава ще дойде наистина трудният въпрос: колко от страните в дебата са готови да приемат резултатите от добре финансирани и конкретно насочени изследвания.

*Текстът е част от седмичния брой на "Капитал", който редакционно приключва в сряда, преди областният управител на Враца да върне решението на общинския съвет на Мездра.