"Лукойл Нефтохим Бургас" спира да работи на ишлеме и обещава данъци тук

Разчетите на правителството и цените на различните видове нефт показали, че след прилагане на регламента за облагане на свръхпечалбите тази година се очаква "Лукойл Нефтохим Бургас" да внесе в държавния бюджет около 100 млн. лв., а догодина при запазване на сегашната ситуация - около 700 млн. лв. (за 2021 г. внесеният данък печалба бил едва 3.5 млн. лв.). Средствате ще отидат за компенсиране на най-уязвимите групи в България, като ще бъде направена таргетирана програма за компенсации.

Това щяло да се случи обаче само ако бъде разрешено рафинерията да изнася горива през двете години на дерогацията, като руската компания заплаши, че ако това не стане - затваря.

Свръхпечалби срещу износ

Текстовете са разписани в проекта за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане и вече са в парламента. Те предвиждат компаниите, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, да внасят допълнителен данък от горницата над среднопретеглената печалба за последните четири години в размер на 33%.

За да се случи всичко това обаче, от "Лукойл" посочват няколко икономически условия. От думите на председателя на управителния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" Илшат Шарафутдинов стана ясно, че заводът трябва да работи максимално натоварен и именно със суровината, която би позволила тези резултати - нефтът Urals.

Следващото условие е да няма забрана за износа на продуктите на бургаската рафинерия, произведено от руския нефт по време на двете години на дерогацията, дадена на страната от Брюксел.

Шарафутдинов допълни, че заводът няма как да функционира при наличието на ограничение върху експорта. "Трябва ни изход, ако няма изход - пълним си складовете и спираме. Това е", заяви той.

По думите му тази година рафинерията ще имама рекорден обем преработка - към първи декември ще имаме 6.6 млн. тона нефт, а към края на годината - 7.1 млн. тона. Около 50 - 55% от произведената продукция се изнася. "Това не е свързано с ниското потребление в България, а с обстоятелството, че има продукти, които въобще нямат потребление в България", допълва той.

Служебният кабинет вече пусна за обществено обсъждане предложение за отмяна на предишното решение на кабинета на Кирил Петков, което забраняваше износа на руски петрол и горива след 5 декември. Или продукцията на "Лукойл Нефтохим Бургас", както и внесените от други играчи руски бензин и дизел, да могат да достигат до пазарите на страните, наложили санкции на Русия, благодарение на дадената на страната две години отсрочка за адаптация.

Аргументите на правителството са, че забраната за износ е на стоките, внесени в следствие на дерогацията - т.е. износ на нефт и нефтопродукти, а не и на продуктите, произведени от нефт в България.

На ишлеме и обратно

"Лукойл Нефтохим Бургас" премина на работа на ишлеме в началото на 2021 г. Към момента активите се контролират от регистрираната в Швейцария Litasco. Договорът за процесинг на рафинерията е с LUKOIL Benelux (контролиран от руската група), който е собственик на суровината и продава впоследствие произведените от рафинерията готови продукти, в това число и на местния търговец на едро и дребно "Лукойл България", който продава нататък по веригата на вътрешния пазар.

Приходите на рафинерията по схемата процесинг се формират от продажбата на услугата по преработване на суровината, предоставена от процесингодателя, срещу възнаграждение (такса), която покрива разходите за производството и носи печалба (68.1 млн. лв. за 2021 г.), като се елиминира пазарният риск от промените в цените, който остава за търговеца.

Това поне важеше преди войната, когато рафинерията работеше години наред на огромна загуба: 254.5 млн. лв. загуба през 2018 г.; 80.3 млн. лв. загуба през 2019 г.; 508.6 млн. лв. загуба през 2020 г., което Илшат Шарафутдинов обясни с икономическата реалност и отрицателния марж тогава в преработката и затова рискът е бил прехвърлен на трейдингова организация.

В настоящата ситуация, оформила след началото на войната в Украйна и огромната разлика между цената на руския нефт Urals и останалия, схемата донесе огромни печалби на въпросните трейдъри Litasco и LUKOIL Benelux, които се позиционираха на входа и на изхода на руското гориво и няма как и да бъдат засегнати от регламента за свръхпечалбите. Или не плащат данъците тук.

"Като се имат предвид макроикономическите показатели въобще и разликите в цените между сортовете Brent и Urals, ние считаме, че е справедливо и целесъобразно възможно най-бързо да променим бизнес схемата, така че ефектите от приходите да остават в България", заяви Илшат Шарафутдинов. След промяната на бизнес схемата от компанията също очакват огромен ръст на постъпленията.

"След промяна на бизнес схемата на предприятието трябва да си даваме сметка, че е важно да се запазят макроикономическите условия - такива, каквито имаме днес", посочи обаче още той.

По отношение на собствеността на нефтопродуктите също се връща старата схема на покупка и продажба, обясни Шарафутдинов. Т.е. заводът в Бургас купува горивата, преработва ги и в последствие ги продава на търговеца "Лукойл България", който в последствие продава да едро на останалите играчи и на дребно през бензиностанциите си.