Бъдещето на "Лукойл Нефтохим", "Инса ойл" и износа

Накратко, рискът да затвори бургаската рафинерия и страната да започне да разчита само на внос на готови горива изглежда малък, така че апокалипсис не се задава. Но идните две години пазарът в България ще остане окупиран от руски горива - на "Лукойл" и "Инса". А заради липсата на конкуренция цените към клиентите ще са близки до тези в околните държави, ползващи много по-скъп от руския петрол. Алтернативите пък изглеждат оскъдни - както за доставки, така и за нов собственик на "Лукойл Нефтохим", като причините са зеленото бъдеще и трудният и скъп вход през Босфора.

Председателят на управителния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" Илшат Шарафутдинов обяви, че ако предприятието няма възможност да изнася ще трябва да напълни складовете и да спре работа Фотограф : Надежда Чипева

Компания във вихъра на геополитиката

Към момента руският собственик на бургаската рафинерия дава заявки да остане на пазара. По време на обществения съвет за партньорство между ръководството на рафинерията и представители от региона, провел се през изминалата седмица, председателят на управителния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" Илшат Шарафутдинов е обявил, че "Лукойл Нефтохим Бургас" се подготвя за преминаването към преработка на неруски нефт от 2025 г. От рафинерията не отговориха на въпросите на "Капитал", но от бранша обаче коментираха, че компанията е договорила количества от Саудитска Арабия за февруари, които ще осигурят между 10 и 20% от суровината, като това ще даде възможност рафинерията да захранва с дизел веригите си в Северна Македония, Сърбия и Румъния след спирането на износа на дизела, произведен от руски нефт.

Средносрочното присъствие на руската "Лукойл" в страните от ЕС обаче остава трудна задача, като от рафинерията обявиха, че цяло лято са работили в ръчен режим и в условията на "идеалната буря", в която всеки мисли за това как да оцелее.

Трейдърът на руския гигант Litasco, базиран в Швейцария, откри седалище в Дубай, като очакванията на анализаторите са руската компания да се фокусира повече върху проектите си в Близкия изток, Русия, Казахстан и Азербайджан. Групата се опитва да продаде рафинерията си в Сицилия, където интерес има американската частна инвестиционна компания Crossbridge, подкрепяна от швейцарския трейдър Vitol, като предложената цена по информация на Reuters е малко под 1.5 млрд. евро.

Държава, руснаци или други

В България политическите заявки за влизането при нужда на представители на държавата в оперативното управление на рафинерията към момента изглеждат добре на хартия, но крият и рискове.

Логистичната задача по редовното зареждане на предприятието в Бургас с нефт остава трудна за решаване. В момента по сметките на бранша по трасето Новоросийск - Росенец непрестанно работили четири танкера за захранването й, като ако подобна логистика се прави през Босфора и Дарданелите, броят на плавателните съдове трябвало да скочи на 14-15 поради по-дългия срок на доставка от 25 - 30 дни, цената да се оскъпи, а координацията да се усложни. От бранша коментираха още, че пазари на суров петрол за нас са Саудитска Арабия, Иран, Алжир, Египет, Обединените арабски емирства. Възможност е и нефтът, който пристига по тръбата на Caspian Pipeline Consortium, по която се доставя суровината на румънската Rompetrol, собственост на KazMunayGas. Тя свършва на руското пристанище Новоросийск.

След президента Румен Радев и от "Лукойл" повдигнаха темата за възраждане на проекта "Бургас - Александруполис", който да бъде реализиран от държавата или от държавно-частно партньорство, за избягване на проливите. Това обаче е трудно за осъществяване, тъй като банките вече не отпускат средства за подобни проекти, не може да се използват и фондове, а освен това в Бургас отхвърлиха проекта с местен референдум заради екологичните рискове. От рафинерията заговориха отново и за необходимостта от изграждане на резервоарен парк с капацитет поне 1 млн. тона за смесване на различни сортове нефт в микс с постоянно качество и осигуряване на необходимите "буферни" запаси в случай на забавяне на доставките и превръщането му в нефтен хъб "Черно море".

Предишното държавно начинание с далеч по-скромни цели - Държавната петролна компания, беше закрито, преди за заработи, поглъщайки 50 млн. лв. за назначаването на служители. Или при нужда от смяна на собствеността намирането на стратегически инвеститор с ресурс и опит би изглеждал по-разумен вариант според представители на бранша.

Намирането на купувач за бургаската рафинерия обаче по-скоро би била доста трудна задача поради неатрактивността на рафиниращия бизнес в Европа, който спада през последните години поради завоя към зелените технологии. Ако се изпълни планът на ЕС до 2035 г. да бъдат забранени новите коли с двигатели с вътрешно горене, ситуацията за рафинериите съвсем ще се влоши. Коментарите от бранша са, че някакъв интерес към рафинерията може да дойде основно от региона на Черно море, където силните позиции са на азербайджанската SOCAR, която има огромна рафинерия в Турция, и на казахстанската KazMunayGas, собственик на румънската Rompetrol.

Година война, година непазар

Докато прогнозата с бъдещето на рафинерията на Lukoil остава трудна задача, войната вече нанесе някои категорични промени на пазара. Със санкциите срещу Русия цената на руския петрол стана най-атрактивната на фона на останалите видове. Руската рафинерия до Бургас, която през годините работеше с по-големи количества неруска суровина в микса си, премина в даден момент на 100% руски нефт. Това даде значително ценово предимство на местния производител на вътрешния пазар на едро, като вносът на готови продукти стана невъзможен за конкурентите поради гарантираната загуба.

Вечният въпрос защо българските потребители на усещат голяма полза от обработката на руска по-евтина суровина в Бургас беше обяснен на няколко пъти от бранша с разширяването на ножицата между цената на нефта и на готовите горива. Причината е, че цените на горивата на едро на "Лукойл" следват котировките на агенция Platts с доставка в региона на Средиземноморието, а не движенията при петрола.

Графиката с предоставени данни на "Капитал" от икономиста Лъчезар Богданов ясно показва динамиката на цените на руския суров петрол Urals, преизчислени в евро, и средните цени на дребно на българския пазар на бензина и дизела (преди облагане с акциз и данък) на седмична база.

"До началото на войната горе-долу цените на суровия петрол и цените в България се движат успоредно. След началото на войната кривите се раздалечават - цената на руския суров петрол се стабилизира и после спада значително, докато цените на горивата, които плащат българските потребители, остава значително "отгоре", пише той. Или печалбите остават за компаниите на руската майка в Нидерландия и Швейцария, а ползите за крайния потребител са минимални.

В сравнение със съседните пазари обаче цените на едро на "Лукойл" са конкурентни, като това даде възможност за част от местните играчи да реализират печалби от износ за Украйна и други страни в региона.

Изключението България

Докато местният пазар ставаше все по-руски с дял по данни на бранша на "Лукойл" 85% от пазара на дизел и 75% от пазара на бензин, Брюксел даде две години на страната да се адаптира към санкциите, т.е. възможност да внася руски нефт и руски продукти за нуждите на пазара. Рафинерията през тази година е преработила 7.1 млн. тона нефт. От него са произведени 6.6 млн. тона различни видове горива, 57% от които са заминали за износ (виж карето).

Последващият износ на произведените тук продукти от руски петрол се превърна в основната политико-икономическа тема. От рафинерията заявиха, че не могат да продават в страната определени продукти, които излизат от рафинерията. И това ще доведе до запълване на складовете, а оттам и до затваряне на предприятието.

Служебното правителство реши да разреши износа до 5 март 2023 г. на всичко, а след тази дата износ да е възможен само на определени продукти като корабно гориво, авиационно гориво, котелно гориво и т.н. Решението е разписано така: "С решението се забранява продажбата на купувачи, разположени в друга държава членка или в трета държава, на нефтопродукти, произведени от суров нефт, превозван по море с произход Русия или изнесен от Русия с кодове по КН 2710, с изключение на нефтопродукти, посочени в приложението към решението на Министерския съвет, както и в случаите на корабно зареждане."

В замяна на това "Лукойл Нефтохим Бургас" обеща от 1 януари 2023 г. да прехвърли цялата си икономическа дейност и печалба в страната, т.е. да спре да работи на ишлеме за дъщерното на руската група Lukoil Benelux и да се върне към предишната схема - да купува, преработва и да продава, по която работеше до края на 2020 г. От това държавата се надява да получи 700 млн. лв., но само ако се запази големият спред между цената на Brent и Urals, което няма как да се предвиди.

Междувременно темата се политизира, като почти всички парламентарно представени партии излязоха със законопроекти по темата с износа, контрола над предприятието и облагането на печалбите, като повечето партии се обединиха зад предложението на "Демократична България" за назначаване при нужда на държавен "особен търговски управител" в рафинерията. Последното обаче има риск да се изроди и реално рафинерията да попадне под контрола на определени и близки до властта икономически кръгове.

Украински фермери, български износители

Докато цялото внимание е насочено към рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас", така разписаната забрана за износ от Министерския съвет за "нефтопродукти, произведени от суров нефт", според представители на бранша, а и на изпълнителната власт, изключвала определени играчи. Те, за разлика от рафинерията, не внасят суров нефт, както е по забраната, а готови руски продукти като дизел и газьол, които дообработват в България.

Става въпрос за "Инса ойл", собственост на Георги Самуилов, която има рафинерия в Белозем, където има инсталация за сероочистка на газьолови фракции.

Данните на НСИ за първите осем месеца на годината показаха огромен ръст на износа за Украйна, и по-конкретно на газьол (подобен на дизела, но се използва основно като гориво в индустрията, в селското стопанство и т.н.) от 1.5 млн. лв. (за цялата минала година) до близо 700 млн. лв. Или над 500 пъти. Увеличението като количество е около 180 пъти, като разминаването се дължи и на по-високите цени.

По думите на Георги Самуилов пред "Капитал" той е внесъл за тази година около 1 млн. тона горива и държи 25% от пазара, като вносът е от Русия. По неговите думи за Украйна компанията му изнася 30-40%, а останалото са вътрешнообщностни доставки.

Самуилов на практика е основният алтернативен вносител на "Лукойл" в страната, като останалият внос по думите на бранша от началото на войната бил в рамките на по 2 баржи на седмица през Русе, което е около 2500 тона, и 2500 - 3000 тона с цистерни от Гърция.

Пред "Капитал" Георги Самуилов коментира по темата с решението на Министерски съвет, че "Лукойл ще продължи да работи и да изнася, докато малките са потърпевши и ощетени и че те с леко рафиниране няма да могат да изнасят, а искат да работят. Въпреки това той каза, че има подписани договори за количества внос и за 2023 г.

Друг голям износител за Украйна е русенската "Булмаркет". Компанията не дообработва, а е сред групата играчи, които купуват дизел основно от пазарния лидер и изнасят впоследствие. От дружеството коментираха, че след налагането на ограничението за износа на дизел вече няма да са толкова конкурентни, тъй като ще трябва да купуват гръцки или турски. Така с по-добри позиции ще са компаниите в Румъния поради по-голямата близост на пристанището в Констанца, което дава логистично ценово предимство на компаниите там от 25 долара на тон на същите горива от Гърция и Турция. Така "Булмаркет" предвижда износът й за Украйна да падне с 50%. Други компании, като "Петрол" например, по времето на войната пък се насочиха към други пазари като Молдова, Румъния, където има недостиг на дизел, Сърбия и Гърция, като за това помогнаха цените на едро на "Лукойл", равни на котировките на агенция Platts. Ограниченията за износ на дизела на "Лукойл" обаче ще направят задачата на постигане на маржове по-сложна.

По неофициална информация от представители на изпълнителната власт обаче в уравнението може да се намеси още една неизвестна. Това, което се очаква да се промени на база разговорите между представители на българското правителство и Европейската комисия, е да се направи изключение за износа на дизел за Украйна. Обяснението е помощта за украинските фермери в южната част на страната, като така от износа нямало да се възползва само една компания, т.е. "Инса ойл", а повече, като щяло да се създаде по-добра конкуренция.

Или пазарът на горива преминава все повече на ръчно политическо управление, като дадени решения разбъркват правилата на играта, последващите отрегулират предишните. Определени компании успяват да се възползват. А краят е неизвестен, но гарантирано скъп за потребителите.