Държавата ще се опита да обложи "Лукойл Нефтохим Бургас" с допълнителен данък

Новият данък

Текстовете са разписани в проекта за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане и вече са в парламента. Те на практика копират Регламент 2022/1854 на Съвета "относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията". Става въпрос за т.нар. солидарна вноска върху свръхпечалбите на част от компаниите на сектор енергетика. ЕК я въведе като временна мярка в целия ЕС с идея държавите членки да финансират през нея помощи за бизнеса и домакинствата заради високите цени на електроенергията.

Солидарната вноска ще се дължи само за 2022 и 2023 г. Тя ще се определя на база средната стойност на облагаемите печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 г. Тоест ако дадена компания от посочените в регламента има печалба през тази или следващата година, която е с 20% по-висока от среднопретеглената за изброените предходни четири години, ще дължи 33% вноска върху горницата.

Солидарната вноска ще се признава за текущ разход за дейността за целите на данъчното облагане и ако не бъде внесена навреме, ще се дължат лихви. Ще се внася в срока за внасяне на корпоративния данък, т.е. до 30 юни на следващата година.

Според европейския регламент вноската "следва да се прилага успоредно с редовните корпоративни данъци, налагани от всяка държава членка на съответните дружества".

Данък за един при горивата

За петролните компании "свръхпечалби" означава облагаеми печалби за дружествата с дейност в отраслите на суровия нефт и нефтопреработването.

Така разписан, текстът няма да засегне търговците на готови горива, като бензин и дизел, т.е. по-голямата част от пазара - веригите и големите търговци на едро. То би трябвало да се отрази обаче на производителите, т.е. на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас". На пазара има още една компания - "Инса ойл" на Георги Самуилов, която на сайта си твърди, че е "един от водещите производители на нефтопродукти в България". На практика обаче компанията извършва само допълнително облагородяване на петролни продукти в базата си в Белозем, като внася дизел с кораби. Печалбите за изминалите три години на компанията са между 10 и 17 млн. лв.

Рафинерия на печалба и на ишлеме

Не така стои въпросът с производителя в Бургас. За изминалата 2021 г. бургаската рафинерия е на печалба 68.1 млн. лв., като рафинерията пословично беше на огромни загуби от работата си през предходните години: 254.5 млн. лв. загуба през 2018 г.; 80.3 млн. лв. загуба през 2019 г.; 508.6 млн. лв. загуба през 2020 г.

Изминалата 2021 г. се оказа печеливша за рафинерията, тъй като компанията промени модела си на работа от началото на 2021 г. и започна да получава приходи за преработката по силата на договор за ишлеме. Рафинерията и българският търговец, т.е. активите, се контролират от регистрираната в Швейцария Litasco.

Договорът за процесинг на рафинерията е с LUKOIL Benelux (контролиран от руската група), който е собственик на суровината и продава впоследствие произведените от рафинерията готови продукти, в това число и на местния търговец на едро и дребно "Лукойл България", който продава нататък по веригата на вътрешния пазар.

Приходите на рафинерията по схемата процесинг се формират от продажбата на услугата по преработване на суровината, предоставена от процесингодателя, срещу възнаграждение (такса), която покрива разходите за производството и носи печалба, като се елиминира пазарният риск от промените в цените, който остава за търговеца. В настоящата ситуация обаче за Litasco и LUKOIL Benelux остават основните печалби и те няма да бъдат засегнати от "солидарната вноска".

Трудно може да се сметне и колко би плащала бургаската рафинерия, защото отчетените загуби от стари години правят средната сметка трудна. Освен това останалото в българското дружество ще е скромна сума и няма да стигне за никакви масови компенсации.