Самолетите на бизнесмена Христо Крушарски ще ползват летището на Русе безвъзмездно

В договора няма да бъдат разписани финансови параметри на инвестицията. Единственият опит за защита, направен от общината, е, че ако в срок от 24 месеца не се сложи ограда, не се сложи осветление на пистата и не се фугира и не се разработи генерален план за развитие на летището, договорът ще бъде прекратен без предизвестие и обезщетение.

След този срок щяло да има ново предложение на база генералния план и да се посочи по-конкретно размер на инвестиция, обясниха инвеститорите пред "Капитал", което беше потвърдено и от общината. На теория тогава би трябвало да има конкурс. Новите ползватели на авиобазата обаче нямат никакви притеснения, че някой друг ще се появи.

На въпроса дали ще има състезателна процедура след 24 месеца от община Русе отговориха така: "При изпълнение на предвидените задължения съгласно решението на Общински съвет - Русе, срокът на учреденото право на ползване ще бъде 10 години. При възникване на необходимост от действия и извършване на дейности, които са извън учреденото право на ползване, ще се пристъпи към процедура, чиито характер и предмет няма как да бъдат определени към настоящия момент."

Новият ползвател започва с поставянето на ограда и осветление на пистата, за да може да извършва дейността по борба с градушките през пролетта

От Горна Оряховица към Русе

"Еърпорт Русе" е основана буквално преди дни, в началото на януари 2023 г., като компанията на Крушарски "Стройпроект" има 50% участие. Основната дейност на "Стройпроект" е производство на изделия за модифициране на времето, т.е. най-вече противоградни ракети. Производството е в Стара Загора - бивша "Баритна мина". Компанията се занимава и със самата дейност по борба с градушките и предизвикване на валежи, като има договори с Изпълнителна агенция "Борба с градушките" за доставка на противоградни ракети, както и за противоградна защита със самолети. Приходите за 2021 г. са 12.6 млн. лв., а печалбата - 451 хил. лв.

Съдружник в "Еърпорт Русе" е Антони Търницов през дружеството си "Щраплан", занимаващо се с управление и консултиране на проекти в гражданската и военната авиация. Кметът Милков обясни, че е привлякъл Антони Търницов още в началото на работата му като кмет за възстановяване на полетите на летището и той бил запознат с аеропорта от 2017 г. Приходите на компанията за 2021 г. са 208 хил. лв., а печалбата е 83 хил. лв., като броят на заетите в компанията е един човек. Търницов работеше по генералния план за развитието на летище Горна Оряховица, дадено на концесия на Румен Гайтански-Вълка, като консултант. То имаше неубедителни резултати по линия на инвестициите през годините и беше направен опит за продажба на концесията от Гайтански.

За неин потенциален купувач се спрягаше швейцарското Juwelis Global Advantage, за което липсваше информация за минали случили се проекти, финансови показатели и т.н. Управител на дружествата в България на швейцарците беше Антони Търницов. Пред "Капитал" Търницов обясни, че не работи на Горна Оряховица след отказа на транспортния министър Николай Събев за прехвърляне на концесията на непознатата фирма.

Последните две години трите самолета за борба с градушките на Крушарски са били базирани именно на Горна Оряховица. "Концесионерът просто не е съгласен да работя оттам", обясни Крушарски по време на пресконференция, водена от кмета на Русе Пенчо Милков, като не станаха ясни причините, но към момента единият от самолетите се намирал на летище София. Базирането на летателната площадка в дунавския град било възможност компанията да се разгърне по-лесно и към Румъния, където тя вече била извършвала такива дейности.

Градушки, футбол и Embraer

"Желанието ми е да го направим, да мога аз да си обслужвам моите дейности и да продължа с летището. До април трябва да има ограда, осветление за нощни дейности за моите полети и да ми е близо до Румъния, защото работя и там. В световен мащаб съм от 22 години, в България - от 4 години. Тук съм само по градушките, а в Румъния и по изваляванията. Намеренията ми са сериозни. Ако днес гласувате, утре съм на терен", обяснил Крушарски пред общинските съветници, цитиран от местни медии.

Той бърза преди сезона на градушките да сложи ограда и да освети пистата, за да може да работи и да се изработи генерален план, като коментира, че въпросната първа фаза ще му струва между 1 и 1.5 млн. евро.

На следващите етапи ще бъдат инвестирани над 14 млн. евро, като до 3-4 години летището трябвало да получи международен статут. Първоначално то ще може да посреща самолети ATR 72-600 при дължина на пистата 1799 м и 30 м ширина, като ще бъдат изградени и 6 хангара за самолетите. Трябва да бъде възстановен и пътническият терминал, като плановете са сградата да остане в същия си вид с леки вътрешни подобрения и оборудването й.

На втори етап пистата ще бъде реконструирана до 2500 м дължина и 45 м ширина, която да може да посреща самолети тип Airbus A320, като ще бъдат изградени 4 хангара за обслужване на въпросните големи пътнически самолети. На трети етап е планиран нов пътнически терминал, който да може да обслужва 500 пътници на час.

По време на пресконференцията в Русе Крушарски заяви, че е започнал разговори с Embraer за закупуване на самолети от 10 до 50 места, но от думите на партньора му Търницов впоследствие стана ясно, че тази информация идва твърде рано.На въпроса откъде ще идва печалбата на летището Крушарски отговори така: "За футбола откъде ми дойде печалбата и направих това с футбола. За шест години направих три купи и една суперкупа. С което съм се хванал, е доведено докрай. Имам план-сметка, имам си разчет, по който работя. Няма да стане утре. За 3-4 години ще придобие статута за международни полети, какъвто трябва да бъде." Той допълни, че може да инвестира всяка година 4.5 млн. лв. "Инвестирал съм във футбола шест години, така че в едно летище съм инвестирал вече", обобщи той.

На свой ред кметът Пенчо Милков също обобщи. "Ние виждаме българи, чийто бизнес е абсолютно видим и може да го проверите. Аз затова съм застанал до тях. Защото не се притеснявам. И защото той го каза толкова по човешки: "С каквото съм се захванал..." Аз това усетих. Затова избързахме да внесем извънредната точка. Защото искат да го започнат веднага. Бързаме, за да отговорим на тяхното темпо."

Тъжната история до с. Щръклево

Бившето военно летище до с. Щръклево е построено през 1967 г. Преди години там се изпълняват граждански полети между София и Русе. Те приключват през 1991 г., а осем години по-късно и военните спират да ползват базата. През 2005 г. е прехвърлено към министерството на транспорта.

Летище Русе беше предлагано за концесия три пъти. Въпреки проявения от чужди компании интерес до оферти не се стига. Като причина за провала на опитите за концесиониране се сочеха твърде тежките условия на държавата, съпоставими с процедури за работещи летища.

След като не се намира желаещ, държавата го прехвърли на общината и Русе става първата градска управа със собствено летище. Общината премахва избуялата растителност и възстановява маркировката и то получава лиценз за летателна площадка и могат да кацат малки самолети. Оператор става общинско предприятие "Паркстрой - Русе". Направен е и ремонт на покрива и тоалетните. Разходите на година за стопанисването му се движат между 80 хил. лв. за заплати и гориво за техниката.

Малко преди пандемията община Русе даде съгласието си да продаде летището на българско дружество с малайзийска нишка. Проектът на сочения за инвеститор "Еонметалл България" беше за мащабните 57 млн. лв. По адрес на него сега пред журналисти кметът коментира, че са били малайзийци в кавички. Тогава заявката предизвика доста сериозен скептицизъм, а съмненията в крайна сметка се оправдаха.

В края на 2021 г., за да се направят подобрения на летището, правителството на Кирил Петков отпусна над 2.6 млн. лв. на общината за възстановяване на инфраструктурата, а тогавашният транспортен министър Николай Събев обяви, че новопоявилият се авиопревозвач GullivAir ще пусне линия София - Русе. Полетите обаче не тръгнаха, а средствата останали неизползвани, като за използването им било нужно разрешение от Брюксел за държавна помощ, но нотификацията така и не била изпратена. През пролетта на миналата година Събев лансира идеята летището да се върне обратно към държавата, на което кметът на града отговори, че общината няма да го върне.

Така се стига до настоящото му безвъзмездно отдаване, като основният аргумент на общината е, че след изтичането на срока за ползване на летище Русе то ще остане за русенци с всички реализирани инфраструктурни подобрения. Освен всички капиталовложения и модернизации, направени от инвеститорите, за този период ще бъдат спестени над 800 хил. лв. за охраната и поддръжката му, субсидирана от общинския бюджет, като само изработването на генерален план щяло да струва 700 хил. лв. "Ако трябваше общината да възлага изработката на всички тези документи, щяха да са ни нужни месеци и години", коментира кметът.

В отговор на въпроса при ръст на полетите какви клаузи са предвидени за защита на финансовия интерес на общината оттам отговориха, че "летище Русе може да се разработи и без да има ръст на полетите". "В случая стопанският риск, който се поема от инвеститорите, е много висок. Те ще вложат изключително и само свой ресурс, който при неуспех да посрещне нашия срок от две години ще ги постави в неизгодна позиция, а всички подобрения ще останат в наша полза. По този начин инфраструктурата на летището ще се е подобрила значително, което може да се стори привлекателно за други инвеститори и те да проявят желание да го вземат на концесия. При всяко следващо развитие община Русе като собственик ще има възможност да вземе отношение и да защити максимално своя финансов интерес", продължават от там.