Не всички диаманти са завинаги

Забраната на страните от Г-7 за внос на непромишлени диаманти от Русия дойде в края на 2023 г. като част от 12-ия пакет санкции и влезе в сила от 1 януари 2024 г. Забраната ще важи и за руските диаманти, обработени в трети страни от 1 март, като ще трябва да бъде въведен работещ механизъм за проследяване на произхода на обработените диаманти, а от 1 септември и лабораторно отгледаните диаманти и часовници, съдържащи скъпоценните камъни.

Спецификата на търговията със скъпия минерал обаче прави трудно спирането на руските диаманти да навлизат на световния пазар, който възлиза на около 87 млрд. долара годишно, а процесът предизвиква силни притеснения за производителите от Африка. Кремъл вече омаловажи въздействието на санкциите на ЕС върху своята диамантена индустрия. "Не вярвам, че не съществуват възможности за заобикаляне на тези санкции. Те съществуват и ще бъдат използвани", каза през декември говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Блясъкът за Якутия

Изчисленията показват, че диамантите генерират над 3.7 млрд. евро годишно приходи за Кремъл. Те идват основно по линия на една компания за добив на диаманти - Alrosa, която се контролира от руското правителство и се явява най-голямото дружество за добив на диаманти в света като производство. Това е и водещата руска компания за добив и разпространение на диаманти - държи 95% от руското производство на диаманти и 27% от световния добив на диаманти според сайта на компанията.

Alrosa се занимава с добив в слабо населена република в източната част на Русия Якутия и северозападната Архангелска област. Около 30% от диамантите, добивани от Alrosa, са промишлени, а останалите 70% се използват за производство на бижута. Основните акционери на компанията са Руската федерация и регионалните администрации, а около 30% от акциите й са в свободно обращение на борсата.

През изминалата седмица ЕС добави и самата Alrosa, и нейния главен изпълнителен директор Павел Мариничев към своя списък със санкции. Всички активи на Мариничев и Alrosa, държани в ЕС, ще бъдат замразени и ще му бъде забранено да пътува до Европа, написа FT. Компанията вече е обект на подобни рестрикции и в САЩ от април 2022 г.

Приходите на Alrosa за първата половина на 2023 г. са 1.9 млрд. долара, пише FT, и в съответствие с резултатите за първата половина на предходната година, но се съобщава, че печалбите са намалели с 35% на годишна база през първата половина на 2023 г.

По приходи компанията се нарежда на второ място след лидера в индустрията Британско-южноафрикански диамантен консорциум De Beers (с 6.6 млрд. долара) - компанията е с основополагаща и мащабна роля в глобалния диамантен бизнес и на моменти противоречива история, която преди десетилетия успя да достигне и до средната класа с кампанията си с годежни пръстени и слогана "Диамантите са завинаги". De Beers в миналото има значителен контрол върху руските диаманти, но губи влиянието си след 2009 г. и оттогава Alrosa се превръща в основен играч.

Според данните на statista.com през 2022 г. Русия е произвела около 41.92 млн. карата диаманти, което я прави най-голямата държава в света по добив на диаманти. Ботсвана и Канада се нареждат на второ и трето място с производство съответно 24.5 и 16.3 млн. карата диаманти. Подредбата по компании производители показва 35.6 млн. карата за Alrosa за 2022 г., De Beers - 34.6 млн. карата. Tретият производител е британско-австралийската мултинационална компания Rio Tinto с 4.7 млн., следвана от анголската Catoca и Petra Diamonds, Великобритания.

През тази година въпреки ограниченията за износ Alrosa е запазила предвоенните нива на производство и е добила 34.6 милиона карата, което е спад с 3% на годишна база, каза Мариничев през декември.

Все така кървави

САЩ, най-големият потребител на диаманти за бижута, вече едностранно санкционираха руски диаманти (необработени и шлифовани и полирани в Русия, като полираните другаде останаха разрешени) още през април 2022 г. Търговията с тези скъпоценни камъни близо две години по-късно обаче почти не е засегнала Русия, която според анализатори е успяла да избегне забраната на САЩ и да заобиколи санкциите, като пуска скъпоценните камъни на пазара през други държави и така се сменя и произходът им, като основен изходен пункт е Индия.

Основният проблем пред западния свят сега остава въвеждането на работещо решение как да се проследят камъните до техния произход. А това се оказва задача с повишена трудност.

Към момента работещата схема за сертифициране на скъпоценните камъни е в рамките на Кимбърлийския процес (KP - Kimberley process) за международна търговия с необработени диаманти. Глобалната организация беше създадена преди две десетилетия с цел елиминиране търговията с конфликтни диаманти, използвани за финансиране на военни действия срещу правителства, и "кървавите диаманти" от Сиера Леоне, Ангола и т.н.

Одобрената от ООН схема за сертифициране и идентифициране на "конфликтни диаманти" обаче не може да етикетира руските диаманти като такива, тъй като номенклатурата се прилага само за конфликти, водени от бунтовнически групи, а не от правителства, като предложението да се разшири това определение през ноември миналата година, за да включи и "държавни актьори", срещна недоволство.

Вратата Антверпен

Решението на Г-7 и ЕС, които са крайни потребители на 70% от диамантите в света, за забрана от 1 януари 2024 г. беше взето след месеци анализи и разговори с експерти както в Белгия, така и в Индия, и по-специално в Сурат, където се шлифоват и полират 90% от необработените диаманти в света.

През есента имаше четири предложения за система за проследяване на диаманти през веригата за доставки, което да проправи забраната на ЕС за руски камъни. Те бяха от Белгия и глобалния търговски център в Антверпен, от Франция с големия си бижутерски сектор, от Индия - най-големия център за рязане на диаманти в света, и от World Diamond Council, индустриален орган, подкрепян от De Beers, написа FT през ноември.

Приетото като решение белгийско предложение предвижда Антверпен да служи като врата за всички диаманти, влизащи в Г-7, посредством блокчейн система, в която ще се записват промените по даден диамант. Така всеки диамант, продаден в държава, наложила санкции, ще трябва да пътува първо до Антверпен, за да бъде сертифициран. Чрез тази система белгийският град се надява да смекчи удара от санкциите, целящи да накажат Русия, и да не загуби ролята си на диамантена столица.

Предложението предизвика недоволство сред африканските държави, произвеждащи диаманти, като Ботсвана, Демократична република Конго, Южна Африка. The African Diamond Producers Association, която представлява 19 производителя и 60% от световното производство, предупреди, че предложението ще "донесе прекъсване на веригата на доставки и допълнително бреме и разходи" за страните на добив.

Руското правителство обвини западните държави, че се опитват да подкопаят Кимбърлийския процес, който към 2022 г. е успял да намали конфликтните диаманти, предлагани на пазара, до 1%.

"Страните от Г-7 и Европейският съюз се опитаха да политизират глобалния надзор на диамантите и да въведат своя собствена "предубедена" паралелна регулаторна програма, написа руският заместник-министър на финансите Алексей Моисеев в отворено писмо до председателя на KP. Писмото идва, след като ADPA разкритикува усилията за прилагане на забрана на руските диаманти, обвинявайки западните власти, че не са се консултирали с тях.

Изпълнението ще зависи в голяма степен и от Индия, която иска да сведе до минимум потенциалните смущения за малките диамантени фирми, в които работят милиони хора.

Или глобалните фактори са много, а заканата на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел от миналата пролет, че "руските диаманти не са вечни", все още звучи не съвсем шлифована.