Пандемията не спря Progress-а

- В България сме около 500 души и офисът е отворен за около 20%. Това е ограничението, за което сме си казали, че ако го достигнем, ще преценим дали да го разхлабим. Тенденцията е да идват все повече и повече хора в офиса. Както казах, успяваме да се справим и дистанционно, но когато си продуктова компания, която се опитва да измисли нови неща, колаборацията на живо е много важна. В момента мисля, че имаме около 70 души в офиса, което ме радва. Никой не изисква хората, които са притеснени от вируса, да идват. Но аз лично се радвам, когато сме повече хора тук.

За вас лично по-трудна ли е работата по отношение на управление на екипи?

- На мен лично ми е по-трудно. Чисто човешки ми е по-трудно, защото аз винаги съм се зареждал от това да седнем и да решим нещо заедно. Отборният дух със сигурност е отслабен, нещо като футболен отбор да играе дистанционно. Удоволствието, което произлиза от контакта на живо, е много по-голямо. Иначе самите процеси не зависят толкова от работа на живо. Ако някой трябва да свърши една работа, няма значение дали ще я свърши вкъщи или в офиса. Но всякакви неща, свързани с изграждане или промяна на култура, са много по-лесни, когато са на живо. Това, че хората могат да видят средата, да видят какво правим според държанието на другите, в момента го няма. Повечето срещи се случват нарочно, а не случайно. Шансът да ти се случи нещо непредвидено в деня е много по-нисък, когато работиш постоянно от вкъщи.

Автор : Цветелина Белутова Преглед на оригинала

Повечето IT компании са очевидните печеливши в цялата ситуация. Промени ли се самият бизнес на Progress?

- Ако погледнем на нещата пазарно, ние сме софтуерна компания, която помага на други софтуерни компании да бъдат по-успешни. Не забелязваме да се създава по-малко софтуер или да има по-ниско търсене на програмисти. По-скоро обратното, забелязва се ръст. Докато някои сектори са много сериозно афектирани от пандемията, това създава работа те да се дигитализират. Новосъздадените проблеми изискват съвсем нов софтуер и там нашите продукти се оказват точно на място. Ефектът за нас чисто пазарно е почти никакъв. Следваме плана и целите си. Виждаме някои промени като засилено търсене за автоматизация чрез чатботове, за което ние имаме решения, но пък на други места се забелязва по-ниско търсене и нещата, общо взето, се покриват. Има обаче една добра тенденция за дигитализация в сфери, които преди това не са били приоритет.

Разрасна ли се българският офис?

- През тази една година не сме спирали да наемаме хора и имаме 65 нови служители. Глобално новите служители са 200. Растежът ни не беше афектиран по никакъв начин, той си върви по план. Коронавирусът не му повлия.

От мениджърска гледна точка не беше ли трудно да се интегрират тези 65 нови служители?

- Процесът по интеграция много дълго време беше в офиса, а сега изведнъж се оказа извън него. Има няколко неща, които правят всичко това много интересно. Вече ви дадох пример, че преди можеше да видиш как се държат, как работят другите в офиса, как правят нещо конкретно. Сега, за да можеш да влезеш във всички процеси в компанията и да разбереш как се случват нещата, се изисква едно свръхусилие, ако мога така да го нарека. Същевременно се забелязва, че хората, които идват при нас в офиса, го правят с желание. Хората, които не са в офиса, пък правят всичко възможно, за да влязат възможно най-бързо в нещата. Справяме се.

Притеснявате ли се, че ако дойде момент, в който всички да са в офиса, новите служители, които досега са работили дистанционно, няма да са напълно подготвени?

- Аз лично не се притеснявам. И при наемането, и при отдалечената работа имаме достатъчно възможности да усетим дали нещата вървят или не. Дори да има някакви девиации от това, което разбираме като еталон, ние го приемаме като възможност за подобрение. В момента хората имат огромна емпатия едни към други. Сигурно ще има такъв случай, но такива е имало и преди. Така че не се притеснявам.

Ще дойде ли момент, в който всички отново да са в офиса? Защото многоIT компании доста бързо обявиха край на традиционния офис и работа на принципа "който иска да идва"...

- Това е въпрос, върху който аз прекарвам много време, за да разсъждавам. Чисто пазарно в момента има огромна вълна, която подтиква компаниите масово да променят офисите си в нещо по-малко, много по-ориентирано към забавление и релакс. Място, в което ходиш по желание. Подчертава се свободата, която ти дава отдалечената работа. Ние се опитваме по някакъв начин да си създадем мнение според принципите ни. Да си дадем сметка какво ти дава средата в офиса и какво тази извън нея. Ако цял живот си бил в офис среда, имаш усещане, че той ти дава нещо, но е малко трудно да го аргументираш с думи. Работата отдалечено също има своите предимства.

За мен, за Progress е важно да вземем информирано решение. То би било едно, когато става дума за продуктова компания, в която хората се радват да са заедно, и друго, ако става дума за компания, в която има множество индивидуални колаборатори. Ясно е, че пазарът ще даде наклон, ще има групово натискане в една насока, защото е модерно. Но ако оптимизираш нещо, поне трябва да знаеш защо го правиш.

Вие сте част от компанията още откакто беше "Телерик". Оттогава минаха над шест години. Как се интегрира и как изглежда в момента българската част в Progress?

- Когато станахме част от Progress, ние гледахме на процеса като на сливане, а не като на придобиване. Операциите бяха сравними по големина. Този подход даде възможност да се комбинира най-доброто от двете култури. Ние сме били стартъп, после скеълъп, а Progress имаше много по-голям мащаб по отношение на приходи, при това е и публична компания. В момента, ако трябва да кажа къде се намираме след шест години, бих казал, че "Телерик" повлия изключително позитивно на Progress и Progress повлия изключително позитивно на "Телерик". Получи се един хибрид, който е много по-добра версия на двете компании. Традиционният бизнес на "Телерик" - разработката на софтуерни инструменти и продукти, е в най-доброто си състояние. Моделът, по който работим, е много модерен. В момента в нашата организация тук имаме три или четири екипа, които работят под формата на вътрешни стартъпи - с отделен продукт и независимост.

В някои случаи търсим даден продукт, но не намираме и се оказваме в позиция, в която хем трябва да идентифицираме проблеми, хем след това трябва да измислим решение и да достигнем до нови клиенти. Такъв пример е нашата разработка на AR/VR технология за заводи, които искат да дадат ефективен метод за обучение. Имаме разработка, която помага на компании с уеб базиран продукт да идентифицират лесно и разбираемо грешките, които се получават. Там крайните потребители дори не са софтуерни разработчици.

Всичко това показва, че мисията на хората, които продадоха компанията, както и на тези, които останахме, беше "Телерик" да бъде не само един добър изход от инвестиция, но и покупка, която да трансформира Progress в нещо много по-добро. Скромно, но с немалка гордост мога да кажа, че не сме подвели хората, взели решението да ни купят.

Споменахте, че пандемията не е променила плановете на Progress за растеж. Как изглеждат плановете за растеж през идните няколко години - и в България, и на глобално ниво?

- Нашата стратегия, доколкото можем да говорим за такава, е публично известна. Ние развиваме продуктите си, от една страна, а от друга, закупуваме други бизнеси. Разбира се, те не може да са каквито и да е, но гледаме да сме активни в търсенето и когато намерим - в закупуването, най-вече на продуктови компании. Дори тази година насред пандемията успяхме да придобием компанията Chef срещу 220 млн. долара. И в нормално време е трудно да се интегрира толкова голяма компания в друга, а в пандемията, когато нещата се случват отдалечено, е още по-трудно. Свръхусилието, което споменах преди малко, го имаше и тук.

По отношение на брой хора, колко хора планирате да бъдат добавени в България през тази година?

- Не мисля, че правим плановете по този начин. Има компании, които планират за три години напред, с ясната идея какво ще правят през септември, октомври, ноември. Ние работим малко като стартъп в това отношение. Тръгваме от това какъв проблем искаме да решим, после правим прототипи по най-евтиния възможен начин, после добавяме няколко души, за да докажат, че цялото нещо работи. Не наемаме сто души с идеята после да решим какво ще правим с тях. Така че сме гъвкаво ориентирани.

Интервюто взе Йоан Запрянов