Питър Тийл: кой е новият работодател на бившия канцлер Себастиан Курц

Милиардерът е един от най-влиятелните хора в технологичния свят, но има по-големи амбиции от инвестициите си

Наричан от The Economist "Мидас на Мордор", последната роля (засега) на Тийл е да наследи австрийския народ като следващия работодател на бившето wunderwuzzi (дете чудо) - ексканцлера Себастиан Курц

Константин Николов

Наричан от The Economist "Мидас на Мордор", последната роля (засега) на Тийл е да наследи австрийския народ като следващия работодател на бившето wunderwuzzi (дете чудо) - ексканцлера Себастиан Курц © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Много хора може и да не разпознават името му, но той е един от най-могъщите и влиятелни инвеститори в технологичната сфера. Съосновател е на PayPal, която продава на eBay за над милиард долара. Един от първите заложили на Facebook в ранните години на социалната мрежа (а също и на много други като АirBnB, Stripe и SpaceX). Създател на мултимилиардната компания за анализ на данни Palantir, в която един от ранните инвеститори е ЦРУ, а днес е използвана от американската армия, миграционните власти и много полицейски управления в САЩ. Съавтор е на бизнес бестселъра "Zero to One", управлява три инвестиционни фонда, има фондация, която подкрепя и финансира млади предприемачи да се откажат от университетското си образование, за да започнат собствен бизнес. Инвестира в стартъпи за забавяне на стареенето, както и в либертариански организации за създаване на плаващи градове в международни води, които да не подлежат на никакви регулации. И не на последно място, беше едно от най-известните имена, подкрепили кампанията на Доналд Тръмп за президент през 2016 г. В речта си пред Републиканската национална конвенция преди години заяви: "Горд съм, че съм гей." Питър Тийл е човек с много интереси, често цитиращ покойния си ментор и приятел - културния антрополог Рене Жирар. Той изпъква като противовес на ултралибералните мениджъри и предприемачи в Силициевата долина - не случайно преди години напусна тех меката и се премести в Лос Анджелис заради "нетолерантността към консервативните принципи". Наричан от The Economist "Мидас на Мордор", последната роля (засега) на Тийл е да наследи австрийския народ като следващия работодател на бившето wunderwuzzi (дете чудо) - ексканцлера Себастиан Курц. Подалият оставка заради корупционен скандал политик ще бъде "глобален стратег" в Thiel Capital. Назначението може да е просто подкрепа за консервативен приятел, но може и да сигнализира за по-големи амбиции на Тийл към Европа.

От Франкфурт до Сан Франциско

Тийл и Курц говорят един и същи език, което може и да е предимство за бившия управляващ. Инвеститорът е роден във Франкфурт на Майн преди 54 години и се премества в САЩ като дете, където родителите му емигрират в Калифорния. Той е типично хлапе "зубър" на 80-те на ХХ в. - добър ученик, шах надежда, луд по научната фантастика и тормозен от съучениците си. Но Тийл никога не губи връзката с родината си, а през миналата година получи наградата Frank Schirrmacher за "изключителни постижения в разбирането на актуалните събития". Самият Курц го представи преди връчването на отличието, а в речта си Тийл заяви: "Светът се нуждае от германски идеи. Тъй като Германия е мястото, където бедствията от миналото най-силно изкушават хората да се скрият от човешката свобода и нейния ужасяващ потенциал, Германия е ключовото бойно поле за бъдещето на Запада: изборът, пред който са изправени германците дали да създават или не нови мисли в науката и технологията може да определи дали човечеството като цяло има шанс да посрещне предизвикателствата на бъдещето."

Журналистът от Вloomberg Макс Чафкин неотдавна публикува биография на Тийл, наречена "Човекът с противоположно мнение: Питър Тийл и преследването на власт в Силициевата долина". В нея авторът го определя като един от отговорните за преобладаващата идеология в Долината, даваща картбланш на всички, борещи се за технологичен напредък без мисъл за последствията и отраженията върху обществото.

Философските препратки са често срещани в статиите и речите на Тийл. При следването си в Станфордския университет (където учи право и философия) преподавател му е Жирар, с когото стават близки и който оформя бъдещето му мислене за политиката, културата и инвестициите. Според сп. The New Yorker най-впечатляващо за него у Жирар е тъй нареченото "миметично желание", определено от френския мислител. При него се случва отказ от право на избор - други диктуват желанията на индивидите, което може да насърчи завист, съперничество и междуличностни борби, както и да доведе до създаване на изкупителни жертви, които служат за предотвратяване на по-нататъшни масови конфликти чрез обединяване на всички срещу конкретна група или индивид.

В Станфорд освен по Жирар Тийл се увлича по Айн Ранд и по писането. С приятел създава месечника The Stanford Review, който се отличава в либералния университет с по-консервативните си идеи. Според Чафкин вижданията му за света са оформени още като дете от религиозните му родители републиканци, което Тийл днес категорично отрича.

Златният инвеститор

След завършването бъдещият милиардер работи като стажант при съдия в Атланта, а после в юридическа кантора в Ню Йорк. Но правото не е неговата страст и след време той започва да търгува с деривативни инструменти в Credit Suisse Group. С натрупаните пари и средства от семейство и приятели създава свой хедж фонд - Thiel Capital. Там започва и легендата за инвеститора - през 1998 г. се запознава с младия криптограф Макс Левчин и финансира стартъпа му Confinity, който впоследствие оглавява като изпълнителен директор. Той твърди, че услугата на компанията - PayPal, е революционна: дигитален портфейл, който може да сложи край на границите. В съседство е друго дружество за дигитални плащания - X.com на Илън Мъск. Двете работят на загуба и след време създателите им решават да ги обединят. През 2002 г. продават компанията на eBay за 1.5 млрд. долара. Успешната им инвестиция създава и термина PayPal мафия - много от основните лица в компанията впоследствие стават известни инвеститори. С приходите от продажбата самият Тийл основава нов фонд - Clarium Capital, а впоследствие и друг - Founders Fund.

Но случката, която го втвърдява като инвеститор и обществена фигура всъщност са атаките на 11 септември 2001 г. След тях Питър Тийл става все по-недоверчив към имиграцията и глобализацията. Според него заплахата от тероризъм оправдава използването на технологии за наблюдение и следене, които нарушават личните свободи. През 2004 г. цитира консервативния анализатор Лео Строс, според когото Америка е наистина велика, защото освен че подкрепя справедливостта и свободата, може и да пренебрегне тези принципи, ако възникне нужда. Тийл вярва, че случилото се на 11 септември е преобърнало "цялата политическа и военна рамка на ХІХ и ХХ век", като е довело до "преразглеждане на основите на съвременната политика".

По това време той инвестира в две компании, с които е известен и до днес. Едната е Palantir, кръстена на всевиждащите камъни във "Властелина на пръстените". Компанията за анализ на данни може да обработва снимки, видео и всякакви други данни и информация, чрез които да следи за криминална активност. ЦРУ финансира фирмата чрез фонда си за рискови инвестиции, а впоследствие всякакви правораздавателни агенции стават клиенти. Най-големият възход е при управлението на Тръмп, а през 2020 г. Palantir излезе на борсата и в момента е оценена на около 50 млрд. долара.

Друга знакова инвестиция е във Facebook. През 2004 г. той влага 500 000 долара като бизнес ангел за дял от около 10% в компанията и влиза в борда на директорите. Там той помага на Марк Зукърбърг със съвети по финансиране и развитие на социалната мрежа. Впоследствие, след листването на Facebook, Тийл си тръгва с 1 млрд. долара печалба, макар още да е в борда.

Ужасът на либералната Долина

Питър Тийл има поравно критици и поддръжници, макар в технологичния сектор първите да са далеч повече. През 2018 г. инвеститорът говори в своята алма матер как "левичарството в Силициевата долина пречи на прогреса". Той нарече района "еднопартийна държава". "Другата страна не я е грижа за вас, а вашата страна не се грижи за вас, защото не се нуждае от това", казва той в речта си.

Подкрепата му за Тръмп му създаде още врагове в либералните кръгове. По време на управлението на президента Тийл инвестира и в отбранителни компании и оръжейни технологии, което още повече разгневи критиците му. Но финансирането на такива стартъпи е просто продължение на дългогодишната му мания по сигурността. Самият Тийл вярва, че бъдещето принадлежи не на държавите, а на технологичните инвеститори и предприемачи. Той поддържа идеята, че обществото трябва да страни от избираемите политици, а да залага на магнати, разполагащи с нужната мощ и пари да наложат промените.

Тийл не обича да говори за личния си живот. Но битката му с жълтата медиа Gawker показа, че той не забравя обидилите го. През 2016 г. бившият кечист и тв звезда Хълк Хоуган осъди платформата да му плати 140 млн. долара заради публикуването на секс видео с негово участие. Искът доведе до фалита на Gawker, а впоследствие се оказа, че той и други дела са били финансирани с 10 млн. долара от самия Тийл. Милиардерът имаше дългогодишен спор с медиата, тъй като през 2007 г. тя разкри, че той е гей. Тогавашен блог пост "Питър Тийл е гей, хора" не беше изненада за колегите и приятелите му, но го разстрои, защото се намеси лично в живота му. При новината за фалита, някои анализатори критикуваха Тийл, че с парите си се е опитал да заглуши свободата на словото. Но предприемачът отговори, че счита Gawker за "хулиган" и е трябвало някой да стори нещо срещу тях.

Независимо от разбиранията и философията му, повечето наблюдатели смятат, че основната цел на Тийл не е толкова промяна на света, а просто да спечели повече пари. При създаването си на Founders Fund през 2005 г. компанията обяви, че ще търси по-рискови инвестиции в нетрадиционни компании и бизнеси. Сред вложенията му са компании за спиране на стареенето - една от тях е Halcyon Molecular, която разработва технология за геномно секвениране. Самият Тийл обяви преди време, че взима всекидневно хормони на растежа. "Повечето хора се справят със стареенето чрез странна комбинация от приемане и отричане. Мисля, че психологическият блокаж при мисленето за възрастта е много дълбок и трябва да се справим с него", заяви милиардерът преди време.

Друго вложение е криогенната Alcor, която замразява болното тяло с идеята да го размрази в бъдеще при откриването на лечение.

След толкова много инвестиции, статии и сблъсъци, никой не може да претендира, че знае кой наистина е Питър Тийл. Критиците му с право сочат, че идеите му за ограничаване на свободите се сблъскват директно с либертарианските му разбирания. Но Тийл никога не се е стремял да бъде Гейтс, Джобс или Мъск. Той е просто инвеститор, който обича да стои зад кулисите и има все по-голямо влияние и връзки.

И какво ще прави Курц

Все още не е много ясна каква точно ще бъде ролята на "глобален стратег" на 35-годишния Себастиан Курц в империята на Тийл. Бившият австрийски канцлер, който само преди години беше най-младият лидер в ЕС, подаде оставка като премиер заради корпуционен скандал през октомври, а впоследствие се оттегли и като лидер на Народната партия. Двамата с Тийл явно се познават от години - първата им съвместна снимка е от 2017 г. по време на конференция за сигурност в Мюнхен. Тогава Курц обяви, че са обсъждали "как дигитализацията променя света ни". Според Reuters бившият политик ще пътува между Европа и американската централа на Thiel Capital в Сан Франциско. Заплатата му ще е далеч по-висока от 300 000 евро годишно като канцлер, съобщи местното издание Heute. Някои анализатори не изключват варианта Курц за бъде лицето на инвестициите и идеологията на Тийл в Европа, като двамата ще се опитат да подкрепят консервативни каузи и проекти.