🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Причините за забележителния ръст в цените на металите

До голяма степен всичко идва от ситуацията в Китай

Леярните в Китай работят на пълни обороти, но въпросът е дали има достатъчно добив за доставките на суровини
Леярните в Китай работят на пълни обороти, но въпросът е дали има достатъчно добив за доставките на суровини
Леярните в Китай работят на пълни обороти, но въпросът е дали има достатъчно добив за доставките на суровини    ©  Reuters
Леярните в Китай работят на пълни обороти, но въпросът е дали има достатъчно добив за доставките на суровини    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Твърде рано. Това е оценката, която много инвеститори правят за скока в цените на почти всички видове активи. Поскъпването не е само при акциите. Цените на индустриалните суровини и материали също са се повишили рязко през последния месец. Желязната руда поскъпна от 80 долара до над 100 долара за тон. Цените на медта също са с 25% по-високи. Ръстът е забележителен. Глобалната икономика тепърва отваря. Но сякаш е твърде рано за бум в цените на суровините.

Цялата ситуация изглежда объркваща. Може би повишението на цените на металите отразява следвирусната икономика, в която затрудненията в снабдяването тласкат цените нагоре, тъй като производствената активност се завръща. Може би пък показва колко безсмислен е океанът от ликвидност, създаден от Фед и ЕЦБ. Оптимизмът изпреварва реалността. Може би е така. До голяма степен обаче ситуацията, изглежда, е свързана с Китай.

Ролята на Китай е и любопитна, и очевидна

Любопитното е, че очакванията са икономиката на страната да бъде по зависима от вътрешната консумация и по-малко от бумове, финансирани от все по-голямо кредитиране. Очевидното е, че въпреки тези очаквания Китай все още е най-големият потребител на индустриални стоки в света. Почти цялата морска търговия с желязна руда отива там. Ако цените на метала се повишават, нормално е да се предположи, че нещо се случва в Китай.

И е така. Стоманените фабрики работят на пълни обороти. През първата седмица на юни китайските преработвателни (стоманени) пещи работеха с 92% от капацитета си. Това е значително над считаните за нормални 80-85%. Голяма част от стоманата, произведена в Китай, е за сгради и за инфраструктура като мостове, железопътни линии и метро. Със сигурност показателите за строителна активност изглеждат добри. Продажбите на багери са нараснали с една пета през тази година в сравнение със същия период на миналата. Поръчките бяха значителни и преди пандемията. Впоследствие строителството получи допълнителен тласък от усилията на правителството да възстанови икономиката. Китайски анализатори смятат, че инвеститорите в страната са си взели поука. Има по-голям фокус, отколкото в миналото, върху избора на стойностни проекти, казва Шон Дарби, анализатор от Хонконг за инвестиционна банка Jefferies.

Отговорът на доставките идва от Австралия, най-големият износител на желязна руда в света. Страната бързо предприе стъпки за овладяване на вируса още в самото начало. В същото време Австралия успя да продължи работа в мините си от богатия на руда регион Пилбара. Износът на руда е нараснал тази година. Това контрастира с Бразилия, където разпространението на вируса ограничи производството. Подобни разриви в доставките са една от причините за по-високи цени. Но ето и по-голямата картина. Миннодобивната промишленост претърпя брутално свиване през 2014 - 2016 г. след десетилетия на растеж, подхранван именно от Китай. Инвестициите намаляха, мини бяха затворени, изплатиха се дългове. Резултатът е, че индустрията няма възможността за свръхкапацитет на производството за разлика от други циклични сектори като автомобилостроенето и банкирането.

Спекулативният елемент

Има и спекулативен елемент в покачването на цените на металите. Покупко-продажбата на медни фючърси е популярен начин за отразяване на очакванията за световната икономика. В действителност цената на медта е по-свързана с вярата, отколкото с реалността, смята Макс Лейтън от Citigroup. Много от залозите, направени върху цената на медта, са извършени чрез алгоритми за търговия, които механично реагират на финансови сигнали. Доларът, който е поевтинял с 6% спрямо кошница от валути от март насам, обикновено е част от алгоритъма. По-слабата щатска валута осигурява по-лесно финансиране на възникващите пазари. А това, което помага на тези икономики, е добре за цените на суровините. Така алгоритмите купуват.

По-високите цени на рудата връщат производителите с високи разходи на пазара. Но маржовете им се свиват, тъй като тяхната местна валута поскъпва, което повишава цената на труда в долари, в които суровините се търгуват. За да възстановите маржовете, цените трябва да се повишат. Освен това страничните разходи също се повишават, когато цените на стоманата (използвана за минните операции) и на нефта (използван за енергия и химикали) се покачат. Тези по-високи разходи увеличават цените на суровините допълнително, допълва Макс Лейтън.

Моделът на пазарите е такъв, че всичко се случва автоматично. Реакцията на Китай спрямо отслабващата икономика е в повече строителство; на инвеститорите към стимулите от Фед е да купуват акции; а на алгоритмите към по-слабия долар е да купуват стоки (суровини). По-високите цени пораждат още по-високи цени. Скептиците, които смятат, че е твърде рано за драстично поскъпване, отбелязват, че този принцип работи и в обратна посока. Това е така. Но инерцията засега е в полза на вярващите в бързото възстановяване.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар