Служебният кабинет планира над 2 млрд. лв. ДЦК на вътрешния пазар до края на 2022 г.

На аукцион през следващата седмица ще се продават 200 млн. лв. от емисия от 2016 г. с оставащи под 4 години до падежа

Служебният финансов министър Росица Велкова вече анонсира, че още през септември правителството ще пласира дълг на местния, а при подходящи условия и на международния пазар

Николай Стоянов

Служебният финансов министър Росица Велкова вече анонсира, че още през септември правителството ще пласира дълг на местния, а при подходящи условия и на международния пазар © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

България ще опита да се завърне на вътрешния дългов пазар, като го тества със сравнително скромна по размер емисия от 200 млн. лв. Те ще бъдат предложени следващия понеделник на аукцион, който ще е първият от май насам, а след това ще се продължи по ясен график за следващите месеци с план да се наберат сумарно над 2 млрд. лв.

Излизането на пазара не е изненада, като служебният финансов министър Росица Велкова вече анонсира, че още през септември преди изборите правителството ще пласира дълг на местния, а при подходящи условия и на международния пазар, като ще бъде усвоен напълно заложеният в актуализирания бюджет таван от 10.3 млрд. лв. В началото на годината чрез няколко аукциона на 3- и 7-годишни книжа вече бяха пласирани 1.8 млрд. лв. ДЦК, така че остават на разположение около 8.5 млрд. лв.

Освен това за пръв път от над четири години насам Министерство на финансите публикува емисионен календар, който дава хоризонт и до края на годината какво се очаква. Според него на вътрешния пазар до края на годината предстои да се наберат над 2 млрд. лв. (виж карето)

Любопитно преотваряне

Единственото необичайно е изборът на финансовото министерство за конкретния инструмент. Вместо нова емисия то залага на преотваряне на емисия 10-годишни книжа, пласирани през 2016 г. Така реално на инвеститорите се предлагат близо 4-годишни книжа с падеж през юли 2026 г.

Възможно обяснение е, че наличната емисия сравнително добре пасва както на текущата пазарна конюнктура, така и на нуждите на самото МФ. Книжата са с годишен купон 2.25%, който съответства на текущите пазарни нива на българския дълг в тази срочност. През 2016 г. от тази емисия са пласирани едва 300 млн. лв. ДЦК на два пъти при доходност 2.58% и 2.41%. Сега оставащият срок до падежа е много по-малък, но пък с покачването на лихвите от ЕЦБ и цялостното затягане на паричната политика от големите централни банки цената на финансиране на всички правителства се вдига.

Последно през пролетта България пласира 3.5-годишни ДЦК при 1.33% доходност, но в момента аналогичните немски книжа се търгуват на такова ниво, а рисковата надбавка на България обикновено варира между 0.6 и 0.8 процентни пункта.

Лакмус за инвеститори

Резултатът от първия аукцион от над четири месеца ще бъде добър тест за настроенията и апетита на пазара. Банките засега продължават да са в добра кондиция и да демонстрират свръхликвидност, а емисията не е особено дългосрочна, така че вероятно няма да има проблем с пласирането. Още повече че и търсеното количество е скромно - реално с него досега от началото на годината българското правителство ще е пласирало едва 2 млрд. лв., което е по-малко от падежиралите й облигации.

През оставащите четири месеца

Според публикувания емисионен календар от МФ в края на сепмтември предстои да се пласират още 200 млн. лв. от нова петгодишна емисия ДЦК. За октомври пък плана на правителството е да пусне четири аукциона на обща стойност 750 млн. лв. От тях на два пъти ще се отвори наново емисията от обявения днес аукцион с остатъчен матуритет под 4 години, веднъж ще се отвори петгодишната, а също и пазарът ще се тества с малко количество 150 млн. лв. нови десетгодишни ДЦК. За ноември и декември календарът е само индикативен като се предвиждат още количества от същите емсии на обща стойност 900 млн. лв. Ако се пласират всички аукциони в планираните обеми, това ще направи общо 3.85 млн. лв. набрани от вътрешния пазар, което оставя близо 6.5 млрд. лв. за емисия навън.

До 2018 г. МФ регулярно публикуваше календари, като тази практика беше прекратена без обяснение под управлението на Владислав Горанов и оттогава никое правителство не я беше възобновило. От тогава дилъри и инвеститори често изтъкват проблемите, които това носи, но гласът им не беше чуван.

"Публикуването на емисионни календари е стандартна практика сред суверенните емитенти на ДЦК, която цели предвидимост, предсказуемост и прозрачност на водената от правителствата емисионна политика, oсигурява сигурна база за инвестиционните решения и по-доброто планиране на ликвидните потоци от пазарните участници", пише в съобщението, с което МФ като че ли се дава заявка това отново да се превърне в нещо регулярно.

Със сигурност обаче необходимата сума за покриване на планирания бюджетен дефицит няма как да бъде набрана само от местните финансови институции. Добър урок за това беше краят на 2021 г., когато отново служебно правителство и отново в края на годината, за да избегне предизборни политически щети за теглене на голям дълг, премина в серия необявени ударни емисии на местни ДЦК. Това доста източи ликвидността от местните играчи, търсенето спадна и излишно се вдигна доходността по дълга. Ходът рискуваше да катастрофира и да изпили доста фискалния резерв на държавата, която към този момент нямаше и приет бюджет за следващата година. Такъв сценарий обаче тази година е съвсем невъзможен предвид търсените обеми финансиране.

Затова и сега реалната оценка ще дойде при неизбежната по-голяма емисия на международните пазари. Засега за нея няма оповестени детайли, като финансовото министерство и обслужващите го банки са в очакване на подходящ пазарен прозорец. Предвид заявения курс на повишаване на лихвите от ЕЦБ, засега по-скоро тенденцията е само към покачване. Доходността по германските 10-годишни книжа днес се качи отново над 1.7% и е близо до върховете от юни. Ако ги премине, това ще са най-високи стойности от 2014 г. насам.