България успя да пласира 2.25 млрд. евро външен дълг, макар и скъпо

Това обаче е сравнително малка утеха за пропуснатите шансове финансирането да се набави по-рано през годината, при доста по благоприятни условия - тогава по оценки на пазара можеше да се постигне доходност с над 2 процентни пункта по-надолу спрямо постигнатата в четвъртък. Още пролетта, след приемането на първоначалния бюджет за 2022 г. нуждата от емисия външен дълг беше ясна, но до нея така и не се стигна. Тогавашният финансов министър Асен Василев обясни отлагането със замръзналите пазари около избухналата война в Украйна, макар че в същия период други държави от калибъра на България, като например Хърватия, успешно пласираха емисии. После започнаха политическите трусове, като дори в последните дни на кабинета през юни Василев обяви план максимално бързо да се изтегли заемът, но за това не остана време.

Грубата сметка показва, че вследствие на започналото междувременно затягане на паричната политика от ЕЦБ и покачването на лихвените нива, загубата от това, че този дълг не беше пласиран половин година по-рано се равнява на над 100 млн. лв. годишно повече купонни плащания по емисиите.

За сравнение, например постигнатите доходности са над тези, при които текущо се котират италианските десетгодишни облигации (малко под 4%), въпреки че в последните години България можеше да се финансира чувствително по-евтино заради по-консервативната си фискална политика и ниска задлъжнялост. Затова и не е изключено влияние върху пазарите да има и разхлабването на дисциплината в последно време. Само седмици преди емисията служебният финансов министър Росица Велкова обрисува картина на хронично високи дефицити в следващите години дори само на база на вече въведени политики.

Пътят нататък

В следващите месеци правителството предстои да си набави още малко над 2 млрд. лв. на вътрешния пазар по обявените емисионни календари до края на годината, като първият аукцион е обявен за следващия понеделник. Това заедно с вече пласираните в началото на годината 1.8 млрд. лв. и емисията от 15 септември прави общо около 8.25 млрд. лв. нов дълг, при заложени максимум 10.3 млрд. лв. в бюджета.

Дали ще се изтеглят и последните 2 млрд. лв. все ще не е ясно, като и без тях дефицитът заедно с падежиралия през годината дълг ще бъде горе-долу покрит с новоемитирания. Следващата година обаче предстоят нов дефицит и падежи, а в близо бъдеще по-благоприятни условия на пазара не се задават. Повечето интерес към по-краткосрочната емисия също е индикатор за спадащ апетит за риск у инвеститорите.

"Не изключвам по-високите доходности по евробондовете да се транслират и към местния пазар. Нормално е местните инвеститори също да изискват сходна премия и по вътрешната крива", прогнозира Мартин Търпанов.