Шоколадов бизнес с кауза

Това обаче не е спирачка за нея. Записва друг курс онлайн, където учи история на шоколада, химия на какаовото масло и т.н., пише домашни и прави анкети сред съседи и колеги. "Имаше задължителни теми, които трябваше да приготвим вкъщи, да се запишем и да ги изпратим. Всяка вечер бърках шоколад в кухнята и съседските деца започнаха да идват да го опитват. Когато родителите им ги питаха защо закъсняват, те казваха, че са били при шоколадите. Така домът ни стана "шоколадовата къща на Станимира", разказва Георгиева. А с това естествено идва и името на бъдещата шоколатиерница.

Междувременно Георгиева завършва и професионалния курс в Белгия, а шоколадът й става много популярен сред всичките й колеги и познати. Повратният момент, когато Георгиева решава, че трябва се посвети изцяло на производството на шоколад, идва на един благотворителен маратон. "Бях направила шоколад за доброволците, но се оказа, че организаторите са го продали и са изкарали доста пари за каузата. Това преобърна всичко. Разбрах, че шоколадът ми помага много", казва Георгиева.

През 2014 г. двамата със съпруга й напускат банката и се връщат в България, а следващата година започва да работи "Шоколадова къща Станимира". За място избират старото жилище на Георгиева на ул. "Сердика", което ремонтират и преоборудват за производство.

Да даваш и да получаваш

Шоколадовата къща работи през компанията "Айс - оупън". Тя е сред първите търговски дружества, вписани в регистъра на социалните предприятия по Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, който беше приет в края на 2018 г. Регистърът включва предимно неправителствени организации и фондации, но Георгиева винаги е искала предприятието да бъде бизнес ориентирано. Социалният елемент пък е по-скоро личен избор и кауза на двамата със съпруга й.

Когато започват да търсят служители, се свързват с Фондация "Светът на Мария", която работи с хора с интелектуални затруднения. От там е и първият им работник през 2016 г. - Венци. "В началото той метеше, но после каза, че иска да прави трюфели и наистина успя да се научи за шест месеца. В момента Венци работи в едно кафене", разказва Георгиева. Отново от "Света на Мария" е и една от сегашните служителки, която се представя като "просто Цвети" и която е майсторът на опаковането. "Цвети никога не е закъснявала за работа, научи хиляди неща, много добре общува с клиенти. Но тя има среда, която й помага, от фондацията идва ментор, който работи и с нея, и с мен, защото и аз не знам всичко", казва Георгиева. Извън работата си Цвети е запален ездач и медалист от международни конни състезания за хора с увреждания.

Третата колежка - Ралица Станева, е напълно незряща, а връзката с нея става с помощта на Фондация "Синергиа" преди две години. По това време Ралица току-що се е върнала от Холандия, където е учила американистика, а Георгиева има нужда от човек, който да направи превода на сайта. "Срещнахме се и много си допаднахме. Минахме през доста дейности, докато открием, че сме най-добри като екип в това да откриваме нови вкусове и да рисуваме върху самите бонбони. В началото бях неуверена какво точно мога да правя", споделя Ралица.

Самата Георгиева казва, че е изключително вдъхновяващо да работи със своите колеги. "Исках бизнесът ми да е такъв, че да дава работа на хора, които не са навсякъде добре приети, да го кажем така. Всички се оплакват, че няма хора, но истината е, че е пълно с хора, които искат да работят и които просто имат някакви различни възможности от нас", категорична е тя.

Отговорно към суровините

В момента в работилницата се произвеждат различни видове бонбони, като асортиментът периодично се обогатява и променя. Суровините се набавят от дистрибутори, като Георгиева казва, че държи те да са най-качествените, което означава и скъпи, и затова заявките често се правят месеци напред. "Това са и суровини, които имат гаранция, че са от отговорно земеделие, т.е. производителите имат внедрени екосистеми, плащат справедливо на местните общества, строят болници, училища и т.н. Защото ние казваме, че суровините са белгийски, но какаото не расте в Белгия, всичко идва от Африка", уточнява Георгиева. Оцветителите и какаовото масло също са със сертификати, че са естествени - лилавото например се прави от сушени боровинки, червеното - от чушка и т.н.

Клиентите могат да видят продуктите на сайта и на страниците на шоколатиерницата в социалните мрежи, а самите поръчки се правят по телефона. Част от тях дори са за чужбина, откъдето се обаждат предимно познати. Шоколадовата къща продава продуктите си и на различни изложения, които големите компании често правят за служителите си преди Коледа или Великден. Част от бизнеса е и организирането на събития с дегустации за различни компании или тиймбилдинги. "Засега най-силният маркетинг е: "Подариха ни от вашите бонбони". Някой е получил подарък, харесал го е и е поискал пак от нашия шоколад", казва Георгиева.

Стъпка по стъпка

Инвестициите в предприятието са правени стъпка по стъпка. "Чак в края на втората година купихме много скъпа машина, защото в началото си казахме: "Ами ако не потръгне? Ако се окаже, че не ставам за бизнес?", разказва Георгиева. Общо досега инвестицията възлиза на 80 хил. евро, което включва всичко - ремонти, първоначалните сертификации по HACAP, дребни на пръв поглед неща като черпаци и купички, които обаче за професионални цели са доста скъпи. "Дори една формична ни струва около 37 евро, а ние имаме над 200 формички", обяснява Георгиева.

Инвестициите на практика вече са се изплатили, но компанията гледа да реинвестира всичко, което изкара като печалба. "Сега стремежът ни е да имаме по-голям оборот, да продаваме повече, имаме капацитет за това", казва Георгиева. По думите й това ще даде повече възможности - да се наемат повече служители, да се обучат, да отидат на друго място. "Това ще разшири мащаба ни, защо да не започнем и да изнасяме за чужбина", добавя тя. Продажбите на компанията са около 40 хил. лв. годишно, като допълнително има и външни финансирания по европейски социални програми.

На път да се случи е друга мечта на Георгиева - да има собствен физически магазин. "Планираме го от две години, но искахме първо да наблегнем на това продуктът ни да се харесва, да имаме събития, обучен персонал и да сме завъртели цикъла", обяснява тя. Компанията на практика вече е купила съседното помещение, което е било офис и предстои да бъде преоборудвано. "Имаме дизайнери, наясно сме какви инвестиции искаме да направим, но все още не сме много сигурни покрай ситуацията с COVID-19. Пандемията малко ни спря, но продължаваме напред и вярвам, че ще стане прекрасен магазин", казва Георгиева. "Убедена съм, че ако нещо е добро и има добро управление, ще си намери мястото независимо от всичко."