Предприемач

Новият винен дом на "Драгомир"

Винарната в пловдивското село в Брестник, в която са вложени 3 млн. лв., е една от най-модерните в България

Ани Коджаиванова

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Темата накратко

Зад основаната през 2006 г. компания стоят семейството технолози Константин Стоев и Наталия Гаджева, а съдружник е и бизнесменът Валери Мектупчиян.
В дълго планираната и вече готова винарна в пловдивското село Брестник са вложени 3 млн. лв.
"Драгомир" минава през COVID кризата с подкрепа от частните си клиенти и развиване на онлайн магазина.

В далечната вече 2006 г. едно семейство талантливи винени технолози, Наталия Гаджева и Константин Стоев, поставят началото на малък, но много амбициозен проект - бутикова винарна, която да произвежда едни от най-качествените вина в България. Кръщават я "Драгомир" - на едноименното село в Пловдивско, което първоначално планират да е дом на бъдещата винарна заради идеалните условия за винпроизводство там. Ще отнеме обаче повече от 10 години и няколко неуспешни опита, преди да бъде направена първата копка. И то не в село Драгомир, а в друго пловдивско винено село - Брестник, което по каприз на съдбата всъщност е тясно свързано с кариерата на двамата технолози.

Междувременно "Драгомир" заживя градски живот в Пловдив и се превърна в една от най-разпознаваемите и безкомпромисни по отношение на качеството изби на България, а Наталия Гаджева и Константин Стоев затвърдиха мястото си сред най-успешните български винени професионалисти.

Дълго чаканият им нов дом вече е готов - винарната в Брестник към момента е една от най-модерните в България, като впечатлява с архитектура и дизайн, с премислени детайли, но също и с концепцията си - да бъде не само място за създаване на вино, но и място, посветено на ценителите на винената култура.

Инвестицията е 3 млн. лв., осигурена основно от банков кредит.

Повече от винарна

Проектът в Брестник е на арх.Тодор Обрешков и арх.Теодора Александрова от архитектурно студио Zoom, което стои и зад други модерни винени инвестиции в България. Пространството съчетава бетон, метал и стъкло, а хладният промишлен дизайн се омекотява от красивите дървени мебели и облицовки. "Водещи в проекта са три неща: модерната архитектура, дизайнът и технологиите; отворените и свързани пространства; и многото зони за дегустации и развитие на винените знания на посетителите", казва Наталия Гаджева. Нейният нюх към детайлите и страст към красивото пък са финалният щрих, който създава уюта в "Драгомир" - от стилните мебели през дизайнерските чаши и арт акцентите до тематично декорираните тоалетни.

Сградата е на две нива, като на долното са техническите помещения, производственото пространство със съдовете и залата за отлежаване на бъчвите, а над тях са дегустационната зала, кухнята и кабинетите. Стъклените прегради осигуряват видимост от всяка една зона към другите, подобно на паноптикум.

След години в сравнително тясното градско пространство сега новата винарна дава възможност за по-голям производствен капацитет - от 60 хил. на 90 -100 хил. бутилки, който евентуално ще бъде достигнат в идните години.

"Драгомир" са активни поддръжници на качествената българска продукция и работят преимуществено с местни партньори - така иноксовите съдове например са на "Родина - Хасково", бутилиращата машина е на пловдивската "Индекс 6", а мебелите са от креативната компания "Артистико".

"Драгомир" обаче искат да бъдат не само винарна, но и много живо място - център за винени (и не само) преживявания за ценители, клиенти, почитатели, партньори и хора с вкус към винената и гурме културата. "Ще правим събития, вечери, изложби, дегустации, курсове, йога, голф... Целта е виното да е придатък на по-голямо преживяване", казва Наталия Гаджева. Затова и почти всичко в сградата е подчинено на тази идея.

Просторната дегустационна е оборудвана с презентационна техника, което я прави подходяща за корпоративни събития, но тук ще се провеждат и винените вечери с гост готвачи - традиция, която "Драгомир" стартира преди години в Пловдив. "Кулинарията и съчетаването на виното с храна са много важна част от виненото знание", казва Наталия Гаджева. Още повече че голяма част от вината на "Драгомир", които са дълго отлежавали, комплексни и сложни, разкриват пълния си чар именно с храна. Но дегустации ще са възможни едновременно на много места във виненото имение. В зависимост от броя на гостите, желанията и нуждите им - в производствената част, сред бъчвите, в по-уединена стая, в магазина към винарната, дори на площадката за приемане на грозде.

"Драгомир" искат активно да развиват и събития - частни или корпоративни, които могат да се провеждат както вътре във винарната, така и на просторната външна тераса или под колоните на красивата фасада. А с предстоящото облагородяване на прилежащите терени възможностите ще се увеличат значително. Дори площадката за приемане на гроздето ще бъде пригодена за тази цел извън периода на гроздобера. На нея има монтиран и тренажор за голф - за пловдивските почитатели на спорта.

Нелесно начало

Историята на "Драгомир" е криволичеща. Първите две реколти на избата са създадени буквално под открито небе - в двора на стара винарна в чирпанското село Братя Даскалови. Междувременно двойката купува земя в село Драгомир - с подкрепата на техния партньор в компанията от самото начало Валери Мектупчиян и започват работа по проекта за мечтаната изба със студио Zoom. "Направихме грандиозен, много красив проект - със стаи за гости, голяма дегустационна и т.н. Бяхме готови през 2010 г. и кандидатствахме за еврофинансиране по Програмата за селските райони, но нещата фатално се забавиха", разказва Наталия Гаджева. Минават почти 2 години, преди проектът да бъде одобрен. Междувременно финансовата криза достига България с пълната си мощ, а собствениците на "Драгомир" си дават сметка, че проектът е твърде амбициозен за бутикови винари като тях и се отказват от него.

Така градът става дом на "Драгомир" и на пловдивското "Кукленско шосе" Наталия Гаджева и Константин Стоев създават емблематичните си вина, посрещат гости, правят дегустации и винени вечери и си спечелват прозвището Градските винари. Доказват също, че качествено вино може да се прави не само в шато сред лозята.

Третият проект

През 2014 г "Драгомир" получава оферта да купи терена на старата винарна в близкото с. Брестник - малко като пръст на съдбата, защото точно там и Константин, и Наталия са работили по няколко години като млади технолози. "Въпреки сантимента имахме известни колебания - това е голяма промишлена сграда. Оценихме високо обаче и локацията - съвсем малка отбивка от пътя за Асеновград и Пампорово и на броени минути от Пловдив. Докато правехме вино в града, разбрахме колко е важно хората да могат лесно да дойдат при теб", казва Наталия Гаджева.

Така купуват терена и през 2015 г. започва работата по нов проект - отново със студио Zoom. Първоначалната идея е да се реновира старата изба, но става ясно, че това ще е твърде скъпо. Така идва ред на третия, финален, проект - за изцяло нова винарна на терена, докато старата постройка ще бъде разрушена, за да се отвори място за красив двор. Ще бъде запазена обаче подземната енотека и в близко бъдеще тя ще бъде свързана с новата винарна с подземен тунел.

И този път "Драгомир" решава да опита да кандидатства за еврофинансиране по мярката за инвестиции в предприятия. Междувременно обаче в нея са въведени промени, с които винарските изби на практика остават извън обсега на програмата. "Не мисля, че е правилно предприятия, които създават продукт с толкова висока имиджова стойност за страната като качественото вино, да бъдат лишени от възможност да се развиват с помощта на публични средства, но така стоят нещата", казва Наталия Гаджева. Решението е да се обърнат към банките.

Така през май 2018 г. започва строителството, а през февруари 2020 г. "Драгомир" се мести в новия си дом - заедно с виното и цялата десетгодишна пловдивска история. Докато дообзавеждат и донареждат обаче идва нов проблем - COVID-19 и последвалият локдаун.

COVID кризата и плановете за бъдещето

"Ние работим предимно на хорека пазара и двата месеца със затворени заведения бяха много лоша новина. Бяхме в период на фина настройка тук, аз се бях концентрирала да създавам красивото, но в същото време в ума ми звънеше алармата, че наближава време за първите вноски по кредита, а нямаме поръчки от ресторантите", споделя Наталия Гаджева. Подкрепа обаче получават от частните си клиенти, за които създават лимитирани партиди вина. Друга стъпка е бързо да реновират сайта си и да пуснат онлайн магазин и промоции. Така получават и подкрепа от лоялните си крайни клиенти.

Сега усилията са насочени към отварянето на винарната за гости (което на практика вече е факт) и увеличаването на продажбите на място. А в средносрочен план освен за инфраструктурното развитие на проекта собствениците на "Драгомир" мислят и за разширяването на екипа с подходящите хора. В момента той е около 10 души, но в новия дом ще има нужда от още хора, които да помагат за събитията и посрещането на гостите в избата.

И макар времето в момента да е трудно, качествените проекти обикновено излизат по-силни от кризите. "Драгомир", по всичко личи, е от този тип.

Българското вино има нужда от изграждане на имидж

Наталия Гаджева, съсобственик на "Драгомир"

Трудно ли се прави качествено вино в България?

Трудно е, защото ние правим луксозен продукт, който изисква разбиране. Не сме насочени към масовия клиент, който пие домашно вино, бира или ракия. Но сме упорити и вече доста години се справяме, макар че често чужденците оценяват повече направеното от нас, отколкото българската публика. Сякаш масово има нихилизъм по отношение на българското производство. А в България се създават много качествени неща и се надявам да започнем да ги оценяваме повече и да им дадем шанс да се развиват.

Как се развиват българската винена култура и пазарът?

Категорично се подобрява винената култура. От една страна, се изградиха много нови, модерни винарни с добри лозя и всеки производител вече се стреми към високо качество. Блогъри, винени журналисти, обучители също много помагат, като влияят поне на близкия си кръг. Така и публиката придоби знания, вече има нагласа да се израства в т.нар. гурме култура. Това бута пазара към търсене на по-качествени вина и същевременно задължава винарите да са по-прецизни в производството си.

На достатъчно добро ниво ли са вече българските вина?

Категорично да. Има какво още да се желае, разбира се, особено в по-ниския клас вина, където и вносът е много голям и печели предимство с добро качество/цена. Но нещата са в правилна посока и мисля, че за следващото поколение нещата ще са много, много по-различни. В старите винени държави има винарни на векове, развивани от поколения наред, ние не можем да постигнем това веднага, но с времето ще дойде.

Защо обаче доброто българско вино трудно пробива на външните пазари?

Защото не можем да продадем добре България като продукт. Целта винаги е най-масовата и нископлатежна публика - независимо дали става дума за българския туризъм или българското вино, или каквото и да е. Това е политиката от десетилетия. Често срещаме реакции на изненада, когато пратим ценова листа в чужбина, защото там са свикнали виното от България да е евроцентове, а по-високите цени се свързват с вината например от Италия и Франция, не от България. Но тези страни имат огромен авторитет, изграждан с години. За да се промени мисленето и към българското вино, е нужно да се работи за имидж и маркетинг. В момента опитваме да обърнем тази тенденция, но не успяваме сами, а държавната политика в тази посока липсва. Няма я стратегията, която да изисква посока, обучени хора, концепция.

За Винарско имение "Драгомир"

Винарското имение "Драгомир" е създадено през 2006 г. от семейството технолози Константин Стоев и Наталия Гаджева, а партньор и съдружник във винарната е Валери Мектупчиян (мажоритарен собственик на куриерската компания Speedy и собственик на "Омникар Ауто"- представител на Renault, Dacia и Nissan за България).

Бутиковата винарна е с годишно производство от около 60 хил. бутилки вино, позиционирани във висококачествения сегмент. Сред сериите вина са Sarva, Karizma, Pitos и дълго отлежавали резерви в най-високия клас. Продажбите са почти изцяло на българския пазар - основно в хорека. Част от бизнес модела е и лимитирано производство за частни клиенти.

"Драгомир" разполага с два лозови масива -130 дка основно с мавруд и рубин в близкото село Белащица, взети под дългосрочна аренда и новото лозе на избата в сакарското с. Свирково, до Симеоновград - 240 дка с по-широка палитра от сортове, което сега влиза в плододаване.

За последната отчетна година (2018) винарната декларира активи за 4.6 млн. лв., приходи - 1.16 млн. лв. и 165 хил. лв. печалба. Така по размер на приходите "Драгомир" попада в топ 50 на избите в България.