Рекламата остава най-големият проблем за туристическия бранш
Обновяването на хотелската база и започналите инвестиции в инфраструктура са добрите стъпки за отрасъла в последните години
Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
По-добра реклама на българския туризъм, развитие на инфраструктурата, повишаване на качеството на обслужване. Тези три ключови задачи обединиха експертите в дискусия, посветена на българския туризъм, част от поредицата срещи "Chivas 12 стола", която се проведе в четвъртък вечерта в София. От бранша отчетоха, че през последните години хотелиерската база в страната е изцяло обновена и отговаря на всички международни изисквания.
Най-важния приоритет - рекламата
Като основен проблем за развитието на туризма в страната експертите поставиха недостатъчната реклама на България като дестинация. В момента всяка година от бюджета се отделят около 6 млн. лв. за участие на страната в международни изложения, а в последните няколко се работи и по европейски проекти от програма "Регионално развитие" за различни кампании на стойност около 30 млн. евро.
"Имаме много слабости, но най-голямата ни е рекламата", коментира председателят на българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин. По думите му дори съседните държави, които са пряк конкурент на българския туризъм, заделят много повече средства за представянето си като дестинации. Така например според него годишният бюджет за реклама на Хърватия е около 100 млн. евро, на Гърция - около 160 млн. евро, а на Турция - около 180 млн. евро.
"Трябват много пари за реклама, но още по-важно е да се разпределят правилно", коментира от своя страна председателят на сдружението на ресторантьорите и хотелиерите във Велинград Златко Златанов. Според експертите досега България се е представяла в чужбина единствено като дестинация за морски и ски туризъм, като едва в последните години са направени първите крачки за рекламирането и на други подсектори като балнео- и спа туризъм, културно-исторически, екотуризъм и др.
Отделен е проблемът и със събираната туристическа такса от общините, която по закон трябва да се ползва за промотирането и подпомагането на местния туризъм, но масово с нея местните власти покриват други разходи. Като добър пример в това отношение беше дадена община Сандански, която е изградила добро сътрудничество с бизнеса и по този начин се изработват общи политики за развитие на сектора в града. Така например е създаден туристически информационен център, няколко фестивала, а градът се представя със свои щандове на различни изложения, отбеляза Мария Таушанова от сдружението на хотелиерите, ресторантьорите и туроператорите в Сандански.
Подобряване на обслужването
Все още слабост на българския туризъм е обслужването, коментираха експертите. Освен скъсаната връзка с университетите и училищата, подготвящи служителите за сектора, проблем са липсата на кадри, навлизането на млади хора в отрасъла, невинаги ясното поставяне на конкретни изисквания към персонала и обратната връзка с клиентите.
Доц. д-р Георги Матеев, който е председател на общото събрание на Колежа по туризъм в Благоевград, отбеляза, че в много случаи работодателите в сектора на практика не знаят какви изисквания да поставят към служителите си и гледат единствено дипломата им за образование в сферата. По думите му стажът в туризма трябва да започне по време на обучението, като от колежа настояват да се сключи договор между работодателя и студентите, както и да им се осигури заплащане по време на стажантските програми. "Единственото, което целим, е да не се експлоатира този младежки труд", каза още той.
Според експертите навлизането на младите хора в сектора и повишаването на квалификацията им може да се подпомогне и чрез европейските програми за обмяна на опит, стимулиране на младежката заетост и др.
Подобрение на базата и инфраструктурата
Експертите отчетоха, че инвестициите в хотелска база през последните години са довели до добро позициониране на страната по този показател на европейско ниво. Според Благой Рагин хотелската база в България е например два пъти по-добра от тази в Хърватия. Известни подобрения има и в развитието на инфраструктурата, включително изграждане и ремонт на пътищата до основните курорти (Слънчев бряг, Велинград и др.), заради което и част от бранша вече не поставя лошите пътища като основния проблем за сектора. Експертите обаче отчетоха, че трябва да продължат инвестициите в инфраструктура.
Приходите от международен туризъм годишно са около 3 млрд. евро, като според официалните данни най-голям дял от него заема летният морски туризъм. Данните на Националния статистически институт показват, че само в хотелиерството и ресторантьорството през март са били заети близо 100 хил. души, което поставя сектора в десетте сфери, в които работят най-много българи. Традиционно туризмът е и отрасълът с най-високо ниво на сезонната временна заетост, следван от селското стопанство.
15 коментара
До коментар [#1] от "hristostefanov": ++++++++++++++++++++++++
Малко е пространството за всички + на коментара ти. Единици са туристическите обекти/агенти отговарящи на стандарта и способни да се справят с конкурентния натиск. Качеството на строежите, атракциони, анимация, сезон от 60 дни и мечта за "1 ден - година да изхрани".......
Керемидените ниви покрили Слънчев бряг, Банско, Пампорово, Боровец, Обзор - това ли е качествен туристически продукт?
До коментар [#1] от "hristostefanov":
Не мога да не подкрепя това мнение. И да не се съглася със статията за некачествения продукт. Защото кел файда от лъскавия нов хотел като вътре е мърляво, персонала е недружелюбен, храната е кофти, а сервитьора ти говори на "баце" и не знае едно вино да ти поднесе дори.
Да не говорим за ресторантите, в които храната на всички на масата да се донесе едновременно е нещо непонятно.
Според мен всички неуредици произтичат от алчността и простотията - собствениците на заведения и хотели искат да си върнат инвестицията за година-две, а това не е възможно дори и на Хаваите. Затова хранят гостите с евтини замразени продукти, наемат необучен и немотивиран персонал по роднинска линия, на който плащат минимално или много често нищо, масово крият обороти, вечно се оправдават с кредитите, но не пропускат на края на сезона да се обзаведат с по-нова кола. Говоря за малките и средни хотели, които са преобладаващи. Големите мастодонти в общи линии са същите, но ползват и други трикове.
И какъв е смисъла да се рекламира продукт, който НЯМА лице и ясна ориентация? Ту сме "морска дестинация", ту "евтин алкохолен бардак", ту "ски рай", ту СПА чудо, ту незнамкаквоси... Да се рекламират туристическите агенции, когато решат с какво искат да привличат клиентите си. Останалото е разпределянето на едни общи пари в джобовете на едни пелтечещи "дами и господа дУругари".
"...отбеляза, че в много случаи работодателите в сектора на практика не знаят какви изисквания да поставят към служителите си..." Красота! Я първо комуноидните назначени "бизнесмени" от мутро-чалга-лайно-туризма ни МАРШ на обучение 10-тина години и после, ако завършат успешно, тогава да стават вече истински бизнесмени в туристическия бранш, с по 300-500 лв./месец заплати...Тогава бранша ще тръгне напред!
[quote#13:"moriarti"]Да се рекламират туристическите агенции, когато решат с какво искат да привличат клиентите си. [/quote]
Съжалявам, в цял свят рекламата на страната (дестинацията) е задължение на ДЪРЖАВАТА! Задължение на фирмите е да си плащат данъците. Туристическите агенции рекламират своя продукт, който е съставен от много елементи (хотели, транспорт, плаж или писта, музеи), и това е.
За радост на турците и гърците там никой не мисли като теб, държавата сама себе си рекламира, и събира данъци от дейността на фирмите си.
А у нас държавата е мащеха за фирмите си.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.